и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих. (Матей 3:17)
Видяхме развитието на сатанинското царство в сърцето на човека и как Сатана владее над нас чрез чувството ни за малоценност. Ако Исус трябваше да разбие тази сила, Той трябва да премахне това чувство на малоценност. Той трябва да свърже отново чувството ни за идентичност като деца на Бога и да победи фалшивата идентичност, възприета от лъжите на Сатана чрез дървото за познаване на доброто и злото.
Животът на Исус може да бъде обобщен в следните думи:
И Този, който Ме е изпратил, е с Мен; Отец не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша това, което Му е угодно” Йоан 8:29.
Няма значение какво правел Сатана, той не можел да наруши това чувство на достойнство и увереност. Христос се държал за Своята синовност с устояваща решителност, която изумила дори княза на мрака. Сатана навярно е бил гневен поради безплодните си усилия да накара Христос да съгреши. Най-накрая някой, който можел да се съпротиви на Сатана. След четири хиляди години на успех при всяка една личност, живяла на планетата, Сатана напразно се хвърля върху солидната като скала стена на една човешка душа, която е уверена в Своята синовност спрямо Бога. Синовността била ключът към победата. Синовността била най-сигурното укрепление срещу този порой на малоценността, който давел човечеството и затова синовността трябва да е фокусната точка на конфликта между Христос и Неговия нападател.
Градчето Назарет е пълно с въодушевление. Новината за Кръстителя се разпространява бързо. Предтечата на Месия е дошъл и когато вестта достига до скромната дърводелна, Исус знае, че е дошло времето да прослави Своя Баща. Той оставя длетото и триона, прегръща Своята майка и се отправя към Йордан.
Исус е уверен в Своята синовност, но наближаващият конфликт в пустинята ще го изпита така, както никой до този момент не е бил изпитван. Вратите на човешката скръб ще се отворят към Него като язовир с разпукана стена. Исус трябва да се изправи пред цялата сила на човешкото недостойнство и да остане непоклатим. Ако успее да остане твърд, тогава за първи път някой ще сломи веригите на Сатанинските лъжи. Плячката от тази победа ще стане наследство за онези, които вярват в Него.
Битката в пустинята била от фундаментално значение за делото на кръста. Каква полза има едно предложение за прощение, ако човешката душа не може да сломи веригите на своята малоценност? Каква полза би имало най-красивото откровение на любов, ако нито един мъж, жена или дете не може да има сила да приеме този дар – никаква! Малоценността и нищожността трябва първо да бъдат победени и плячката от победата да бъде поставена в ръцете на човешката раса, така че всички да могат да получат сила да приемат несравнимия дар на кръста и наистина да повярват, че Бог ги обича и им прощава.
Отец знае какво наближава и Той ще подсили ръката на Своя Син за битката, не чрез могъща изява, нито пък чрез въоръжена армия. Нито едно от тези не би могло да посрещне идващия враг. Бог предлага Своето най-добро оръжие – силата, която идва от техните отношения един с друг. Когато Исус излиза от водата и гълъбът слиза, небесата се отварят и Исус чува силния глас на Неговия Баща: “Този е Моят възлюбен Син в Когото е Моето благоволение.” Тези думи са най-острият меч, който Отец би могъл да предостави на Своя Син, за да се изправи в битка. В безопасност в СЛОВОТО на Своя Баща, Той ще победи коварния враг и ще разбие оковите на греха в наша полза, които ние никога не бихме могли да разбием сами.
Значимостта на това твърдение отива по-дълбоко от това, което мнозина си представят. Фактът, че Бог приема член на човешката раса, предлага невероятна надежда за останалите от нас. Чрез Исус Бог достига всеки един от нас и ни казва, че ние сме Неговите възлюбени деца. Ако се надяваме някога да приемем дара на кръста, първо трябва да чуем тези скъпоценни думи: “Ти си Моето възлюбено дете, в което благоволя.” Няма друг начин да се приближи кръста освен по моста на едно солидно убеждение в нашата синовност (и като дъщери също) към Бога. Всеки друг път би водил към законничество или оправдаване на греха.
