О, да беше послушал заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти — като морските вълни; (Исая 48:18)
Колко чудно би било да си на мястото на един от ангелите, които наблюдавали Майстора Строител, когато Той изговарял в съществуване този свят (Йоан 1:1-3; Евреи 1:1-2) Синът на Бога е Словото на Бога, мислите на Бога направени достъпни за сетивата ни. „Името Му е Божието Слово“ (Откр. 19:13). Цялата творческа сила на Отец била дадена на Неговия Син, за да изговори света в съществуване (Матей 28:18; Йоан 8:28).
Когато Христос изговорил думите на Своя Баща, светът дошъл в съществуване. Когато тревата, дърветата и цветята се появили от земята чрез изговореното Слово, Отец се обърнал към Своя Син и казал: “Това е добро, Сине.” Книгата Притчи съдържа запис на думите на Сина, отнасящи се за онзи момент:
… когато полагаше основите на земята — тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, (Притчи 8:229-30)
Всеки ден на това сътворение, Синът на Бога усещал насладата на Своя Баща в Себе Си. Божият Син се наслаждавал в благословението на Неговия Баща, чрез творческия процес. С всеки изминал ден, радостта и насладата на Отец и Сина нараствала. Докато наблюдавали удивените от заобикалящото ги творение Адам и Ева, Отец и Синът усещали такава радост от дара, който предоставили с такава щедрост. Заедно се наслаждавали в своята агапе любов. И тогава, най-накрая дошла и съботата, и когато Отец погледнал делата на творението - планини, долини и потоците и всичко движещо се по земята, Той казал с радост на Сина Си: „Ти си моят Възлюбен Син в когото благоволя“.
В този ден Синът на Бога бил благословен от Своя Баща като Господар на съботата“ (Лука 6:5). Духът на Всевишния почивал върху Него и Синът си почина и отдъхна. (Изход 31:17). Думата отдъхна на еврейски означава да „вдъхнеш дух“. Това дихание към Сина било насладата на Отец от Неговия Син. Синът отговорил на Своя Баща с обожание и почит, за това че Му е дал всичко. (Йоан 3:35; Йоан 17:4-7). Благословението, което Бог поставил в съботата и което се припомня всяка седмица, е онова освежаване преживяно от Сина, чрез насладата на Неговия Баща.
И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил. (Битие 2:3)
Всяка събота, на седмия ден, диханието на Отец е върху Сина на Бога в памет на насладата, която Той почувствал от Сина Си при завършването на творческата седмица. Онези които са в Христос приемат това благословение. Ние ставаме наследници на това благословение чрез Исус Христос (Ефесяни 1:3-5).
Най-голямото духовно благословение, което можем да получим в Христос е да знаем, че сме обичани от Отец. Чрез вяра виждаме как Отец прегръща Сина Си с бащинска наслада, целува Го с бащинска привързаност и Му казва: “Ти си моят Син и Аз Ти се наслаждавам!”
Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. (Йоан 1:18)
Какво друго би могъл да преживее Божият Син, освен една пълна и съвършена почивка в това благословение, изговорено за Него. Има ли нещо друго, което бихте пожелали освен да бъдете в лоното на Отец и да знаете – да знаете с абсолютна сигурност – че сте обичани и че Той ви се наслаждава? Това е пълното дело на евангелието:
Защото и до нас [християните], както и до тях [Израил}, се донесе една блага вест... Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света. Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: „И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“. (Евреи 4:2-4)
Делото на сътворението и делото на изкуплението са едни и същи. И двете ни водят в обятията на Отец, за да бъдем прегърнати от Него и да преживеем в Него пълна почивка и радост. Това преживяване е достъпно за всеки от нас, чрез Господ Исус Христос и когато всеки седми ден идва при нас, ние можем да влезем в тази същата почивка, която е преживял Христос от основаването на света. Всяка събота можем да вкусваме в по-голяма мярка насладата на Отец от нас, чрез Неговия Син. Исус взел участие в нашето човешко естество, нашите „плът и кръв“ (Евреи 2:14). Думите, които били изговорени на Исус при реката Йордан, „Този е моят възлюбен Син, в когото благоволя,” обхващат цялото човечество. Бог говорил на Исус като на наш представител. С всичките ни грехове и слабости, ние не сме отхвърлени като нищожни. “Той ни е направил приети във Възлюбения.” (Ефесяни 1:6, Версия на крал Джеймс).
