VI. 5. Печатът на Създателя

VI. 5. Печатът на Създателя

"и поклонете се на Този, който е направил небето 

и земята, и морето, и водните извори! "

(Откровение 14:7)


Тази част от вестта на първия ангел почти цитира четвъртата заповед:


"Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа,... защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина." (Изход 20:8-11)


След разочарованието през 1844 г. очакващите Христос влезли с вяра в Най-святото място на небесното светилище и видели там десетте заповеди. Те осъзнали, че антихристът е променил четвъртата заповед от събота в неделя. Такава промяна следва логиката на сатанинската софистика, която представя закона като нещо произволно.


Очакващите завръщането на Христос осъзнали значимостта на тази заповед, но, подобно на израилтяните, решили да спазват Божия закон със свои сили. В периода между 1888-1893 г. Господ им изпратил вестта за получаването на Христовата праведност чрез вяра. Ето как била представена съботата в светлината на тази вест:


"Съботата има живия образ на Исус и присъствието на Исус Христос в нея… Той го е поставил за човека, и човекът, който вярва в Исус Христос може да го вземе от там…. Няма значение колко от присъствието на Христос е с него, когато той идва в съботния ден, при него идва допълнително от присъствието на Христос." (А. Т. Джоунс, Третата ангелска вест - Проповед 20 - Духът на Христос чрез Съботата, 2-ри март, 1893 г.)    


Щом в съботата идва допълнително от присъствието на Христос, то тя наистина е Божието средство за запечатване на Неговия народ в образа и характера на небесния ни Баща:


"Също и съботите Си им дадох да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, ГОСПОД, ги освещавам." (Езекиил 20:12)


Чрез съботата, Бог ни кани да преживеем самия принцип на оправданието чрез вяра, като ни учи да си почиваме от нашите дела и да не уповаваме на тях за спасението си. Вместо това, в правдата на Христос, съботата е една почивка с вяра и благодарност, чрез която получаваме Неговия Дух на мир:


"Защото така казва Господ БОГ, Светият Израилев: Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте." (Исая 30:15)


Ако правилно разберем и приемем вестта на първия ангел, резултатът ще бъде, че ще спазваме Божиите заповеди чрез вярата Исусова:


"Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и вярата Исусова." (Откровение 14:12, Цариградски превод)


Естественият човек не притежава такава вяра, защото той не познава Отец и не може да Му се довери. В този смисъл, Божият Син е Авторът (Началника) на вярата – първият, Който я е проявил и единственият, чрез Който всички можем да я имаме:


"Имайки пред очи Началника и Завършителя на вярата - Исуса..." (Евреи 12:2, Синодален превод)


За разлика от нас, Исус има съвършено доверие на Своя Баща и постоянно се наслаждава да следва волята Му:


"Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре във вътрешностите ми." (Псалми 40:8)


Още при сътворението на нашия свят виждаме проявата на тази преливаща наслада от сърцето на Божия Син.


"Когато [Бог]… полагаше основите на земята —  … веселях се винаги пред Него, веселях се на земния Му кръг…" (Притчи 8:22-31)


Всяка събота Христос ни предлага да се изпълваме с Негова наслада, която идва от думите на Неговия Баща: „Този е моят възлюбен Син, в когото аз се наслаждавам (Лука 3:17, Тиндейл):


 "И на седмия ден Бог… си почина от цялото дело, което беше създал [Отец и Сина се наслаждават]. И Бог благослови седмия ден и го освети,… [поканват ни да приемем тяхната наслада всяка събота]." (Битие 2:1-3)


"Ако… наречеш съботата наслада, светия ден на ГОСПОДА — почитаем; и го почиташ, като не следваш своите пътища и не търсиш своите дела, и не говориш своите думи, тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА..." (Исая 58:13-14)


Толкова радост се съдържа във факта, че Този чрез Когото Бог е създал света, и Който Го познава в пълнота, желае да ни предаде насладата Си от почиването в Неговото лоно всяка събота. Това не е ден, в който Исус намира стойност в Своите творчески постижения, а късче от вечността, в която влизаме като си почиваме от светския принцип за добиване на стойност чрез постижения и чуваме благославящите думи на Бога към нас чрез Исус:


"Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и… нито познава някой Отца, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие. Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко." (Матей 11:27-30)


Нищо друго не е възпрепятствало достъпността на тази жива почивка в благодарния Дух на Божия Син, освен неверието и слепотата за това благословение:


"Защото и до нас, както и до тях [израилтяните], се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха. Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка,… макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света." (Евреи 4:2-3)


Макар че Бог и Неговият Син завършили творческата седмица, силата на Бога по възстановяване на Неговия образ в падналия човек не е престанала. Тя се проявява, особено, чрез съботата. Затова Исус, когато възстановил парализираният от 38 години човек, казал, че Неговият Отец продължава да работи и в събота (Йоан 5:17). Е. Уагонър, другият от двамата вестители за оправдание чрез вяра, показва ясно връзката между творческото дело на Бог и Неговия Син в началото и нейното продължение, в изкуплението на света.