Тези думи от небето сигурно са разгневили Сатана. Те му напомнят нещо, което той е бил, но сега не е - син! Това е напомняне за неговата нищожност и безполезност. Но гордостта не умира лесно, и затова Сатана се подготвя да отприщи бента на своите изкушения върху Исус в пустинята.
Записът на Библията казва, че Исус “беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана.” Кой би могъл да осъзнае дълбочината на този конфликт? Цялата вселена притаили дъх, докато Сатана нанасял удар след удар върху Сина на Бога. Ако Исус се бе провалил тук, всички ние щяхме да бъдем смазани от веригите на нашата нищожност. Исус бе нашата единствена надежда, пронизваща мрака.
Стигайки до момент като този, просто трябва да поспра и да помисля за Него. Какво бих могъл да кажа? Сърцето ми просто прелива от радост и благодарност пред решителните и непреклонни усилия на този могъщ Принц, за да ни помогне в нашата потресаваща ситуация. Това е както, когато баща или майка, които се втурват в горяща къща да спасят детето си. Той бил почти смазан психически от Сатана, но не се отказал от Своята Синовност. Този Човек кара нещо дълбоко вътре в мен да извика – “Сигурно струвам нещо.” Никой не би направил това, ако наистина не го е грижа! Казвам ви, тази любов ме привлича по един неустоим начин.
Когато Исус е в своя най-уязвим момент - изморен, гладен и самотен, всички тези неща, които теглят човечеството към компромис, Сатана идва към същината на въпроса. “Ако си Син на Бога, кажи на тези камъни да станат на хлябове.” За какво друго би бил изпита, ако не за синовността? На Исус не Му е било казано колко дълго ще бъде в пустинята; записът не казва да му е казвано, че след четиридесет дни всичко ще приключи. Исус е все още там и не идват гарвани, които да го нахранят, няма манна, паднала от небето. Може да е сбъркал за гласа от небето? “Твоят Отец не би искал да останеш в това състояние. Направи нещо” - прошепва Сатана.
Сатана използвал апетита, опитвайки се да сломи вярата на Исус в Словото на Неговия Баща. Четиридесет дни преди това Отец бил казал: “Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” В крайна сметка, ако Исус направеше камъните на хлябове, Той би изразил съмнение в Словото на Бога и това съмнение би било достатъчно, за да обърка Неговата идентичност. И освен това, от Исус се иска да извърши нещо, за да докаже своята идентичност. Изискването Исус да превърне камъните на хлябове, за да докаже кой е, било директна врата към сатанинското царство—идентичност, чрез изпълнение и постижение.
Колко ли от нас сме попадали в капана на доказване на нашата стойност, чрез това, което постигаме? Принуждавани да покажем, че имаме това, което се изисква, за да достигнем върха, пренебрегвайки сън и почивка и по-голямата част от времето за почивка и библейско изучаване, стоейки до късно в офиса и пропускащи жизненоважно време, което бихме могли да прекараме със семейството си – само, за да получим едно повишение или бонус. Защо напрягаме себе си толкова много? Вярвам, че в много от случаите ние отговаряме на предизвикателството: “Ако си син или дъщеря на Бога, извърши някакво велико дело и докажи това.”
Поради това, че дълбоко в себе си ние носим онзи фактор на несигурността, предаден ни от Адам и Ева, ние сме лесна мишена да имаме нужда да си изработим духовни и психически смокинови листа, с които да покрием себе си. Несигурната личност винаги ще отговаря на предизвикателството за своята идентичност, докато сигурната личност дори няма да се безпокои.
Точно по тази причина Исус трябваше да отиде в пустинята на изкушението. Човешкото семейство се нуждаеше от някой, който би могъл да демонстрира, че вярва че е дете на Бога просто, защото Бог го е казал, вместо да се опитва да го докаже чрез това, което прави.
