Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? (1 Коринтяни 4:7)
Въпросът за нашата идентичност е свързан със самия източник на човешката дилема – чувството на значимост. „Някой грижа ли го е наистина за мен?“ „Струвам ли нещо?“ По какъв начин тези въпроси са се всадили в човешката психика? За да отговорим на това, трябва да се върнем в началото.
Изведнъж Ева се озова вперила поглед към забраненото дърво. „Защо Бог ни е забранил да ядем от това дърво?“ - чудеше се тя. Плодът му изглеждаше толкова привлекателен, приканвайки я да отиде по-наблизо. Изведнъж чу глас, който идваше от дървото. Виждайки своята възможност, Сатана я изкушава чрез медиума на змията: „Истина ли каза Бог: 'Да не ядете от което и да е дърво в градината’?“ Сатана едновременно обвързва Ева в спор и поставя съмнение в ума й относно буквалното значение на Божието Слово. В областта на дебата и логиката Ева няма шанс пред Сатана. Ако добавим и това, че оръжията на заблудата и тъмнината са били още непознати, става ясно, че съревнованието ще бъде унищожително кратко в случай, че Ева сигнализира за своето желание да се включи в него чрез отваряне на устата си.
„От дърветата в градината можем да ядем, но Бог каза: 'Да не ядете от плода на дървото, което е всред градината и да не го докосвате, или ще умрете.'“ Ева приема предизвикателството, повтаряйки думите, които Бог бил изговорил, но сега тя е сериозно загазила. Собственото й любопитство в комбинация с откритото предизвикателство на Сатана, я правят неподготвена за последвалото изумително твърдение - „Никак няма да умрете.“
„Ева, няма нужда да се притесняваш какво казва някой си; ти имаш живот в себе си. Можеш да правиш каквото си искаш и няма да бъдеш наранена, защото имаш в себе си живот. Никак няма да умреш. Дотогава докато се връщаш тук при дървото, за да презаредиш батериите, при теб винаги всичко ще е наред.“
Концепцията която Сатана представил на Ева, а чрез нея и на Адам, съдържала семето на проклятието, което сега поразява всички адамови деца – борбата за значимост.
Концепцията „Никак няма да умрете“ прекъснала тяхното чувство за пълна зависимост от техния небесен Баща. Тя атакува самата основа на това, което те били като личности. Объркала чувството им за идентичност и в последствие и стойността им като Божии деца. Защо Адам и Ева не могли просто да осъзнаят грешката си и да се върнат на позицията си на пълна зависимост от техния небесен Баща? Иска ми се да е било така просто, но последиците от възприемането (дори само за секунда) на концепцията никак няма да умрете, защото имате сила в себе си, има мигновен ефект, който не ви позволява да се върнете към онова първоначално радостно състояние на общение с Бога.
Виждайки че е парализирал жертвата си, сега Сатана с погубваща точност нанася своя победен удар: „Защото Бог знае, че когато ядеш от него, очите ти ще се отворят и ще бъдеш като Бога, да познаваш доброто и злото.“
Забележете какъв е намекът на Сатана. Когато ядат от онзи плод, очите им някак щели да се отворят за едно по-висше състояние на съществуване. Тук идеята не е само, че имаш сила вътре в себе си, но и че материалната вселена съдържа мощни предмети, които след като веднъж бъдат притежавани, могат да ни направят още по-силни. Добре дошли в материалния свят.
В Битие 3:4, 5 Сатана е в пълна степен на евангелизаторски режим за обръщане на хора към неговото ново утопично царство. Той предложил царство, което обещава сила и задоволство на всички приемащи го. Това царство се основава на два основни принципа:
Когато става въпрос за разбиране на източника на живота, Библията не ни оставя в съмнение (Колосяни 1:16, 17 срв. Деяния 17:24-28). Всичко, което виждаме и възприемаме и дори нещата, които не можем да видим, са били създадени, и сега са поддържани от Исус Христос. Източникът на живота, който идва чрез Божия Син, държи в едно цялата вселена.
Не продават ли се пет врабчета за две медни монети? И ни едно от тях не е забравено пред Бога. Но на вас и космите на главата са всички преброени. Затова не бойте се; вие сте много по-скъпи от много врабчета. Лука 12:6, 7.
Исус обяснява принципите на Своето царство. В тези стихове имаме формулата за онова, което прави хората значими в това царство. Какво ги прави да ценни? Кое е това, което им придава стойност? Ако тези въпроси не са важни за вас, тогава този текст няма да означава много, но аз все още не съм намерил някой, който да не се бори с проблемите на себестойността.
