VI. 7. Божията любов в пламъците на пъкъла

"И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: 

Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си

 или на ръката си, той също ще пие от виното на Божията ярост, 

което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра 

пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига

 за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, 

няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, 

който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите; на тези, 

които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус."

(Откровение 14:9-12)

Поклонението пред звяра означава възприемане на или съгласие с идеологията на папството, която представя погрешно идентичността и характера на Божеството. Образът на звяра е създаден от хората под убеждението и натиска на земния звяр (протестантска Америка), който също е наречен лъжепророкът (Откровение 13:11-13 срв. 16:13):

"И [протестантска Америка] мамеше земните жители чрез знаменията, които му се даде да извърши пред звяра [папството], като казваше на земните жители да направят образ на звяра, който беше ранен от меча и оживя. И му се даде да даде дишане на образа на звяра, така че образът на звяра дори да проговори и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра." (Откровение 13:14-15)

Образът на звяра е същият съюз между църква и държава, който съществувал в римската църква през Средновековието. Чрез него църквата „яздела царската власт“, за да постига кървавите си цели (Откровение 17:3, 6). Сега обаче този модел ще обхване цялата земя. Следващите действия на образа на звяра са описани така:

"И принуждаваше всички – малки и големи, богати и бедни, свободни и роби – да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име. Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест." (Откровение 13:16-18)

Белегът на звяра е това срещу което ни предупреждава третия ангел от Откровение 14:9-11. Лесно е да се досетим какъв е този белег, защото той е фалшификат на Божия печат. Щом за Божия печат се казва, че води до запечатване на името на Отец върху челата на вярващите чрез пълната събота, която е определеното време за изливане на увеличена мярка от Духа на Сина, то белегът на звяра е сатанинският жесток и лукав характер, който обаче може да се представя като праведен, отпечатан чрез съблюдаването на фалшивата събота заедно с нейното разширение във всички псевдо християнски празници.

Точно така! Сатана има правото да вдъхва увеличена мярка от духа си над тези, които отхвърлят светлината на вечното евангелие. И ако съботата е принцип на оправданието чрез вяра и почивка в лоното на Исус, неделята става знак за оправданието чрез дела, подхранвано от енергиите на сатанинския дух:

"И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им." (2 Коринтяни 11:14-15)

Тогава съвсем закономерно името [характерът] и числото на звяра са свързани с това оправдание чрез дела. Числото 666 се получава от числовите съответствия на гръцките букви ΧΞϚ´. Първата съответства на числото 6, втората на 60 и третата на 600. Това е фалшификат на небесното трио съставено от Бог, Неговият единороден Син и техния всеприсъстващ Дух. Тяхното число е 777 и то може да се открие в първата книга на Библията – Битие. Там откриваме паралел с историята на праведните и нечестивите както са описани в Откровението.

Битие 3-5 глави е отразена в тази на Откровение 12-14. Основни действащи лица и в двата текста са Жената, Змията (Змеят) и техните потомства. Последователността в тези структури ни води до заключението, че както в Битие 4-та глава Каин получава белег след като се проявява като потомък на змията и в Откровение 13-та глава белег получават всички земни жители, които се покланят на представителя на змея (звяра), така би следвало да открием някакъв (числов) израз на Божия печат в Битие 5-та глава, който съответства на това, с което са запечатани 144 000 в Откровение 14-та глава. В таблица това би изглеждало така:

Не е чудно тогава, че в родословната линия на праведните откриваме човек починал на 777 години (Битие 5:31). Интересното при този човек (Ламех) е, че той бил бащата на Ной. Той дал име на сина си  с вярата, че „този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле.“ (Битие 5:29) Името Ной означава почивка. Това е Божията почивка от греха.

Ламех е вярвал, че синът му е обещаният Спасител (Битие 3:15). В определен смисъл Ной наистина се оказал спасител на остатък от човешката раса като построил кораб. В историята за потопа също срещаме на три места числото седем и то във връзка със запечатване в Божията защита чрез Неговия Дух^[1]:

По този начин разбираме, че числото на Бог (7), Неговият Син (70) и техният Дух (700) е свързано със запечатващата роля на пълната събота чрез почивка:

"Защото така казва Господ БОГ, Светият Израилев: Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте." (Исая 30:15)

Причината да свързваме числото 7 с Отец е защото Той е оригиналният източник. Числото 70 говори за умножаването на този източник чрез Божия Син, а 700 говори за преумножаване и глобализиране на тяхната власт чрез Духа им. Същият модел следва и фалшивото трио:

"И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби;  защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог." (Откровение 16:13-14)

