…И Бог не отнема живот, а измисля средства, така че изгнаникът да не остане отхвърлен от Него. (2 Царе 14:14)
След като прочетат някои текстове от Библията, много хора започват да се съмняват дали ще бъдат спасени и дали отиването в небето всъщност би било добро нещо (Битие 6:7; Вт. 29:23; Исая 13:9; Псалм 78:47-51; Откровение 14:9-11). Това са само няколко примерни текстове, които говорят за яростния гняв на Господ и милионите хора, които изглежда са били убити от Бога след като Той очевидно не е успявал повече да удържи яростния Си гняв. Добавете към този пъзел и инструкцията, която Бог дал на Мойсей, когато Израил бил събран при планината Синай.
И постави прегради наоколо за народа и кажи: Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите й! Който се допре до планината, непременно да се умъртви. Ръка да не се допре до нея. Да се убие с камъни или със стрели, било то животно, или човек -- да не остане да живее. Когато тръбата затръби дълго, тогава нека се качат на планината. (Изход 19:12-13)
Каква била причината за тази инструкция?
А Синайската планина беше цяла в дим, защото ГОСПОД слезе на нея в огън. И димът й се издигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. И тръбният глас ставаше все по-силен. Мойсей говореше и Бог му отговаряше с глас. И ГОСПОД слезе на върха на Синайската планина. И ГОСПОД повика Мойсей до върха на планината и Мойсей се изкачи. Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Слез и предупреди народа да не се спусне към ГОСПОДА да гледа, и да паднат мнозина от тях. Също и свещениците, които се приближават при ГОСПОДА, нека се осветят, за да не ги нападне ГОСПОД. (Изход 19:18-22)
Неинформираният читател би открил, че не е прекалено трудно да стигне до заключението, че Бог има проблем с преодоляване на гнева Си и се нуждае от вземане на цялостни мерки, за да спаси хората от избухливата си природа, която може да експлоадира и да унищожи хората в случай, че не са внимателни. Как примиряваме тези записи на Библията със следните твърдения?
ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен. (Изход 34:6)
Еремия 31:3 ГОСПОД ми се яви отдалеч и каза: Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост.
Тези два текста изглежда са в абсолютен конфликт с предишните. Дали разрешаването на този конфликт е важно? Ако не направим това, ще живеем с постоянния страх от един отмъстителен Бог, който е готов да избухне и да ни убие, или пък ние ще Го убием в умовете си, избирайки да вярваме, че Бог не съществува. В обратния случай можем да мислим, че понеже Бог е любов, Той просто ще спаси всички. Това не е ли типичното „от трън та на глог“? Макар отричане съществуването на един непоследователен и тираничен Бог да е напълно разбираемо, сигурни ли сме, че имаме правилен прочит, и възможно ли е да пропускаме част от историята?
Това че можем да стигнем до заключения само от информацията, която имаме пред себе си е самодоказваща се реалност. Естествена слабост на човечеството е да стигаме до заключения преди да имаме достатъчно информация. Както мъдрият Соломон ни казва:
Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него. (Притчи 18:13)
Пътят на безумния е прав в собствените му очи, но който е мъдър, слуша съвети. (Притчи 12:15)
Този въпрос изисква търпение, за да може парченцата да бъдат сглобени внимателно. Както пише пророк Исая:
Нека остави безбожният пътя си и човекът на греха — помислите си; нека се обърне към ГОСПОДА и Той ще се смили над него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. Защото Моите помисли не са като вашите помисли и вашите пътища не са като Моите пътища, заявява ГОСПОД. Защото, както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли — от вашите помисли. (Исая 55:7-9)
Преди да сме в състояние да оценим честно характера на Бога, трябва да признаем, че сме наследили една естествена склонност да Го мразим. Затова и Неговите мисли и начинът по който Той работи с нас често изглеждат мистериозни и объркващи.
Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир. Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. (Римляни 8:6-7)
Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно. (1 Коринтяни 2:14)
Плътският (или естествен) човек взема думите на Бога и ги изопачава и извърта така че да бъдат против Него. Той прави това, защото сърцето му е във война с Бога и Неговите заповеди. Спомнете си, че Сатана е започнал своята война с Бога, посредством един (процес и) стремеж за подобряване и подкрепа на Неговото управление.
Луцифер приписва причинената от него дисхармония в небето на Божието управление. Той заявява, че цялото зло е резултат от божествената администрация. Твърди, че неговата основна цел е да подобри постановленията на Йехова. Когато Адам и Ева приели думите му чрез змията, те наследили неговата враждебност към Бога. Ето защо се скрили от Него в градината, когато Той дошъл при тях. Израза на тази вражда към Бога виждаме в естественото недоверие към човешкото управление. Подразбиращо се отношение е да се смята, че правителството желае да ни навреди. Въпреки че в много от случаите това действително е така, вярно е също, че народите подхранват това очакване в децата си и често резултатът е, че така те предзадават характеристиките на бъдещите си водачи.
