Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на ГОСПОДА. И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им, за да не дойда и да поразя земята с проклятие. (Малахия 4:5-6)
Когато се опитваме да докажем, че Христос е иманентно равен на Отец, чия методология използваме? Кой е онзи, който лансирал една концепция за определяне на стойността на основата на силата? Не бил ли това Сатана в Едемската градина? Бог ни казва ясно:
Защото Моите помисли не са като вашите помисли и вашите пътища не са като Моите пътища, заявява ГОСПОД. Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли. (Исая 55:8, 9)
Не са Божиите мисли това, което кара човека да приписва на Неговия Син божественост, а в последствие и стойност, чрез вродена сила, а мислите на Неговия враг. Тъй като Божието царство е основано на отношенията, не трябва ли да оценяваме Христос според Неговата връзка с Неговия Баща, а не като се опитваме да докажем стойността и божествеността Му, чрез Неговата вродена сила? Библията не ни ли казва ясно, че Христос е получил всичко чрез отношение?
Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете, който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините и е направен толкова по-добре от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Евреи 1:1-4
„Направен е толкова по-добре от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното." Евр. 1:4. Синът трябва да наследи името, титлите и имуществото на Отец. Каквито и титли да принадлежат на Бог Отец, те принадлежат еднакво и на Христос. Те са Негови по право. По рождение Той е „наследник на всичко.“ Апостол Павел пише за славното явление "на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос." Тит 2:13. Самият Отец се обръща към Сина като към Бог, като Му казва: Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове. " Евр. 1:8. Е. Дж. Уагонър, Настоящата истина, Великобритания, 24 октомври 1895 г.
Затова за Него по-нататък е писано, че е „направен толкова по-добре от ангелите, като е получил и по наследство по-превъзходно име от тях." Това по-превъзходно име е името "Бог", което в осмия стих е дадено от Отец на Сина: „На Сина Той [Бог] казва: Тронът Ти, о, Боже, е до вечни векове.” А. Т. Джоунс, Осветеният път към Християнско съвършенство, стр. 14, 1905 г.
Библията ни казва ясно, че превъзходното име на Христос е по наследство – т. е. чрез връзката с Неговия Баща. Този, който има уши да слуша, нека слуша.
Синът на Бога е бил роден от Отец във вечността (Йоан 3:16; Йоан 1:1). Той произлязъл и дошъл от Отец (Йоан 8:42). Той е точният образ на Неговата Личност (Евр. 1:2, 3) и затова Му е било дадено да има живот в Себе Си, както Отец има живот в Себе Си (Йоан 5:26).
На този етап мнозина казват “Ти казваш, че Христос не е вечен!” Христос със сигурност е вечен, защото е бил поставен от вечността. Думата вечност (на евр.) означава забулена или изчезваща от ума точка или време. Той дошъл от времето на вечността – времето, което е отвъд ума. Затова никога не е имало време, когато Христос не е бил в близко общение с Отец, защото единственото време, което имаме в умовете си е времето, което започва “В началото”, отвъд това ние нямаме концепция за време. Но не това е, което прави Христос ценен за нас или божествен, а просто, че Той е отпечатъкът на съществото на Отец и е получил всичко по наследство.
Освободени от заробващия принцип да се опитваме да доказваме божествеността, чрез вродена сила, ние сме свободни да позволим на пасажите от Библията да бъдат четени такива каквито са.
Ключовата идея тук е, че притежаваната от Христос власт и сила Му е била дадена от Неговия Баща. Това било равенството, което Синът притежавал във връзката, която Го правела способен да притежава равенството в сила и позиция – а не обратният вариант. Не се налага Христос да доказва потеклото Си, за да бъде смятан за равен. Отношението Му с Неговия Баща и Словото на Неговия Баща са достатъчни.
Битката между Христос като Син на Бога чрез отношение в противовес на това да бъде Син чрез вродена сила е разкрита ясно при кръщението на Исус и изкушението в пустинята.
В Матей 3:17 Отец казва: “Този е моят възлюбен Син, в когото благоволя.” Христос бил одобрен от Своя Баща просто, чрез Неговата връзка. Когато Сатана дошъл при Него в пустинята, той изисквал от Христос да докаже Своята божественост чрез вродената Си сила. Христос напълно отказал да направи това, но въпреки това, всеки път, когато се опитваме да докажем, че Христос е равен на Бога чрез Неговата вродена сила, това е все едно да се опитваме да превърнем камъни на хлябове, за да може Исус да задоволи молбата на Сатана!
Бог е този, който определя кой и как някой или нещо е божествено. Само Той има правото да определи това – човек няма право да налага на Бога идеите си за божественост. Едно такова налагане подтиква към идолопоклонство. Духът на пророк Илия се завръща в тези последни времена, за да покаже, че Отец е изворът на живота (Ер. 2:13). Този живот протича от Отец и чрез Сина към цялата вселена. Това е разкрито по един ясен начин в 1 Кор. 8:6.
За нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.
Когато сравним горния пасаж с един друг в Ефесяни, картината става още по-ясна:
Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на вашето звание; един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, който е над всички, чрез всички и във всички. Ефесяни 4:4-6
Ясно е, че единият Бог е Отец, а единият Господ е Исус Христос. Някои са се опитвали да опровергаят това като казват, че, ако Исус е единият Господ, тогава Отец е изключен от възможността да бъде Господ. Това отново е едно разсъждение базирано на независимото мислене на вродения източник на живот. Исус е Господ, защото Господството идва от Отец. Синът е наследил това Господство и изпълнява тази служба от името на Отец. Опитът от горните стихове да се покаже едно съвечно Триединство създава объркване и некоректно отношение към текста.