Това е благословението, което се съдържа в съботата. Това е освежаването и обновяването на връзките на любов между нас и нашия Баща, чрез Христос. Всяка събота изписва по-дълбоко в душите ни името (характера) на Отец, чрез диханието от устата Му. Колко скъпоценен е съботният ден за Божиите деца!
Урокът, който Исус представил с нахранването на 5000 души, трябвало да помогне в подготвянето на израилтяните за участието им в празника на безквасните хлябове. Всеки къшей хляб в юдейската икономика трябвало да учи на този изключително важен урок по отношение на живота, който се намира само в Христос.
Тази истина придава смисъл на хранителните и питейните приноси, които се принасяли по време на ежедневните жертви, а така също и в съботите, новолунията и празниците. Подчертаваме идеята, че всеки дъх, който поемат хората, и всяка храна, която те ядат, са един канал за живота на Христос. Силата на Христос е това, което се получава чрез тези елементи. Такъв е случаят още от основаването на света. В жертвената система ние виждаме как тази истина е трябвало да бъде обяснена и разбрана (Числа 28:2). Заповядай на израилевите синове и им кажи: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за жертвите Ми чрез огън, за благоухание на умилостивение за Мен.
Хлябът за който се говори тук е хранителният принос, който е трябвало да бъде една смес от брашно и олио, а след това е бил изпичан на жертвения олтар до жертвеното животно. Сега забелязваме приноса за ежедневната жертва (Числа 28:3-6) Всеки ден, сутрин и вечер, се принасяло по едно агне. Христос разкрил Себе Си в Йоан 6-та глава като хляба на живота. Безквасният хляб направен от брашно и масло бил един канал, който сочел към достъпния чрез Христос живот. Как този истински хляб слизал от небето? Той идвал чрез принасянето на Христовия живот за света. Как това било признато в ежедневната служба? Чрез принасянето на агнето. Затова принасянето на агнето било едно признаване на това, че Христовият живот е даван, за да се получава Светия Дух. Това добавя ли ново значение към Господната молитва … „Дай ни днес ежедневния ни хляб….“?“
Всяка сутрин и всяка вечер, хлябът, който бил принасян като ежедневна жертва, символизирал истинския хляб, който слизал от небето, а способността на Христос да прави това била символизирана всеки ден, чрез смъртта на агнето. Когато се молим “дай ни днес ежедневния ни хляб”, мислим ли си за истинския хляб на Бога, който слиза от небето, или си мислим само за физически хляб? А особено интересно е да се забележи какво се случва с приносите в съботен ден.
Числа 28:9-10 А в съботен ден да принасяте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос и възлиянието му. Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне с възлиянието му.
В съботния ден жертвата и хранителния принос били удвоявани. Жизненоважният въпрос, който трябва да се зададе е: Защо всичко е било удвоявано в съботата? Отново ни е напомнено, че всеки самун хляб и всяка капка масло са един канал през който животът на Христос идва при нас. Буквалните видими храни и питиета сочели към духовната храна и духовното питие, които слизали от небето на земята чрез Христос. Павел изразил това по следния начин:
1 Коринтяни 10:1-4 Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето, и всички в Мойсей са се кръстили в облака и в морето, и всички са яли една и съща духовна храна, и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше — и тази Канара беше Христос.
Когато Мойсей ударил канарата и водата излязла, те имали достъп не просто до физическа вода, а участвали и в живота на Христос. Водата сама по себе си не можела да ги поддържа живи. Духът на Исус ги поддържал живи. Ето защо всички те пиели това духовно питие, а не само праведните. Следователно, съботата ни донася допълнителни порции от присъствието на Христос. Това ли е нещото, което е отразено в разликата между ежедневните приноси и съботните приноси? Има една двойна порция приноси от брашно и масло. По-голямото количество принос не ни ли казва, че има по-голям дар от Духа, който се принася за нас в този ден? Знаейки че има допълнителни благословения в съботата и че това благословение е повече от Духа на Христос, съботата ни учи, че Бог има времена, които донасят присъствието на Исус по-близо до нас отколкото в други времена.
