"… и Му въздайте слава …! "
(Откровение 14:7)
Славата на Бога е Неговият характер. Това става ясно от разговора на Бог с Моисей, когато последният искал да види славата Му:
"Тогава Мойсей каза: Моля Те, покажи ми славата Си! А ГОСПОД му каза: Ще направя да мине пред теб всичката Моя благост и ще провъзглася пред теб Името ГОСПОД; и ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля." (Изход 33:18-19)
Виждаме, че в отговор на Мойсеевото желание Бог казва, че ще разкрие добротата, Името и милостта. Да това са различни черти и аспекти на характера Му и всички те са положителни. Интересно е, че Той не споменава в списъка неща като справедливостта и правдата Си. Това със сигурност не би могло да е защото Бог не е справедлив и праведен. Изглежда Той иска да каже, че това, което е славно при Него е Неговата доброта, милост и любов. А възможно ли е Бог да не споменава справедливостта и правдата, защото те са част от Неговата любов, милост и доброта. Нека видим какво казва Писанието по този въпрос:
"Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина ходят пред лицето Ти." (Псалми 89:14)
Еврейският паралелизъм в този пасаж изисква първите две качества да са обяснени от следващите две. Тогава уравнението би изглеждало така:
Правда = Милост
Съд = Истина
"И Мойсей изсече две каменни плочи като първите и на сутринта стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда ГОСПОД, и взе в ръката си двете каменни плочи. И ГОСПОД слезе в облака, застана там до него и провъзгласи Името ГОСПОД. ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен." (Изход 34:4-6)
Поканата да въздадем слава на Бога означава да бъдем преобразени според Неговия характер, което ще доведе до истинско спазване на Божия закон. Това не е един процес, при който обещаваме да спазваме буквата на закона, както направили израилтяните и при който те скоро след това се озовали покланящи се на златно теле (Изход 32:4). Отдаването на слава е процес на познаване на Бога и отразяване на Неговия истински характер, така както той е разкрит чрез Неговия Син на земята:
"Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца, и ни е достатъчно. Исус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?" (Йоан 14:8-9)
Тук виждаме как се свързва прекрасната истина за небесния произход на Христос с вярното свидетелство за Божия характер. Само един Син, който е роден от естеството на Бога, какъвто е единородният Божи Син, може да изяви напълно точно какъв е Неговият Баща, Бог. Това е най-важната причина поради, която врагът на душите ни се стреми да скрие този факт:
"Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват, за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата [характера] на Христос, който е образ на Бога… Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава [характер] в лицето на Иисус Христос." (2 Коринтяни 4:3-6)
Излиза, че в Божия характер правдата или справедливостта се проявяват в милост, както Неговият съд се изявява в истина. Тогава откъде идва разбирането, че, когато Божият Син е бил разпънат на кръст, милостта и справедливостта са се срещнали? Ако при Бога те са едно, защо тогава на Голгота е трябвало да бъдат свързвани?
"Наистина спасението Му е близо до онези, които Му се боят, за да обитава слава [да се изяви характера Му] в нашата земя. Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха." (Псалми 85:9-10)
Ще си спомните, че този който създал една нова система за справедливостта, според която всеки грях трябва да бъде наказан и без проливането на кръв няма прощение, бил Сатана. Именно така той убедил 1/3 от ангелите да останат при него, заявявайки, че е запознат с Божия закон и е наясно, че ако се върнат при своя Създател, Той няма да им прости. От тогава в умовете на ангелите, а по-късно и в умовете на хората, милостта и справедливостта стоят отделно една от друга. Така Сатана представил характера на Бога, но, както видяхме, справедливостта на Бога се изразява в милост. Ето някои практични примери за това от Писанието:
"Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния." (Псалми 82:3)
"И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят." (Йеремия 4:2)
Резултатът от Божията справедливост е оказване на милост към нуждаещите се. Тогава защо Христос трябва да умре на кръста. Не може ли Бог просто да ни каже, че ни прощава? Това е невъзможно, защото, докато не бъде задоволена справедливостта, така както ние я разбираме, ние никога не бихме повярвали истински в Неговото прощение. Колко велика е любовта на нашия небесен Баща и на Господ Исус, които са се съгласили да преминат през ужасите на кръста, за да можем да повярваме, че сме изкупени и простени.
