VI. 2. Началото на Мъдростта

"И каза със силен глас: Бойте се от Бога…! "

(Откровение 14:7)

Страхът е един от водещите мотиви за много от решенията в живота ни. Първият ангел обаче повелява да се боим от Бога, а не от нещо друго. В същата посока се движел и Исус, когато казал на учениците Си:

"А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след убиването, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте." (Лука 12:4-5, Цариградски превод)

Исус представя нашия небесен Баща като такъв, който има власт да хвърля в пъкъла. Но веднага след това добавя:

"Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога. Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета." (Лука 12:6-7)

Ако не разбираме какво иска да каже Исус ще си помислим, че Той сякаш казва първо да се боим от Бога, а след това да не се боим, защото сме Му много по-скъпи от врабчетата. Тук отново се срещаме с двустепенния процес на двата завета. Първото изказване на Исус има за цел да събуди Неговите слушатели, за да осъзнаят кои са приоритетите в живота им. Но това изказване не отразява характера на Бога, защото е писано, че в любовта няма страх и съвършената любов прогонва страха (1 Йоаново 4:18). Исус също подсказва, че изреченото от Него принадлежи на старозаветното служение, както се вижда в думите Му, предадени от Матей:

"Това, което ви говоря в тъмно [на гръцки тази дума може да означава неясно], кажете го на светло; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива. Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла." (Матей 10:27, 28)

Думите на Исус, че трябва да се боим от Бога, подобно на много други в Божието Слово, нямат за цел да ни представят Бог като строг и жесток. Повелението на първия ангел, който носи вечното благовестие, но ни казва да се боим от Бога, ни намира в състояние, при което можем да бъдем достигани само чрез служението на смъртта. Но призивът “бойте се от Бога” има съвсем конкретно значение в Писанието:

"Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум." (Притчи 9:10)

Страхът на Господ е едва началото на мъдростта. Това е стартовия етап в познаването на Бога. А самата мъдрост на Бога, както видяхме по-рано е Неговият единороден Син. Нека си припомним текстовете, които съобщават това:

"Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?... От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената." (Притчи 8:8, 23-25)

"Но за самите призвани – и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила и Божия мъдрост… А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление;" (1 Коринтяни 1:24, 30)

Следователно първият ангел започва с призива да приемем Христос като буквален Син на Бога роден във вечността. Това е в хармония с изявлението свързано с това какво се намира на челата на запечатаните в последното време:

"И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Отец написано на челата им." (Откровение 14:1)

Бог е Бащата на Христос, а Христос е Синът на Бога. Те са единствените на които е правилно да се покланяме. Апостол Павел изяснява това, когато говори против идолопоклонството:

"Защото, дори и да има така наречени богове – било на небето, или на земята, както има много богове и много господари – за нас има само един Бог – Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ – Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него." (1 Коринтяни 8:5-6)

Божието Слово ни учи да вярваме в един единствен Бог, а не в съставен от три личности или други подобни. Някои хора смятат, че Божият Дух е друга трета личност, защото за Него се казва, че е наскърбяван (Ефесяни 4:30) и може да бъде лъган (Деяния 5:3). Но това само показва, че Божият Дух не е просто някаква сила, а изявява самата личност на Бога и Христос (Римляни 8:9-11). Такива хора не разбират също, че, когато Исус говори за „друг Утешител“ и то само в евангелието на Йоан 14-16 глави, Той представя под формата на притча друг начин по който Той самият ще се яви на учениците Си (Йоан 14:17, 18, 23 срв. 16:25). И Духът на Божият Син може да бъде наречен третата личност на Божеството само в този смисъл.

Причината да им говори по този начин е, защото те все още не били способни да приемат невидимата, духовна същност на божественото битие (Йоан 16:16-19). Гръцката дума за Утешителя (παράκλητος) се среща само на 4 места в Новия завет. Първите три се отнасят за Божия Дух, а четвъртото за нашия Застъпник пред Отец – Господ Исус Христос. Това не е случайно, защото именно Той е нашият Утешител. И само Духът на Този, който е преминал през всички проблеми на живота ни на тази земя може да ни осигури една ефективна утеха. Освен това никъде в Божието Слово няма указание да се молим на или да превъзвишаваме Духа на Бога. И тъй като в небето третият по власт след Бог и Христос бил Луцифер, той много би се радвал ако отдаваме поклонение на една трета личност, която смятаме за бог, но поради фалша на това учение поклонението отива към Сатана и му дава възможност да заробва такива хора.

