"И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване."
(Откровение 14:8)
"След това видях друг ангел [четвърти], който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята се осветли от неговата слава. Той извика със силен глас и каза: Падна, падна Вавилон, великата блудница, и стана жилище на демони, затвор на всякакъв нечист дух и затвор на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички нации пиха от виното на гнева на нейното блудстване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от могъществото на нейния разкош. И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, народе Мой, за да не участвате в греховете й и да не споделите язвите ѝ; "
(Откровение 18:1-4)
Установихме, че древният Израил и християните не са служители на два различни завета, а народ, който е призован да премине от старозаветното към новозаветното мислене, за да приеме с вяра обещанията на единия вечен завет или Завещанието. Затова историята на евреите и християните е една история, в която Божият Израил е представен като понасящ последиците от престъпването на вечния завет:
"Но ако не Ме послушате… и нарушите завета Ми, тогава, ето какво ще ви направя [естествени последици]:… Ще насоча лицето Си против вас и ще бъдете избити пред враговете си; онези, които ви мразят, ще владеят над вас и… ще ви накажа седем пъти повече за греховете ви." (Левит 26:14-16)
Това седмократно понасяне на последиците представя един период от седем пророчески времена, всяко от които е равно на 360 реални години. Това прави общо 2520 години. Първият период от 3 ½ времена (1260 години) показва властта на езичеството, а вторият тази на папството. Божият план за Израил бил те да бъдат глава на народите, чрез която цялата земя да бъде благословена:
"И ГОСПОД ще те направи глава, а не опашка, и ти ще отиваш само нагоре, а не надолу, ако слушаш заповедите на ГОСПОДА…" (Второзаконие 28:13)
Но последиците от престъпването на завета щели да превърнат Израил в опашка:
"Чужденецът… ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка." (Второзаконие 28:43-44)
Именно чрез този процес, Вавилон станал глава на народите, на мястото на Израил, а те били поробени от него:
"Ти, царю [Навуходоносор], си цар на царете… Ти си златната глава." (Даниил 2:37-38)
Вавилон, е представен като златна глава, но следващите царства на металния колос са представени от метали с намаляваща стойност: сребро, мед и желязо (Данаил 2:31-33). Тази деградация отразява принизеното разбиране за Божия характер на тези езически народи поради беззаконието им въпреки възможността да се възползват от познанието за Бога. Историята на тези империи е представена и в Данаил 7ма глава чрез изявата на ужасни и жестоки зверове.
Тъй като Вавилон е главата на образа, то всички царства след него са само негово разширение. Времето на цялата власт на Вавилон съвпада с наказанието на Израил и това е показано в присъдата над вавилонския владетел Навуходоносор. Той се превръща в звяр и живее в гората „седем времена“, които в неговия случай са 7 години, но по отношение на пълната вавилонска власт представляват 2520 години. Подобно е и с цифровата стойност на думите, които били изписани на стената на Вавилон в нощта на завладяването му от Персите. Кодираната фраза “мене, мене, текел, уфарсин” говорела за края на древния Вавилон (Даниил 5:26-28), но сумарно представлява определена стойност, която разкрива властта на духовния Вавилон. Мина (“мене“ на арамейски) = 50 сикъла (текел). „Уфарсин“ означава разполовяване стойността на основната мярка (Мина). Тогава стойността на фразата в сикли би била: Мене (50 сикъла) + Мене (50 сикъла) + Текел (1 сикъл) + Уфарсин (½ Мина = 25 сикъла) = 126 сикъла. Но Езекиил 45:12 показва, че един сикъл е двадесет гери и тогава получаваме 126 x 20 = 2520.
В този глобален план на вавилонската власт, Валтасар символизира оригиналния цар на Вавилон – Луцифер (Исая 14:3, 12-14). Обявяването на неговото падане е станало на Голгота, когато същата ръка, която изписва буквите на стената, съдържащи осъждането на Валтасар и края на вавилонското царство, раздира и завесата на храма при смъртта на Исус (Даниил 5:5 срв. Марко 15:38). Персийският цар Кир, който символизира Исус (Исая 45:1), завладява Вавилон като отклонява реката Ефрат и така преминава през иначе непреодолимата му стена. Господ му обещава, че ще му помогне да разбие бронзовите врати и железните лостове, за да му даде съкровища, пазени в тъмнина, и скрити богатства,… (Исая 45:2-4).
"И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата ѝ пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце." (Откровение 16:12)
В този случай „царете от изгрев слънце“ са 144 000, които отразяват напълно ненасилствения характер на Бога.