Един от начините чрез които хората се опитват да разрешат напрежението между любящия и отмъстителния Бог е осланяйки се на предположението, че обикновено Бог е с любящо естество, но в много екстремни обстоятелства се променя за кратко, за да възстанови хармонията във вселената. Това Негово дело е смятано за странно. Това е дело, което се явява странно за един иначе любящ Бог. От друга страна, едно такова дело изглежда съвсем естествено за нас. Да търпиш страдание от друга личност за известно време и след това да избухнеш в ярост и гняв, за да я унищожиш – това е напълно нормално за човечеството и въобще не е странно.
Е тогава, дали Бог извършва нещо странно за Него, което обаче за нас е съвсем естествено? Дали Той става като хората, за да се справи с враговете Си? Това само по себе си е странно. Христос нарича Сатана убиец отначало, (Йоан 8:44). Дали последната дума на Бога в края е да се превърне в убиец? Ако един човек убие друг, той е считан за убиец до края на живота си. Щом веднъж е въвлечен в акт на убийство, това става част от неговия характер. Той може да се покае, да съжалява и да иска прошка и промяна на пътищата си, но той все пак е убил и затова е познат като човек, който е убивал. Как това повлиява вечния Бог - Онзи, който никога не умира? Ако Бог е отговорен лично за смъртта на милиони хора, тогава Той по дефиниция е убиец; това става част от Неговия характер и персоналност. Издигне ли веднъж ножа и запали ли огън под телата на хората, Неговият характер става характер на убиец. Как може да се твърди, че последният враг за побеждаване е смъртта, ако смъртта стои на трона? В такъв случай не триумфира ли смъртта? Когато спасените жители на вселената виждат една картина на Бога, като такъв който издига мощна ръка срещу враговете Си, за да ги убие лично; тогава Той не би ли могъл да реши да направи това и в бъдеще? И ако смъртта царува на трона в лицето на Бога, тогава няма ли гледането към един такъв Бог да преобразява по същия образ? Това не ни ли води до самия център на човешката дилема; ние умираме, защото виждаме в Бога, в който вярваме смърт? Обмислете това внимателно. Ние се променяме чрез гледане:
А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух. 2 Коринтяни 3:18
Какво виждаме, когато поглеждаме в очите на Господ чрез вяра? Виждаме ли смърт в Неговата Личност? Виждаме ли меч в ръката Му, издигнат за посичане на бунтовниците? Тогава, виждайки това и ние ще вършим подобно. Както израилтяните в пустинята, които вярвали, че Бог иска да ги убие, ние също умираме, защото вярваме в един Бог на смъртта и унищожението. Не сме ли наследили това от първите си родители? Как изтълкували те следните думи?
Но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. (Битие 2:17)
Дали прочитаме това с идеята: “Ако докоснете дървото ми, ще ви убия!”, или същото би могло да се разбере така: „Избирайки да действате извън волята ми, вие вярвате, че аз не съм загрижен от сърце за най-добрия ви интерес, и понеже съм единствения ви живот, (Второзаконие 30:20; Колосяни 3:4), обръщайки се от мен, вие се обръщате към смъртта. Мъдрецът го изразява по следния начин:
А който ме пропуска (съгрешава срещу мен), вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта. (Притчи 8:36)
Чрез изопачаване смисъла на Божиите думи в градината - направени да означават, че Бог ще убие престъпника – човекът поставил смъртта на трона и овластил нейния автор Сатана с власт над вселената. Всеки път, когато приписваме на Бога желанието за убийство, подсигуряваме собственото си унищожение, защото чрез гледане ние се променяме. Точно това се е случило с Израил.
И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели! И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет? (Числа 14:2-3)
Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен. Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД — наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми! Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен. (Числа 14:27-29)
Всеки грешник носи в себе си съзнанието, че е достоен за смърт.
И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност; клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви; които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат. (Римляни 1:28-32)
Дълбоко вътре в себе си ние знаем, че като грешници сме достойни за смърт, и нашият живот на самоунищожение разкрива това. Но в своите бунтовни умове ние приписваме смъртта на дело, което е извършвано от Бог.
А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. (Яков 1:14-15)
Вместо да приемем, че нашият грях е този, който докарва смърт, ние по-скоро избираме да вярваме, че Бог причинява смърт и затова можем да подхранваме недоволство спрямо Него и да станем осъдителни (развратени) в умовете си. Когато човек отказва да приеме, че смъртта е резултат изцяло от неговите собствени дела, той прехвърля делото на унищожението от себе си към Бога. Този начин на мислене всъщност създава фалшив бог в умовете ни - един идол. Така поставяме на трона в умовете си този идол и предаваме това идолопоклонство на следващото поколение, така че и те да могат да се покланят на смъртта и да умрат. Бог е автор само на живота. Сатана е авторът на смъртта.
Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец… (Йоан 8:44)
Човешки синове, докога ще обръщате славата ми в безчестие? Докога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Псалм 4:2)
И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. (1 Йоан 1:5)
В Него беше живот и животът беше светлината на хората. (Йоан 1:4)