Йоан 5:26 ни казва, че, както Отец има живот (изначален, незает, недобит) така е дал и на Сина да има живот (изначален, незает и недобит) в Себе Си. Така че той е вроден в Сина, но Отец Му Го е дал като част от Неговото наследство. Ние не притежаваме това по наследство, но можем да го получим от извора на живота чрез една връзка с Христос.
Рамката за разбиране, която позволява най-ясен прочит на Писанието и най-универсално приложение, е най-правилната позиция. Тринитарната позиция изисква от нас да ограничим смисъла пасажите и редовно приписва на текстовете символични значения, за да ги направи да паснат. Ето някои примери:
Същите принципи се използват от пазителите на Неделята, за да отхвърлят Съботата:
Не можем ли да имаме цялата Библия без всички тези лимити и ограничения да се поставят в нея заради лъжата на змията? Човек може да живее единствено с всяко слово на Бога, а не чрез малки части от него базирани на фатални допускания.
Когато позволим на Библията да се чете буквално в един основан на отношенията контекст, идеята Синът да бъде буквално единородния Син на Бога, се превръща в нещо напълно естествено.
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне. И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда. Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас. (Лука 19:12-14)
В тази притча Исус разказва историята за един благородник, който отишъл да получи царство. Благородникът разбира се е Христос. Поданиците на царството изпратили съобщението – не искаме този човек да царува над нас. Тази история отразява по един точен начин поведението на християнския свят. Не искаме Божият Син да царува над нас, ако по някакъв начин Той е по-малко могъщ по Свое собствено право от Отец. Тази вест е просто ехото от същината на Великата борба. Забележете следното:
Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда [Луцифер], сине на зората!... А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния! (Исая 14:12-14)
Единственият подобен на Бога е Неговият Син. Този текст подсказва, че Луцифер е сметнал възвишаването на Божия Син за несправедливост срещу него. Но това, което било сметнато от Сатана за несправедливост не било счетено от Христос за нещо, което трябва да се държи твърдо (Фил. 2:6). Защото Христос приел Словото на Своя Баща и вярвал, че е равен на Отец просто, защото Бог го е казал. Той приел наследството на Своя Баща. Нямал нужда да превръща камъните на хлябове. Разсъждението на Луцифер било, че, ако Христос можел да бъде въздигнат до равна на Бога власт, значи и той би могъл. Когато Бог разкрил, че това е невъзможно, той отказал да се поклони на Христос като Син на Бога (Евреи 1:6). В отговор на това той казал: „Не искам този да владее над мен, понеже Той не е напълно божествен от самосебе Си.“
Сатана никога не оспорил върховенството на Отец; той казал: “Ще бъда като Всевишния”, а не над Него. Той можел да види, че Отец притежава сила в и от самосебе Си, но, понеже това Бог дал без мярка и на Своя Син и в цялата му пълнота, той сметнал, че това е нечестно и отказал да се покори.
Пред цялото небесно семейство Сатана безсрамно изявил недоволството си от това, че Христос трябва да бъде предпочетен пред него – да бъде в такова доверено съвещаване с Бога, а той да остане неинформиран относно резултата от техните редовни консултации.
Когато Сатана изкушил Адам и Ева, той атакувал самата точка, която смятал за несправедливост. Казал им, че те никак няма да умрат и че притежават живот в себе си. Всъщност с това той им казвал, че те имат основаващо се на изпълнението равенство с Христос.
Тази концепция за вродения източник на живот, както забелязахме преди, променя представите ни за божественост от една, която е наследена към такава, която има свой собствен произход. Понеже човечеството вече почти световно вярва, че е безсмъртно, както Христос е безсмъртен, тогава, за да бъде Христос сметнат за Бог, Той трябва да има по-висока позиция от човека. Единственото място, на което човек може да постави Христос е като вродено равен на Отец. Заради изопачаванията на учението за безсмъртието на човешката душа, на християнството не му остава нищо друго освен да извика: “Не искаме този човек да царува над нас. Той не е наистина божествен.” Настоявайки че Христос е достигнал от самосебе Си до притежаването на сила, ние всъщност унищожаваме персоналността на Христос. Така истинското Му положение е замъглено. Това е планът на Сатана.
И Тринитаризмът и Арианството са възникнали от допускането, че божествеността се приписва само на самовъзникнали Същества. Арианството унищожава божествеността на Христос докато Тринитаризмът унищожава Неговата персоналност. Сатана не се притеснява коя страна ще изберем – и в двата случая личността на Христос е изгубена и Той престава да бъде разкритият в Писанието Божи Син. А щом истинският Христос е изгубен, тогава заедно с Филип и ние можем да се оплачем, както когато той казал на Христос: “Как можем да знаем пътя?” – истинският път е изгубен.
Толкова съм благодарен, че Бог наистина изпрати в тези последни времена духът на Илия, за да „обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им“. Поведе ни да се вслушаме в свидетелството на апостолите и пророците, за да приемем истинския Бог и Неговия роден Син. Така духът на Илия помага за възстановяването на канала на благословението, което идва от Отец и чрез Сина се разпръсква към всички структури (семейни, църковни и граждански), които му се покоряват.