Ключът за разбирането на съботата е в познанието, че има специални времена, когато Христос идва близо при нас. Тази истина е отразена в разликата между ежедневните и съботните приноси. Схванем ли веднъж този принцип, ние сме готови да видим нещо много красиво (Левит 26:2-4). Да се помни съботата означава, че Господ има специални сезони за освежение, които Той е определил. Да се почита светилището означава да се помни великата цена за нашия Баща и Господ Исус, за да ни предоставят тези дарове. Когато помним съботата и почитаме светилището, дъждът ще вали в определените сезони и земята ще благоуспява.
Помним че дъждът и храната са канали, чрез които ни се дава живота на Христос. Колкото по-голямо е изобилието, толкова повече доказателство съществува, че животът на Христос се предава чрез тези канали. Когато изливаме сърцата си в благодарност за тези дарове, тогава сме в една позиция при която можем да получим повече от тях. Когато прославяме Господаря на съботата за двойния дял на Неговия Дух, този дъжд няма да вали около нас, а ще вали върху нас, и ние ще растем в благодат. Независимо дали знае това или не, всяка личност на земята се облагодетелства от ежедневното принасяне на Христос. Както забелязахме по-рано, Бог прави дъжда Си да пада и над праведните и над неправедните. Всички получават от ежедневната провизия, но само тези, които откликват на Божия призив чрез Неговия закон ще получат допълнителните благословения, които се намират в съботата и другите специфични определени времена.
Чудното нещо в тази съботна истина е, че реката, която извира от светилището, става все по-дълбока, когато се движи по протежението си.
И ме върна при вратата на дома; и ето, вода извираше изпод прага на дома на изток — защото лицето на дома беше на изток. И водата течеше надолу изпод дясната страна на дома на юг от олтара. И ме изведе по пътя на северната порта и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя, който беше обърнат на изток; и ето, вода течеше от дясната страна. И мъжът излезе към изток и в ръката му имаше мерителна връв. И премери хиляда лакътя и ме преведе през водата — водата беше до глезени. И пак премери хиляда и ме преведе през водата — водата беше до колене. И пак премери хиляда и ме преведе — водата беше до кръста. (Езекиил 47:1-4)
Виждаме че, след като реката излязла от храма, тя ставала все по-дълбока. Това което подсказва къде тече реката, за да стане по-дълбока е в предишната глава. „И народът на земята да се покланя на ГОСПОДА във входа на тази порта в съботите и на новолунията.“ Езекиил 46:3-8, 11
Количеството на приносите се увеличава, когато се придвижват от ежедневни към съботни, от съботни към новолунни, а след това и към празничните времена. За да добием представа как се задълбочава реката докато тече от ежедневните дарове на Духа до празника на Шатрите, ще предоставим мярката на брашното и маслото. Няма да изброяваме всички седмични и новолунни приноси, а само степенуването от ежедневната жертва до последния празник от календара. Най-интересното при тази река е, че през каквото и да минела, донасяла живот и изцеление.
Езекиил 47:9 И всички живи същества, които гъмжат, ще живеят навсякъде, където отиде двойната река, и рибата там ще бъде твърде много, твърде голямо множество риба, защото водата идва там и водата на морето ще оздравее. И където отиде реката, всичко ще живее.
Съботата ни дава принципа на повишаващото се количество от присъствието на Христос. Ако продължим в този модел с другите определени времена, виждаме, че водите стават все по-дълбоки. Забележете пак, че Езекиил се върнал към края на реката на разстояние четири хиляди лакти и там имало дървета навсякъде.
И когато се върнах, ето, на брега на реката имаше твърде много дървета от тази и от онази страна. Тук е тайната на реката на живота. Когато следваме освежителните времена и сезони на Господ; когато ходим в закона на Господ и помним Неговите постановления и съдби, тогава отваряме сърцата си чрез вяра, за да станем дървета засадени край водите на реката. (Езекиил 47:7)
А насладата му е в закона на ГОСПОДА и върху Неговия закон размишлява ден и нощ! Той ще бъде като дърво, посадено при водни потоци, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; и всичко, което върши, ще преуспява. (Псалм 1:2-3)