"Тук [във вестта на първия ангел] пред нас е представен ясно фактът, че проповядването на евангелието се състои в проповядването на Бога като Създател на всичко,... Така че проповядването на вечното евангелие е проповядването на Христос – творческата сила на Бога, чрез когото единствено може да дойде спасение. И силата чрез която Христос спасява хората от греха, е силата чрез която Той е създал световете." {Е. Дж. Уагонър, Вечният завет, стр. 21-23}


Вълните на Словото чрез което Отец сътворявал елементите продължават да отекват във всички времена основани на седморния принцип. Същият съботен принцип, като време за получаване на повече от Христовия Дух на доверие към Бога, възстановяваща сила и наслада, се простира отвъд седмичната събота. Левит 23-та глава представя цяла поредица от Божии времена:


"Говори на израилевите синове и им кажи: ГОСПОДНИТЕ празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са тези:  Шест дни да се върши работа, а седмият ден е събота за почивка, за свято събрание; в нея да не вършите никаква работа; във всичките ви жилища е събота на ГОСПОДА.... [следва списък на всички празници]" (Левит 23:2-3)


В списъка с определени времена на Господ, съботата е поставена като тяхна глава. Това е така, защото тези празници се намират в отношения на божествен модел, източник – канал, бивайки моделирани от отношенията на Отец и Неговия Син.

VI. 5. Печатът на Създателя

Истинското преживяване на съботата, в което получаваме с вяра Духа на Сина е възможно само, когато разбираме хармоничните отношения на закона и евангелието – тема изяснена от двамата вестители, Джоунс и Уагонър. Божествен модел на източник – канал съществува и между десетте заповеди и книгата на закона (Второзаконие 31:26). Призовани сме да пазим Божия закон с всички Негови заповеди, постановления и съдби, но не като слуги, а като синове и дъщери, чрез Духа на Божия Син:


"Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му заповядах на Хорив за целия Израил, наредби и правила [книгата на закона]. Ето, Аз ви изпращам пророк Илия, преди да дойде великият и страшен Ден на ГОСПОДА. И той ще обърне сърцето на бащите към синовете и сърцето на синовете към бащите им..."  (Малахия 4:4-6)

 Господ ни разкрива увеличаващото се количество на Христовия Дух, обещан в определените времена в книгата Числа 28ма и 29та глави. Там са посочени точните мерки на жертвите, брашното и маслото. Тези приноси не са случайни, а символизират Духа на Божия Син. Премахването на греховете от сърцата на вярващите и от небесното светилище в Деня на умилостивението, започнал през 1844 г. е свързано с приемане на освежение от присъствието или Духа на Божия Син:


"Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос…" (Деяния 3:19-20)


Приемането на Христовия Дух в пълнота гарантира оставането в Божия дом, защото:


 "А робът [слугата] не остава вечно в дома; синът остава вечно." (Йоан 8:35)


Чрез системата на езическия и духовния Рим, Сатана замислил да промени съботата и празниците, за да лиши Божия народ от синовния Дух на нашия Господ Исус:


"И… ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме." (Данаил 7:25, Синодален превод)


Император Константин пръв обявил  на 07. 03. 321 г. (DIES SOLIS) денят на слънцето – неделята, за римски ден на почивка:


“Всички съдии и граждани и занаятчии трябва да почиват в “ДОСТОЙНИЯТ ЗА ПОЧИТ ДЕН”. На селяните може да се позволява да излизат на работа, тъй като може да се окаже, че това е най-подходящият ден за сеене на жито или садене на лозя.” (Филип Шаф (1867 г.) От Константин Велики до Григорий Велики, 311-600 г. сл. Хр. стр. 380)


Неделята все още се свързва със Слънцето в германските езици: Sunday (английски), Sonntag (немски), Zondag (холандски), Søndag (датски) и др. 


Възстановяването на пълната събота във времето преди последната криза на земята е представено в историята на Израил при изхода им от Египет:


"След това Мойсей и Аарон влязоха и казаха на фараона: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми направи празник в пустинята! Но фараонът каза: Кой е ГОСПОД, че да послушам гласа Му и да пусна Израил?... А те казаха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на ГОСПОДА, нашия Бог, за да не ни поразят мор или меч.  Но египетският цар им каза: Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от работата му?... Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави (Евр. шабат, т. е. събота) определените си работи." (Изход 5:1-5)


Представящите вестта на първия ангел след средата на XIXти век не успели да завършат съботната реформа по отношение на истинското ѝ преживяване в оправданието чрез вяра и пълнотата ѝ в годишните съботи на празниците. Реформата била отложена за дълго време.


Както Мойсей възстановил спазването на съботата и апелирал за пазене на празник преди излизането на Израил от Египет, така и в края на времето очакващите Второто идване на Христос възстановяват съботния принцип и неговото разширение в празниците. Това дава покой на земята от „глад, меч и мор“ и ги поставя „под сянката на Всемогъщия, така че да не ги нападне язва (Псалм 91:1, 10). Те са запечатани със специалния Божи знак в съботата, защото тя не е една произволна заповед като израз на божествено върховенство, а проводник на увеличеното количество от Духа на Онзи, който е истински Син.
Сподели
Изпрати