Чистата религия на старейшините и бащите в църквата е да посещават сираците и вдовиците и да им говорят думите на Отец. Тяхно задължение е да им казват, че Отец ги обича и че са скъпоценни за Него. Ето това опазва човека чист от света. Това е принципът на благословението, който изявява една от ключовите квалификации за един старейшина в църквата:
Който управлява добре своя дом и държи децата си в послушание с пълна сериозност, защото, ако човек не знае да управлява своя дом, как ще се грижи за Божията църква? 1 Тимотей 3:4-5
Ако един мъж не знае как да благослови своята съпруга и децата си, как може да се грижи и да благословя църквата? Това да бъдеш Авраамов син приема едно напълно ново значение в контекста на благословението:
Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена. (Битие 12:2-3)
Нарушаването на връзката баща-син при мнозина се развива като истинска травма, която се преживява при смъртта на бащата. Отново и отново се разкрива значението на това да се знае, че бащата одобрява детето си, както и желанието на детето да разкаже на баща си какво се е случило в живота му и как се чувства.
Това преживяване е изразено в Писанието чрез следния библейски пасаж:
Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. Притчи 17:6
Ключовата свързваща дума относно децата и техните бащи е слава. Нека разгледаме по-отблизо начина по който Библията използва тази дума на други места, за да добием усещане за нейния смисъл:
Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД. Еремия 9:23, 24
Думата слава, която е използвана тук обозначава красота, прелест, скъпоценни камъни; може също да обозначава нещо за което се хвалиш. В един пряк смисъл думата слава символизира стойност.
Лесно бихме могли да прочетем горния пасаж и по следния начин: “Мъдрият да не се чувства ценен заради мъдростта си, силният да не се чувства ценен заради силата си, нито богатият да се чувства ценен заради богатствата си; Но нека този, който се чувства ценен, да се чувства ценен с това, че разбира и познава Мен, че съм Господ, който упражнява нежна загриженост, правосъдие и правда на земята. Защото в това се наслаждавам,” казва Господ.
Ето това е мъдростта на Притчи 17:6; стойността на едно дете е обвързана със сърцето на неговия баща. Защо това е така? Бащата представя източника на живота и установява жизнено важния библейски принцип на стойността чрез отношенията с произхода. Земният баща е образ и символ на небесния Баща.
Когато се замислим, че всичката любов и целия живот идват от Бога, няма да е прекалено трудно да се разбере, че земните ни бащи са канали на благословение, които позволяват на Божията любов да бъде излята в сърцата ни; да се развие усещането за смисъла и целта на живота ни. Това е основната цел на един баща, не просто да предаде физическия живот, но също и да предаде емоционалния и духовния живот, като просто е там заради децата си и им осигурява регулярно напомняне за това колко важни са те за него.
Отношенията на съпруга и съпругата изобразяват отношенията на Отец и Сина. В този образ е включен и изключително важният процес на благославянето. Библейският принцип на водачеството е всъщност едно отваряне на вратата за благословението. Обърнете внимание на този важен библейски пасаж:
Но искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог. 1 Коринтяни 11:3
Тук виждаме един канал на благословението, който тръгва от Отец, протича към Сина и от Сина към съпруга и съпругата. Точно както Божият Син се нуждае от благословението на Своя Баща, така и една съпруга се нуждае от благословението на нейния съпруг. Ще говорим за този въпрос по-подробно, но засега е достатъчно да кажем, че не съм срещал съпруга, която е в близки отношения със своя съпруг без това да е насърчавано и подсилвано от неговата нежност и от това, че той я цени. Питал съм много дами, доколко важно е за тях да бъдат утвърждавани и насърчавани от своите съпрузи. Не съм срещал нито една, която да не е искала или да не е оценявала това.
Важно е също, потокът на благословението да бъде предаван и на децата. Както споменах по-рано, славата на децата е бащата. Изключително важно е децата да знаят, че бащите им ги обичат и са доволни от тях.