Това откриваме във вестта на Втория ангел дадена през лятото на 1844 г. новината, във връзка с падението на Вавилон, което тогава се изразило в отхвърлянето на вестта за Скорошното идване на Христос.
Самюъл Сноу (1806-1890), който представил съществена светлина през лятото на 1844 г. станала известна като „Среднощният вик“ от притчата за 10-те девици, които чакали Младоженеца (Матей 25:1-13), обосновал значимостта и приложението на тези пророчески периоди и по този начин подкрепил сигурността на вестта за падането на Вавилон. Тази вест имала мощно пробуждащо въздействие върху цялото движение на очакващите. Те се превърнали в продължители на завета с Израил, който тогава, според предсказанието, се събирал отново след разпръскването си (Левит 26:43-45 срв. Исая 11:11). Високото им призвание било да възстановят пълната система на истината (Исая 58:12).
За съжаление, изобличаването на Вавилон през 1844 г. било само частично и не можело да доведе до неговото окончателно унищожение. Пълното падане на Вавилон не може да се осъществи преди на земята да има народ, който отразява ненасилствения характер на Отец, както е представен в живота на Исус. Само такъв живот спазва всички Божии заповеди и той ще се прояви в 144 000 (Откровение 7:1-4 срв. 14:1). Когато по този начин бъде изявено вечното евангелие, тогава и мерзостта, която докарва запустение, чрез фалшивата система за справедливост и твърдението, че Божият закон не може да бъде спазван, ще бъдат напълно разобличени. Затова, когато говори за проповядването на евангелието в края на времето, Исус показва, че мерзостта все още ще бъде жива:
"И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Затова, когато видите мерзостта на запустението…" Матей 24:14-15
Вавилон ще падне напълно, когато Първата ангелска вест бъде разбрана и проповядвана в контекста на вечното евангелие, според което:
Писанията предсказват, кога започва това пълно прогласяване на Първия ангел в лицето на ангела от Откровение 18:1-4:
"И на всяка висока планина и на всеки извисен хълм [местата за поклонение] ще има реки и водни потоци [Божия Дух] в деня на голямото клане, когато кулите паднат [11. 09. 2001 г. – Падането на Световния търговски център]. И светлината [истината] на луната ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седмократна, като светлината на седем дни..." (Исая 30:25-26)
Двете прогласявания на вавилонското падение чрез втория и четвъртия ангел съответстват на двукратното очистване на ерусалимския храм в началото и в края на Христовата мисия (Йоан 2:13-16 срв. Матей 21:12-14). Търговията в храма е проблем започнал още, когато Луцифер отхвърлил поклонението на единородния Син и представил лъжата за вродения източник на живот и стойност (Езекиил 28:16, 18). Търговските транзакции в храма са възможни, само, извън идентичността и стойността, които имаме като синове и дъщери на Бога (1 Коринтяни 4:7).
Въвеждайки фалшивата система за справедливост според която всеки грях трябва да бъде наказан, Сатана започва своята търговия с кръв в Божия храм. Хората, които слабо познават Божия характер смятат, че Бог се нуждае от кръв, за да може да се примири с тях и да им прости. Но Бог ли има нужда да се примири с нас?
"Да се намекне за необходимостта от такова нещо означава да се повдигне сериозно обвинение срещу Божия характер. Идеята е дошла в християнската църква от папството, което на свой ред я е донесло от езичеството, в което единствената идея за Бог е за същество, чийто гняв трябва да бъде успокоен чрез жертва." (Е. Дж. Уагонър, Настоящата истина, Великобритания, 21-ви септември1893 г.)
"… Христос е поставен като жертва за опрощение на нашите грехове… Разбира се, идеята за умилостивение или жертвоприношение е, че има гняв, който трябва да бъде успокоен. Но обърнете специално внимание, че ние сме тези, които изискваме жертвата, а не Бог. Той осигурява жертвата. Идеята, че Божият гняв трябва да бъде умилостивен, за да можем да получим прошка, не намира основание в Библията…" (Е. Дж. Уагонър, Справедливостта на милостта, Настояща истина, Великобритания, 30ти август 1894 г.)
Христовата кръв задоволява старозаветната представа за справедливост, но във вечния завет тя е самият живот и Дух на Божия Син (Левит 17:11 срв. Йоан 6:54, 63), чистото „вино, което весели сърцето на човека… (Псалми 104:15) и имунизира напълно срещу упояващото вино на блудницата (Откровение 17:4 срв. 18:3).
