VI. 4. Часът на Неговия съд настана

VI. 4. Часът на Неговия съд настана

„ … защото часът на Неговия съд настана …! "

(Откровение 14:7)


Когато разбираме и приемаме характера на Бога, така както Той е изявен, чрез Неговия Син на земята, ще проумеем какво е естеството на този съд, за който говори ангела. Той оповестява, че във времето на неговото прогласяване съдът на Бога е настанал. Кога обаче се прогласяват вестите на трите ангела от Откровение 14:6-12? За да разберем това, ще проследим пророчествата дадени преди този текст. В началото на 14-та глава на Откровение се говори за 144 000 подпечатани в противовес на маркираните с белега на звяра от Откровение 13-та глава. В Откровение 12-та глава се говори за битката между змея (Сатана чрез Рим) и жената (църквата). Относно нейното бягство през Средновековието четем следното:


"И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни… И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змията." (Откровение 12:6, 14)


Този пророчески период от 1260 дни е изразен в 14-ти стих като време (1) времена (2) и половин време (1/2). Едно „време“ се равнява на една пророческа година от 360 дни. Това е при положение, че месецът е смятан за съставен от 30 дни, както е бил преди потопа, който изглежда е повлиял на неговата продължителност (Битие 7:11, 24 срв. 8:4). Тогава 3 времена и 1/2 се равняват на 360 + 360 + 360 + 180 пророчески дни. Това отново дава 1260 пророчески дни. За същото време звярът от Откровение 13-та глава преследва Божия народ и говори горделиво и арогантно срещу Бога:


"И му се даде уста да говори големи неща и богохулства; и му се даде власт да действа четиридесет и два месеца….  И му се даде да воюва против светиите и да ги победи;…" (Откровение 13:5-7)


Тези 42 пророчески месеци x 30 дни отново правят 1260 пророчески дни. А на колко е равен един пророчески ден?


"И когато свършиш тези, тогава легни още веднъж на дясната си страна и носи беззаконието на юдовия дом четиридесет дни; ден за година, ден за година ти определих." (Йезекил 4:6)


Следователно 1260 пророчески дни са равни на 1260 буквални години. Това е времето през което жената е преследвана. Змеят от Откровение 12-та глава представлява Рим във всичките му 7 форми на управление: царска, консулска, диктаторска, триумвират, децемвират, императорска, папска. Затова той има корони и на седемте си глави (Откровение 12:3). Той преследва Божията църква през Средновековието чрез папската си форма на управление.


Това управление само по себе си е представено и чрез звяра от Откровение 13:1-8), защото там се казва, че змеят (езическият Рим) е предал властта си на звяра (папският Рим, Откровение 13:2). Периодът на преследване на жената започва в 538 година, когато се утвърждава властта на папството. Предсказаният период от 1260 години ни води до 1798 г., когато папа Пий VI е пленен от войските на Наполеон и папството загубва светската си власт и така му е нанесена „смъртоносна рана“ (Откровение 13:3). А ето как завършва 12-та глава:


"Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство…" (Откровение 12:17)


Това е някъде след 1798 г., защото жената вече е прекарала 1260 години в изолация. Следователно вестта на първия ангел от Откровение 14:6, 7 започва да се прогласява някъде след тази година. Но Писанието ни дава допълнително потвърждение за това в 7-та глава на книгата Даниил, която разглеждахме в началото. След като отминават четирите световни империи Вавилон, Мидо-Персия,  Гърция и езическият Рим, се появява „малкият рог“ (папството). По-надолу в същата глава четем за времето на неговата власт:


"И той ще говори думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния…; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време." (Даниил 7:25)


Това отново са същите 1260-те години, които приключват в 1798 г. След властта на тази сила се говори за небесния съд: 


"И ето, на този рог имаше очи като човешки очи и уста, която говореше големи неща. Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна  престолът Му — огнени пламъци и колелата Му — горящ огън. Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него,… Съдът седна и се отвориха книги.…" (Даниил 7:8-10)


Този съд идва като отражение на фалшивата система за справедливост на папството, прилагана през цялото мрачно Средновековие. Движението, което през XIXти век започнало да прогласява вестите на първия ангел от Откровение 14:6, 7видяло Божията слава и реката на живота, като пояждащ огън, а не като присъствието на Бог и Неговия Син чрез Техния Дух (Изход 24:17 срв. Откровение 22:1).  Това описание на съда е старозаветното служение на смъртта чрез закона, който трябва да дойде, за да „оживее“ грехът, а нашето аз да „умре“ за надеждата, че сами можем да спазваме закона (Римляни 7:9). Едва тогава ще сме в състояние да видим какво е истинското естество на съда както е описано в следващата глава на книгата Даниил.


Тук символите са различни, но сочат към същото събитие. Даниил вижда овен с два рога, които са Мидия и Персия (Даниил 8:3, 4, 20). След това срещу овена се насочва козел, който „удари овена, и счупи двата му рога“ (Даниил 8:7). Този козел представлява гръцката империя, а бележитият рог е Александър (Даниил 8:21). След внезапната му смърт на негово място идват четири рога, които са неговите генерали (Даниил 8:22). „В края на царуването на тези царе“ се издига Рим, като първоначално той се проявява в езическата си фаза, която пророчеството нарича ежедневната или постоянната (Даниил 8:23, 9, 12). Той избива част от ръководството на Юдея, въздига се и срещу самия Христос и Го убива, а след това преследва жестоко и Неговите последователи (Даниил 8:10-12).