 Змеят, който е Сатана, е източникът и имитира Отец. Звярът, който изглежда точно като змея и е получил  цялата си власт от него е папството, което изявява във видимия свят характера на змея. Лъжепророкът е фалшификат на Духа на пророчеството, основната божествена дарба, чрез която се преумножава свидетелството на Исус за ненасилствения характер на Бога (Откровение 12:17 срв. 19:10). Протестантска Америка чрез инструмента на спиритизма[2] глобализира властта на папството, което има претенции за божественост като тази на Божия Син:

"Папата е с толкова голямо достойнство и толкова възвишен, че не е просто човек, а като че ли Бог и наместник на Бога." (Църковен речник на Ферарис)

"Всички имена, които в Писанията се прилагат към Христос, по силата на които е установено, че Той е над църквата, същите се прилагат към папата.“ (За авторитета на съветите, книга 2, глава 17)

"Папата и Бог са едно и също, така че той има цялата власт на небето и земята." (Папа Пий V, цитиран в Баркли, глава XXVII, стр. 218, „Градове Петрус Бертанус“)

Тогава не е чудно, че учението на тази институция подкрепя оправданието чрез дела, защото нейният водач, който представя развития вариант на учението и е пример за всички вярващи е един, който може да разчита на себе си за праведност. Числото 6 изразява точно това, защото му липсва последният седми елемент на връзката с Бога проявена в седмия ден. Избирайки да отхвърлят вестта за по-пълната събота, хората се лишават от почивката на Божия Син в обятията на Неговия Баща в тези времена и резултатът от това, е, че те нямат „покой, ни денем, ни нощем“.

Останалата част от вестта на третия ангел обявява последиците от фалшивото поклонение по такъв начин, който предизвиква представите за ненасилствения характер на Бога както никой друг текст в Писанието. Нека отново си припомним този текст:

"Той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му." (Откровение 14:10-11)

Това е съвършено изявление на старозаветното служение на смъртта, подготвено така че да събуди деградиралото поколение в края на времето. Но то не отразява истината за Божия характер преди да бъде прочетено през откровението на Божия Син в евангелията. В средата на XIX^ти век, очакващите Второто идване на Христос осъзнали, че мъчението на нечестивите не би могло да трае вечно, тъй като това би представило погрешно Божия характер. Колко жестоко би било за един човешки живот на грях да се страда цяла вечност. Затова те показали, че думите използвани за вечност в оригинал не означават непременно наказание, което никога няма да престане, а по-скоро огън, който няма да престане докато не завърши своето изгарящо действие.

Това обаче е само част от проблема свързан с Божия характер. Важно е не само дали нечестивите ще страдат според величината на греховете си, но и дали тяхното мъчение и смърт идват от Онзи, чиято същност е любов. Това е свързано и с въпроса, има ли грехът естествени погубващи свойства или се налага Бог да екзекутира грешниците? Думата, която на български е преведена като „сяра“ във вестта на третия ангел и е свързана с мъчението на нечестивите, всъщност отключва истинското естество на наказанието в светлината на вечното евангелие:

θειον (теион, във връзка с теиос – има общо с божеството)

Определение от речник на Стронг:

1. сяра

a. божествен тамян.....

Тази сяра е всъщност духовният огън на любящото божествено присъствие. В това присъствие вярващите ще живеят цяла вечност с неописуема наслада:

"Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие, и затваря очите си, за да не гледа зло..." (Исая 33:14-15)

Това което унищожава нечестивите не е самият Бог, а собствените им грехове, за които те са отказали да се покаят и затова вината се събужда в тях с пълна сила докато са в любящото присъствие на Бог и Неговия Син (Езекиил 28:18). Бог не е преставал да предлага Своето прекрасно вино, символизиращо насладата на Неговия Син. Но нечестивите го преживяват като мъчение и Го виждат като Божи гняв, защото Бог най-накрая се е съгласил с тяхното желание да се оттегли от тях, каквото е и библейското определение за Неговия гняв (Второзаконие 31:17).

"Бог е навсякъде. Неговото присъствие, и само то, поддържа вселената. Следователно, очевидно е, че онези, които са оставени на собствения си избор да бъдат вечно отделени от Господа, нямат друго място, освен пълното изчезване…. „Защото денят Господен е близо за всичките народи; както си направил, така ще ти бъде направено; наградата ти ще се върне върху собствената ти глава. Защото, както пихте на святата Ми планина, така ще пият всички езичници непрестанно, да, ще пият и ще поглъщат, и ще бъдат като че ли не са били.” Авдий 15, 16. Това е пожънването на плода от техния собствен път, а именно отхвърлянето на присъствието на Божия Дух." (Е. Дж. Уагонър, Настояща истина, Обединеното кралство, 23 февруари 1893 г.)