VII. 4. Божественият модел

за нас има само един Бог – Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ – Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него. (1 Коринтяни 8:6)

Всичко което получаваме в този живот идва при нас чрез божествения модел. Този модел ни се разкрива чрез личностите  Отец и Син. Този модел намира своя източник в Отец “от когото е всичко” и след това се придвижва към нас чрез личността на Христос “чрез когото е всичко.” 

Като получатели на тези благословения, за нас е от жизнено важно значение да различаваме ясно персоналността и индивидуалността на всяка личност в този божествен модел. 

Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,  (2) в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,  (3) който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините. (Евреи 1:1-3)

Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; (Йоан 5:26)

Библията разкрива ясно Отец като великият източник на всичко и Синът Му като Негов точен образ, който е получил всичко от Него. Щом като Синът е получил всичко от Своя Баща и е Негов точен образ, единственият начин по който можем да ги различим в умовете си е, когато приемем, че Синът е дошъл от Отец, наследявайки всичко от Него. Неговото наследство е тайната за запазването на  персоналността и индивидуалността на всеки от тях. Неговото наследство също изяснява и откроява последователността “От Когото” и “Чрез Когото” на божествения модел. 

Като четем Писанието можем да намерим няколко примера, където е копиран моделът „От Когото“ и „Чрез Когото“. Някои от тези примери се припокриват поради каскадното естество на Божиите благословения, които текат през няколко съда. 

Колкото по-цялостно е следван този модел, толкова повече благословения ще протичат към нас и семействата ни. Например, когато почитаме нашите бащи и майки, на нас ни е обещан дълъг живот. Когато почитаме с любов тези, които са над нас, ние сме благословени от тяхното проповядване на Словото и увещанията им за един живот на благочестие.

Освен директните благословения на радост, щастие и дружба, които протичат към нас чрез този божествен модел, съществуват също и защитаващи благословения, които можем да придобиваме чрез канала. При всички случаи, онзи, „Чрез Когото“ идват нещата, има, както протекцията, така и авторитета на онзи „От Когото“ идват нещата. Като пример за това колко защита може да има едно дете, виждаме, че:

1.      Детето е защитено от майката,

2.      Която е защитена от нейния съпруг,

3.      Който е защитен от полицията,

4.      Която е защитена от правителството,

5.      Което е наредено от Бога.

Вземайки това в духовна посока, ние виждаме, че:

1.      Бащата е увещаван от старейшините или пастора,

2.      Които са подчинени на Божието Слово,

3.      Което е написано от пророците,

4.      Давано е и все още се дава от Христос,

5.      Който го е приел от Неговия Баща.

Колкото повече се придвижваме към позициите, отразяващи божествения модел, толкова по-големи са защитата, благословението, мирът и радостта.

Ключовият принцип на плана на Отец е, че:

1.      Всички неща се получават чрез един канал, а не директно от Отец.

2.      Всички неща са моделирани според Отец и Неговия Син.

Бунтът на Сатана внесъл концепции, които рушат този божествен модел. Според небесния ред, първоначално Луцифер бил под властта на Христос, който пък бил под властта на Своя Баща. Писанието ни казва как Сатана е пожелал да промени божествения модел:

Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите! А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния! (Исая 14:12-14)

В тези текстове виждаме едно същество, което не се стреми да бъде под защитата и грижата на божествения модел, а по-скоро се стреми да бъде като, т. е. да отразява, Всевишния. Първоначално това означавало, че Сатана искал да бъде направен равен на Христос, вместо да е под Неговата власт, така че да може да докладва директно на Отец, без да бъде под Христос. Посредством божествения модел, Отец пристъпил към защита и отбрана на Своя Син и изявил отношението което Той поддържал с цялото творение. Христос не се защитил и не заговорил в своя защита, всичко това било извършено от Отец. Сатана отхвърлил заповедта на Отец за поклонение и почитане на Неговия Син и тогава пожелал да бъде точно като Всевишния.