Исус представя цената на две врабчета според човешките мерки. В земния смисъл тези врабчета имат ниска стойност. След това Исус създава контраст, казвайки: “Нито едно от тях не е забравено от Бога.” Идеята е, че, понеже Бог помни врабчетата, затова те са много скъпоценни в Божието царство. Исус разширява тази идея като казва колко повече Бог мисли за нас в сравнение с врабчетата. “Дори всичките косми на главите ви са преброени.” Ако това не е прямо, близко и лично, то какво повече? Познавате ли някой, който иска да знае толкова много за вас, че е изследва броя на космите на главата ви? След това идва основната идея: “Не се страхувайте; вие сте по-скъпи от много врабчета.” Успявате ли да видите как се добива значимост в Божието царство? Тя идва от простото осъзнаване, че Бог постоянно мисли за нас с любов. Ние определено сме в ума Му. Той ни дава живот, прави сърцата ни да туптят и дейно излива Своята любов в живота ни, за да можем да се радваме. Дарява ни скъпи дарове, таланти и способности за наше задоволство и радост, и за да служим на другите. Ето я тайната на Божието царство, тайната на значимостта. Това е ключът, който отключва поробващото царство на малоценността и депресията. Имате ли куража да го повярвате? Докато сме още на тази вълна, знаете ли колко много Бог мисли за вас? Прочетете тези думи:
Много, о, Господи, Боже мой, са Твоите чудни дела, които си извършил и Твоите мисли към нас: не могат да се изброят: ако искам да ги представя и изкажа, те са повече от колкото бих могъл да преброя. Псалм 40:5
Щом стойността ни се определя от любящите мисли на Бога за нас, то тогава този текст ни казва, че ние сме безценни, защото тук е записано, че Неговите планове и мисли за нас са повече от колкото можем да преброим или изкажем. Какво е усещането да си безценен?! Но все пак това е добро за нас дотолкова, доколкото вярваме, че Бог ни обича; отвъд всяка мярка, независимо колко добри или зли сме. Това е чудна вест и аз съм толкова благодарен за нея.
За първи път Отец говори на човешката раса в Матей 3:17. От началото на времето до кръщението на Исус, Бог общува с нас, чрез Неговия Син. В цялата пълнота на Неговата наследена божественост, Исус е Йехова, Който разделя Червеното море, чийто гръмотевици издават гласа си над планината Синай и Онзи, Който завежда Исус Навин в обещаната земя (1 Кор.10:1-4). При кръщението на Христос, Божият Син вече е Емануил – Бог с нас – като един от нас. Сега Отец говори за първи път и думите Му имат дълбоко значение (както винаги е било), защото точно тук Бог излага същината и естеството на Своето царство: “Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” Има много начини, чрез които Бог би могъл да представи Своя Син, като например: “Това е Създателят на небето и земята“ или “Това е вашият Цар, бъдете Му послушни,” но вместо да оповести идентичността на Своя Син с царски и владетелски понятия, Той прави това със семейни термини. Ако анализираме това твърдение, ще забележим следното:
1. Това е Моят Син = идентичност
2. Когото обичам и в Когото благоволя = стойност
В царството на Бога значимостта и стойността се определят от отношенията ни с Него. Това е в пълен контраст с царството на Сатана, където значимостта и стойността зависят от успешното ни изпълнения и постижения, и то според собствената ни преценка и тази на останалите около нас. В царството на Бога, Той е Нашият Баща, а ние Неговите деца. Това е нашата идентичност. В него сме познати по-скоро с това на Кого принадлежим, отколкото с това което правим. Фактът, че Бог ни обича като Свои деца, постоянно излива благословения върху нас, мисли постоянно за нас и желае да бъде близо до нас, ни дава невероятно усещане за себестойност. “Не бойте се, защото вие сте много по-скъпи от врабчетата.”
В Божието царство нашите идентичност и стойност са така трайни, както е самият Бог - вечен и непроменим. Независимо от успеха и паденията, отношенията остават постоянни и достойнството ни е осигурено. В сатанинското царство стойността ни е горе-долу толкова сигурна, колкото и стоковият пазар след 11-ти септември, 2001 г. Можем ли да гарантираме, че винаги ще бъдем успешни? Можем ли да сме сигурни, че хората около нас, от които очакваме насърчение и подкрепа, винаги ще аплодират усилията ни? Едва ли! Онези, които имат уши да слушат нека чуят, че мъдрият човек е построил къщата си на скала, а не на подвижни пясъци.