Това и причината Бог да е представян на някои места в Писанието като разгневен и нуждаещ се от умилостивение. Но апостол Павел ни казва, че това е падналият човешки начин на разсъждение:
"Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря." (Римляни 3:5)
Божият Син знае, че свидетелството Му за Отец ще бъде замъглявана особено в последния етап от историята на църквата. Затова във вестта Си към нея Той Се представя по следния начин:
"До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истинен Свидетел, Началото на Божието творение." (Откровението на Йоан 3:14)
Исус служи в качеството Си на верен и истинен Свидетел за характера на Своя Баща, защото само Той го познава в пълнота и може да Го изяви напълно. Причината за това е загатната в този стих с думите „Началото на Божието творение“. За да разберем какво означават тези думи ще ги свържем с друг подобен текст:
"Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото чрез Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него;" (Колосяни 1:15-16)
Исус е началото на Божието творение, защото Той е Първородният Син на Бога, чрез Когото Отец е създал всичко.
Много хора лесно биха отговорили, че за тях не е проблем да вярват, че Бог и Христос имат идентичен характер. Ако обаче прочитаме историите в Библията, където божествените присъди са свързани с насилие и приписваме това на Божия характер, с това само показваме, че не сме приели свидетелството на Божия Син за Неговия Баща. Затова всички случаи на Божиите присъди над грешниците трябва да бъдат преосмислени и хармонизирани с живота на Исус Христос на земята.
За да може да видим и отразим славата на Отец, такава каквато се разкрива в Сина Му, ние сме поканени да бъдем добри ученици на Библията, които хармонизират всичките ѝ текстове, за да стане ясно, че действително Отец действа като Своя Син във всички спешни случаи. В третата част на завещанието ще разгледаме 7 вида събития, които са свързани с божествени присъди, които сякаш противоречат на Христовия живот на земята. Това трябва да направим, за да се убедим, че Бог никога не използва насилие и смъртоносна сила над онези, които Му се противопоставят. Така както Исус никога не е убил или осъдил човек докато е бил на земята.
Това е много важно, защото ни е казано, че ние се преобразяваме според характера на Бога, в който вярваме:
"А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава [характер], биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух." (2 Коринтяни 3:18)
Това е неотменим духовен закон. И ние трябва да сме сигурни, че думите на Исус в планинската проповед относно Неговия Отец са вечно валидни и обхващат и времето когато са се осъществили онези присъди като Потопа, Содом и Гомор и много други.
"Чули сте, че е било казано: „Люби ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните. Защото, ако любите онези, които любят вас, каква награда имате? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." (Матей 5:43-48)
Наистина ли съвършенството на Отец се изразява в това, че обича враговете Си и им прави само добро? И наистина ли това е главното основание да бъдем и ние такива, като Негови деца? Вижте как е предадена тази част от проповедта на Исус от Лука:
"Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят; благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда. На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема. И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят. И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото. И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното. Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден." (Лука 6:27-36)
Тук съвършенството на Отец е заменено с милосърдие. Това означава, че за да бъдем съвършени, ние трябва да сме милосърдни като Него. Той наистина ли е така милосърден, че да обръща другата Си буза, когато Го удрят? Дава ли назаем, когато знае, че няма да Му върнат? Прави ли добро на онези, които Го мразят. Или в един момент търпението Му се изчерпва и в яростта Си Той казва думи като тези:
"И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици – понеже се разкаях, че ги направих." (Битие 6:7)
Как да разбираме това и как то се хармонизира с проповедта на Исус? Не забравяйте, ние трябва да знаем това щом ще носим на челата си името на Отец (Откровение 14:1). Само тогава в Божия закон, който съдържа заповедта „не убивай“ ще можем да видим красотата на един характер, който ни се предлага даром. Когато разберем, че живота на Божия Син на земята наистина е точното отражение на Отец, ние намираме ключа, за да отразяваме истинската слава на Отец и да получим Неговия печат.
Първите вестители на ангелската вест в средата на XIXти век осъзнали, че „вечният огън“, в който ще горят онези, които са отхвърлили спасителната покана на Бог и Неговия Син, всъщност не би могъл да трае вечно. Те усетили, че такова разбиране на текстовете свързани със съдбата на нечестивите, хвърля мрачна сянка върху Божия характер. Малко са си давали сметка колко далече се простират изводите от един такъв възглед за божествените присъди.