Поклонението ни на Бога се основава единствено върху нашия прочит на Божието Слово. Знанието ни за Него идва при нас посредством това което Той ни е разкрил, чрез Неговото Слово и чрез това което Той е създал. Разбирането ни за това кой е Бог и поклонението ни към Него докато живеем на този грешен свят се случва единствено в ума. Ако се отклоним от ясните изявления на Писанието, умовете ни веднага ще изпаднат в идолопоклонство. Целта на Сатана е да ни накара да отидем отвъд Словото, за да възприемаме Бог в умовете си под някаква различна форма от  божествения модел. Така той отнема от нас защитната ограда и спечелва повече достъп, за да ни контролира, притежава и унищожава.

Обърнете внимание, че Сатана пожелал да стане точно като Всевишния. Посредством един коварен процес Сатана заблудил християнския свят да направи Христос точно същия като Отец. Докато християнският свят се покланя на Бога, чрез неговите различни вероизповедания, фигурата възприемана като втората личност на Божеството е всъщност една формулировка на Сатана. Представяйки Христос абсолютно еднакъв на Отец във всяко отношение, Сатана обърква човешкия ум чрез закона на неотличимостта; т. е., че щом две неща притежават абсолютно същите качества и не могат вече да бъдат ясно разграничени поотделно, посредством загубата на тяхната индивидуалност, те се превръщат в едно мистериозно единство.

Централната цел на сатанинската стратегия да ни отнеме благословението и защитата, причинява покваряване на умовете ни относно божествения модел. Той се опитва да ни съблазни чрез придаване на онзи който е „Чрез Когото“ същите атрибути като на този който е „От Когото.“ Съблазнявани сме чрез това което се явява като желание за възвишаване на личността в канала, но на практика се случва точно обратното. Когато онзи който изначално е „Чрез Когото“ се превръща все повече в “От Когото”, ние все по-малко сме способни да виждаме разликата, докато единственото което остане не се превърне в две, или  дори три в „От Когото.” Това довежда разума до колапс, отваряйки по този начин вратата към мистичното. Този простичък и малък процес е тайната на мерзостния запустител.

Има изобилно доказателства, които показват къде се случва това  изкривяване и изопачаване на божествения модел. Вземете следните примери:

“Папата има власт да променя времена, да анулира закони и да се разпорежда за всички неща, дори относно заповедите на Христос.” - Decretal De Translat. Espiscop. Cap

Примерите горе разкриват изопачаването на представата за пророк/свещеник в божествения модел. Нека отнесем това на едно друго ниво, където представата за мъж/жена e изопачена по отношение на свещенството или пасторството.

Тъй като всяко отражение на божествения модел става объркано и подвеждащо, елементите „Чрез Когото“ излизат от протекцията на тяхното съответствие „От Когото“, бивайки освободени чрез “просветеното съравенство.” Тогава Сатана може да влиза и да наранява децата ни, съпругите ни, църквите ни, пасторите ни, правителствата ни и целия ни свят.

Наблюдаването на западното общество трябва да ни покаже, че всеки аспект на божествения модел е бил обезобразен и затова всички нива на защита са били превзети по един жесток начин от нечестивия.

Естественият адвентен отклик, когато вижда извращаването на истината, е да се използва протестантския подход като се отнеме меча от водачите на църквата, обвинявайки ги за деградацията. Сатана е доволен когато се осъществява това дело; той знае също, че това също нарушава божествения модел и че това ще продължава да пречи на църквите да бъдат благословени.

Когато в гражданското, църковното и семейното общество ръководителите изискват от тези под тях да се покоряват на правила, които са в противоречие с личната съвест, не би следвало да се покоряваме. Но повечето ситуации с лидерство не включват директна заповед за престъпване на нечия съвест, а по-скоро случаи, където водачите се провалят във вярното изпълнение на собствената си роля. В такива случаи има някои библейски примери. Йосиф служил вярно на своя езически господар и извършил най-доброто, което можел, за да донесе благословение на дома му. В случая с Анна, Илий я изобличил, че е пияна, а тя отговорила кротко “Не, господарю мой” и обяснила своята ситуация. Тя не се обърнала да изобличи свещеника за това, че държи в разпуснатост синовете си и причинява трудности с жертвите. Въпреки че Давид бил помазан от Самуил, за да замести Саул, Давид не желаел да издигне ръката си, за да премахне Саул. Той не искал да докосне Господния помазаник.