За да съхрани личната ни идентичност и да ни предпази от живеене на един живот на отчаяние, обезсърчение, малоценност и смърт, Бог е вложил в сърцето на Своето царство закон, който брани отношенията. Той касае два типа отношения: Отношенията между нас и нашия небесен Баща и отношенията между самите нас като братя и сестри в Божието царство.
Исус му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. (Матей 22:37-40)
Тези две големи заповеди имат задачата да съхраняват нашата идентичност и стойност като Божии деца. Разбира се те са само едно обобщение на Десетте заповеди. Възприемали ли сте някога Десетте заповеди като жизнено-важни средства за предпазване от загуба на вашата себестойност? В Божието царство Десетте заповеди са разбирани в контекста на отношенията. Ако прекъснете тези отношения, вие унищожавате своята идентичност, а когато направите това, смъртта е готова да ви погълне. Няма нищо произволно в твърдението на Бога, че заплатата на греха е смърт. Грехът (който в 1 Йоан 3:4 е определен като нарушаване на закона) унищожава нашите идентичност и стойност. Когато идентичността и чувството за стойност изчезнат, душата започва да жадува за смърт. Точно това е причината депресията и самоубийствата да бъдат най-големите проблеми в обществото днес. Името на тази причина е грях. Успявате ли да разберете защо Бог мрази греха толкова много? Грехът е разрушител и крадец на идентичността и стойността ни като деца на Бога, и затова Бог е твърдо решен да го унищожи.
Библията казва в Откровение 12:7: “И стана война на небесата.” Когато четем този стих може да се изкушим да смятаме, че това е война между двама царе и техните царства, но тази война бе разкъсването на Божието семейство. Можете ли да си представите, когато Бог е създал Луцифер и нежно е държал своя нов син? Бог е споделил самото Си сърце и душа с този ангел. Той не е проявил към него друго освен любов и Му е дал привилегията да служи в най-висшите нива на Своето семейно управление. Но сега това Негово дете бълвало думи на гняв и бунт.
Ако можехте да питате Луцифер преди неговия бунт – “Кой си ти?”, той би ви казал със спокойна увереност и сигурност: “Аз съм сина на Бога и Той ме обича.” Но когато Луцифер отхвърлил своя Баща, и му зададете същия въпрос: “Кой си ти, Луцифер?”, какво би казал той? Той повече няма идентичност, той я е унищожил. От този момент нататък, каквато и идентичност да се опитва да си създаде, той никога, никога не би могъл да запълни празнотата и чувството на загубата, които е преживял при прекъсване на отношенията си със своя небесен Баща.
Понеже Сатана е отхвърлил отношенията като основа на себестойността, той никога не би могъл да установи царство, основано на отношенията. Останала му е само една възможност. Стани познат с това, което правиш, вместо с това, на кого принадлежиш. Сатанинското царство е царство на силата и изпълнението, на търсенето на удоволствия. Неговата централна тема е да не си отговорен пред никой и да се грижиш само за онези, които ще са ти полезни.
Разбира се, това царство е обречено, защото животворната сила, която го поддържа принадлежи на едно живо същество и един ден вината за отхвърлянето Му, ще смаже живота на онези, които упорито отказват да признаят своята идентичност като деца на Бога. То е обречено, защото нищо не може да отнеме болката и загубата, които идват от отхвърлянето на тази идентичност. Тук научаваме истината на изказването: “Няма мир за нечестивия.”
Преди сътворението на човешката раса, Отец и Син имали много сериозен разговор, нещо което Библията нарича „съвещание на мир“. Това е самото сърце на Завещанието. Тогава бил положен план за това, какво щяло да се случи, ако човешката раса избере срещу Тях. Сега било време да се действа. Кой би могъл да измери страданието на Бога? Дали Той щял да позволи Неговият Син да бъде заместник на Адам и Ева и да плати последиците на техния избор? Дали Той ще позволи Неговият Син да поеме върху себе си тяхното недостойнство и безнадеждност, отнасяйки ги в гроба. Щял ли да позволи на Своя Син да претърпи пълна загуба на идентичността и разделяне със Своята синовност, което да откъсне думите от сърцето Му: „Защо Си Ме оставил?” Да, „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погинем, а да имаме вечен живот…“ Йоан 3:16.