След това Рим преминава в папската си фаза, която тук е описана като „престъплението на запустението“ (Даниил 8:12). То премахва езичеството като го асимилира в християнството. Тогава едно небесно същество задава въпроса:


"Докога се простира видението за постоянната жертва и за престъплението, което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?" (Даниил 8:13)


Отговорът на този въпрос ще осигури продължителността на периода, който достига до небесния съд, за който говори първият ангел от Откровение 14:6, 7.


"И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини – тогава светилището ще бъде отново в ред." (Даниил 8:14)


Тези 2300 денонощия пророческо време са 2300 години чието начало се дава на Даниил в следващата глава, където четем:


"Седемдесет седмици са определени [Евр. отрязани] за народа ти и за светия ти град… От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим…" (Даниил 9:24-25)


Тези 70 пророчески седмици са 490 реални години, които касаят времето на етническия Израил като избран народ до идването и отхвърлянето на Месия. Понеже са „отрязани“ от по-големия период от 2300 години, това разкрива, че тяхното начало съвпада с това на големия период.


VI. 4. Часът на Неговия съд настана

Три последователни указа на персийските царе водят до пълното възстановяване и съграждане на Ерусалим. Последният указ на Артаксеркс II излиза през 457 г. пр. Хр. (Ездра 7:1, 13-26). Ездра тръгва с указа на царя от персийската столица Суса и пристига в Ерусалим в петия библейски месец (август/септември, Ездра 7:9). Два месеца по-късно, указът е обнародван в десетия ден на седмия библейски месец, когато е Йом Кипур, което означава Ден на съд. Оттук 2300 години ни отвеждат в 1844 г. сл. Хр., когато започва действителният Ден на съд в небето, на който първият е бил само символ.


По това време движението на милъритите прогласява вестта на първия ангел като казват, че на 22-ри октомври през тази година, датата на Йом Кипур за 1844 г. Христос ще се завърне на земята за съд. Когато това не се случва, настъпва огромно разочарование, подобно на това на Христовите ученици, поради тяхното неразбиране на идването на Божието царство. И те като милъритите очаквали едно силово царство, предвождано от Христос, който ще съсипе враговете на Израил и ще ги направи най-великата нация в света. Затова Исус ги предупредил:


"Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост." (Йоан 16:20)


Когато Христос бил бичуван, осмиван и разпнат, учениците били покрусени. Така и, когато Исус не се завърнал на датата 22-ри октомври 1844 г. милъритите били подигравани и преживели огромна скръб. Но, както след възкресението на Исус учениците му се зарадвали неимоверно, така и очаквалите Второто идване на Христос видели светлината на надеждата в осъзнаването на факта, че изчисленията им са правилни, но очистването на светилището не е очистване на земята, а очистване на небесното светилище, което е всъщност началото на небесния съд. Дотогава Божият Син е служил в Святото място на небесното светилище, но сега влизал в Най-святото.


Пророчеството за съда от Даниил 7ма глава е написано на арамейски, а видението за очистването на светилището е на еврейски. Тази подредба на книгата показва, че и ние, като Данаил, сме поканени да проникнем отвъд картината на видението (огледалото), за да видим истинския образ на нашия небесен Баща.  За Него,  Божият Син казва:


 "Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина.." (Йоан 5:22)


Нашият небесен Баща не осъжда никой човек. Всеки ще определи своята присъда, според отношението си към свидетелството, което Божият Син е дал за Него, на земята. Фразата „часът на Неговия съд“, трябва да се разбира като времето, когато човечеството е поканено да отсъди какъв е Бог, на базата на свидетелството на Сина Му:


"Те (подсъдимите) доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга ги обвиняват или извиняват – в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие." (Римляни 2:15-16, Ревизирано издание)


"Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато те съдят.“" (Римляни 3:4, Нов завет, съвременен превод)


Когато Исус бил на земята, Той показал ясно какво е естеството на Божия съд и колко различен е той от нашите представи, подхранвани от фалшивата система за справедливост на Сатана:


"Вие съдите по плът; Аз не съдя никого." (Йоан 8:15)


"И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден." (Йоан 12:47-48)


В историята с жената, хваната в прелюбодейство, имаме модел на съдебен процес (Йоан 8:3-11). Този модел ни показва как протича съда по принцип. Книжниците и фарисеите осъждат жената според фалшивата система за справедливост на Сатана, а Божият Син оставя този процес да „убие“ аза чрез буквата на закона като мълчи и записва на земята конкретните грехове на обвинителите, което е като отварянето на юридическите книги в съда. След това им казва, че, за да бъдат квалифицирани да изпълнят присъда над жената, те трябва да безгрешни.  

 

"А те, като чуха това, бивайки осъдени от собствената си съвест, се разотидоха един по един..." (Йоан 8:9, Версия на крал Джеймс)


Самоосъждат се, защото тяхното осъждане на жената и вярването им за характера на Бога не допускат милост към тях самите. Само „милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). След това Исус пита жената дали някой я е осъдил, като по този начин запалва искрата на надеждата, че би могла да бъде оправдана. Когато тя отговаря, че никой не я осъжда, Божият Син заявява, че и Той не я осъжда. 


"Така, по самото естество на решението на съда в случаите на тези живи хора, във времето на вестта, когато "часът на Неговия съд е дошъл", е очевидно, че няма дълъг процес на изследване и балансиране на записи; но това е просто признаване състоянието на всеки човек, като състояние, което е по негов собствен избор." (А. Т. Джоунс, Великите нации днес, стр. 243, Параграф 2)


Сподели
Изпрати