Религията на Библията е напълно монотеистична. Въпреки че Исус притежава пълнотата на божеството, това не Го прави втори Бог, защото Той е приел това от Своя Баща. Има само един “от Когато”, т. е. Източник. Самият Син на Бога свидетелства за това така:

"А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот? А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог." (Марко 10:17-18)

Дали Исус иска да каже, че не е благ и че само Отец е благ? Разбира се, че не. Но тук Той ясно показва, че източникът на добротата е единственият Бог, Неговият Баща. Човекът идва при Исус с много важен въпрос: “Какво да направя, за да наследя вечен живот?” Преди да му отговори, Исус насочва слушателите си към това, което е от истинско значение за вечния живот – познаването на този, който е единственият Източник на истинската доброта. Човекът смята, че вечният живот е свързан с това какво върши, но Исус му посочва, че същественото е да познаваш отблизо истинския Бог, който е източника на правдата и тогава делата ще дойдат като последица:

"А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил." (Йоан 17:3)

Отец е “единствения истинен Бог”. Както видяхме, първият ангел ни призовава да си изясним истинската идентичност на Бога като Баща и да приемем Неговия Син, което е начало на мъдростта. Резултатът от това ще бъде изоставяне на греха, защото „страхът от Господа е да се мрази злото“ (Притчи 8:13). В тази светлина се крият всички съкровища на премъдростта и знанието:

"Защото желая да знаете каква голяма борба имам за вас и за онези, които са в Лаодикия, и за онези, които не са ме виждали лично, за да се утешат сърцата им, като се свържат заедно в любов, за всички богатства на пълното проумяване, за познаването на тайната на Бога и Отца и на Христа, в когото са скрити всичките съкровища на мъдростта и на познанието." (Колосяни 2:1-3, Цариградски превод)

Отношенията на Отец и Сина предоставят ключ, който отваря вратата към истинското познание небесна мъдрост. Когато разбираме тези отношения, Писанията ще разкрият пред нас хармонията на истината такава каквато е в Исус, Божият единороден Син. В следващите части на книгата многократно ще прилагаме този божествен модел на техните отношения за изясняване на трудни въпроси.

Нека си спомним, че още от самото начало Луцифер и последвалите го ангели решили да замъглят факта, че Исус е единородният Син на Бога. В личният ми живот това замъгляване се поддържаше години наред чрез едно метафорично значение на думата „единороден“, където Христос е разбиран като уникален и единствен по рода Си, но не и като буквално роден от Бога. Не си давах сметка, че такъв Христос, който, притежава всичко от самосебе си, съответства на представите ми за една основана на силата божественост.

След като бях изучавал вестите на трите ангела от Откровение 14:6-12, реших да представя резултатите от изследванията си в една група. Когато изложих разбиранията си за три в едно божеството, бях запитан какво означава понятието “единороден” от “златния стих” на библията, Йоан 3:16. Реших че човекът който ми задава въпроса смята Христос за сътворено същество. Затова посочих стихове които говорят за Неговата божественост. Тогава не осъзнавах какво стои между двете крайни схващания, че Исус е самосъществуващ Бог Син или сътворен. Тази дискусия ме подтикна да изследвам въпроса подробно. Разбрах, че първите носители на ангелската вест през 40-те години на XIX^ти век са вярвали в Бог и Христос като буквални Отец и Син.

След няколко месеца си дадох сметка, че се нуждая от ясни и последователни правила за изследване на библията, които Бог е заложил в самата нея. Един правилен подход в тълкуването на Писанието изисква всяко понятие в него да се приема буквално, дотогава докато това бъде невъзможно. Така например, когато Писанието говори за жена, която е облечена със слънцето и е стъпила на луната, това очевидно не може да се приеме буквално (Откровение 12:1). Но, когато се разказва за жена, която е имала кръвотечение 12 години и напразно е похарчила парите си по лекари, докато не е намерила Христос, нямаме причина да не приемем това като буквално историческо събитие. 

И така, какво да кажем за думата единороден по отношение на Исус? Необходимо ли е да я превръщаме на метафора. Невъзможно ли е за Бог да роди Син, т. е. да Го произведе от собственото Си естество? Разбира се, че не. Думата единороден на гръцки има следното определение в речника на Стронг:

μονογενής, ές [Стронг на гръцки] № 3439 моногенес, от № 3441 и №1096; единствен-роден, например единствен: единствен (роден, дете). Виж Гр. №3441 виж Гр. №1096

Нека видим как тази дума е използвана в Новия завет. Тя се среща на 9 места: