V. 6. Тръбите

В таблицата долу е показано историческото изпълнение на седемте тръби.  

Тълкувайки петата и шестата тръба, Джосая Лич (1809-1886) предсказва, че Турската империя ще загуби властта си на 11-ти август 1840 г. по подобен начин, както Византия е станала зависима от Турция в миналото:

„Първият пророчески период, който се среща в главата [9^та], е в 5-ти стих; че „трябва да бъдат измъчвани [онези, които нямат Божия печат в изопачените от папството  истини за съботата и истинския Бог – Откр. 9:4] пет месеца.“… Пет [пророчески] месеца… се равняват на 150 години. В продължение на 150 години скакалците (или войнствените армии от конници), които излязоха от дима [заблудите на Мохамед] за разпространението на неговата религия, трябваше да измъчват определени хора…. „И те имаха цар над себе си,… Началото на петте месеца, следователно, е когато тези армии имат един цар над тях, с характера, описан по-горе…  Осман, основателят на Османската или Турската империя…. Тази империя е създадена през 1299 г. сл. Хр. „И на 27-ия ден от юли 1299 г. Осман за първи път нахлу в територията на Никомидия“, за да започне атаката си срещу гръцката империя. (Виж Историята на упадъка и падането на Римската империя на Гибън). Започвайки през 1299 г., 150-те години ще завършат през 1449 г. сл. Хр. През тази година Йоан Палеолог, гръцкият император, умира и не оставя деца, които да го наследят на трона; и неговият брат Константин Дракоз трябваше да го наследи.

Но по една или друга причина, въпреки че беше мирно време, преди да се осмели да се възкачи на трона на брат си, той изпрати посланици до турския султан Амурат да поиска разрешението му; и след като го получи, той пое управлението на империята… оттогава гръцкият император царува само с разрешението на своя смъртоносен враг….

ЗВУКЪТ НА ШЕСТИЯ АНГЕЛ

… Досега те (турските сили, водени от исляма) бяха ограничени до измъчването на гърците, без да ги умъртвяват политически. Но от този момент трябваше да убиват - политически да убият тази нация… Но продължителността на тяхното господство над гръцката империя е ограничена до „един час“, 15 дни; „един ден“, една година; „един месец“, 30 години; „и една година“, 360 години; общо 391 години и 15 дни…. Ако времето за започване на периодите е било при първото нападение на османците срещу гърците, 27 юли 1299 г., тогава целият период ще приключи през август 1840 г… на 11 август; точно в деня, когато Рифат бей пристигна в Александрия.“ (Джосая Лич, Обръщение към обществото и особено към клира, стр. 113-124)

Когато капитулацията на Турция пред Великите сили на Европа се осъществила на тази дата, доверието на много общественици било спечелено за библейските пророчества.

В Откровение 10 гл. Йоан символично представя народа, който „изял“ „отворената книжка“ на Даниил и след голямото разочарование влязъл в Най-святото място. Целта на това тяхно влизане било „изпълнението на Божията тайна, както Той е благовестил на пророците“, „която е Христос във вас, надеждата на славата.“ (Колосяни 1:27). Пълното осъществяване на този процес зависи от това дали животът на Исус на земята се възприема като пълно и окончателно свидетелство за характера на Бога. Дотогава, докато случаите на насилствени присъди в Писанието са тълкувани като директна намеса на Бога, вярващите не могат да отразят истинския Му ненасилствен характер и затова не може да има народ, който има на челата си Неговото име (Откровение 14:1).

Както апостолите след тяхното разочарование последвали с вяра Исус в Святото място на небесното светилище, така и малкият остатък от отстъпилото християнство след разочарованието на 22 октомври 1844 г. последвал с вяра Христос в Най-святото място. Вратата отново била отворена за тях, за да навлязат в един напълно нов етап от познаването на истинския Бог и Неговия Син  (Откровение 3:7-8). Там те видели Божия ковчег, съдържащ двете плочи с десетте заповеди  (Откровение 11:19). Разбрали, че са спазвали фалшив почивен ден на мястото на четвъртата Божия заповед. Разбрали също, че мъртвите са в състояние, подобно на сън, от който ще се събудят при възкресението (Йоан 11:11-14, 24). Това им помогнало да осъзнаят, че няма вечен пъкъл за нечестивите, а наказание, което съответства на величината на техния грях, след което те ще престанат да съществуват (Авдий 1:16; Малахия 4:3).

За съжаление адвентистите не продължили дълго да следват нарастващата светлина и, подобно на древния Израил, се опитали сами да спазват Божия закон. Така погледът им от Исус – техния източник на любов, се отклонил и те загубили първоначалния плам и скоро изпаднали в предизвестеното „лаодикийско“ състояние на „хладкост“ (Откровение 3:14-22). Напредващите истини започнали да им звучат като неразбираеми „гръмове“ вместо като ясен глас от небето. (Откровение 10:3-4 срв. Йоан 12:28-29). Това тяхно нежелано състояние било регистрирано за първи път през 1856 г. (Свидетелства, том 1, гл. 33 и Предисловие – параграф 9).

Същата година Хайръм Едсън (1806-1882), човекът, който пръв последвал с вяра Исус в Най-святото място на 23-ти октомври 1844 г., предоставил допълнителна светлина върху „седемте времена на езичниците“ (2520). Това пророчество потвърждава 2300-годишния период от Даниил 8:14 и идентичността на адвентния народ като народ на остатъка, който трябва да бъде събран след разпръскването на древния Израил. Реакцията спрямо неговото изследване дошла 7 години по-късно (1863 г.), когато адвентистите представили нова пророческа карта, която вече не съдържала седемте времена на езичниците. Същата година движението било преструктурирано в църковна организация, показвайки по този начин, че ще прекара повече време на земята, отколкото се е очаквало.

Това първо отстъпление било последвано от още по-тежки и така сега самите адвентисти навлезли в един период, символизиращ седемте времена. В продължение на 126 години (1863-1989) народът на остатъка бил подчинен на духовния Вавилон. Този период отразява символично 2520 години и тяхната половина от 1260 години, през което време адвентният народ търпял духовна суша като последица от отстъплението си. Тези символични 3 ½ години на духовно бездъждие и глад отразяват времето, когато пророк Илия бил скрит от погледа на Израил.    

В следващата, 11-та глава на Откровение е представена историята на „двамата свидетели“  (Откровение 11:4 срв. Захария 4 гл.). Те представляват както Писанията на Стария и Новия завет, така и народа, който е техният жив носител (2 Коринтяни 3:2-3). Интересно е също, че двамата свидетели имат характеристиките на Мойсей и Илия, чийто дух трябва да приготви народа за идването на Господ чрез изявата на истинския Бог и Неговия закон (Откровение 11:6 срв. Малахия 4:4-6). В продължение на 3 ½ пророчески години на духовна суша, те са облечени с вретища на тъгуване (1260 реални години) заради отстъплението на християнската църква (Откровение 11:3, 6 срв. Яков 5:17). Но както видяхме, този период символично е приложен и за народа на остатъка, защото и той, за съжаление, започнал да се покланя на съвременния Ваал (Триединството) и да затваря себе си за допълнителната светлина върху Божия закон и Неговия ненасилствен характер.

Жестокостите и суеверията на отстъпилото християнство през Средновековието предизвикали крайните секуларни нагласи в Европа, които за първи път се проявили на държавно ниво в атеистичната и рационалистична идеология на Френската революция (1789 – 1799 г.). Тя е „звярът“, излизащ от „бездната“, за да воюва срещу Божието Слово и да го убие (Откровение 11:7). Именно тогава папството получило своята „смъртоносна рана“ (1798 г.), когато войските на генерал Бертие отвеждат в плен папа Пий VI (Откровение 13:5, 3). Така в своята ярост Франция отъждествила отстъпилото християнство с Библията и третирала и двете под общ знаменател.

Атеистичната идеология на Френската революция за хуманистично братство и равенство след това била превъплътена в идеологията на комунизма, чийто стожер станал СССР. Двамата свидетели отново „пророкували във вретище“ през този период, заради отстъплението на адвентизма. Но през 1989 г. Източният блок и Желязната завеса били премахнати. Мойсей и Илия отново се появили в редиците на тогавашния Божи народ – адвентистите и започнали да алармират силно за опасността, в която се намират. Дванадесет години по-късно дошъл и резултатът от тяхната реформа – започнали да капят първите капки на „късния дъжд“.

„И на всяка висока планина и на всеки извисен хълм ще има реки и водни потоци в деня на голямото клане, когато кулите паднат [11.09.2001г. Ню Йорк – Световният търговски център]. И светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седмократна, като светлината на седем дни, в деня, когато ГОСПОД превързва раната на народа Си и изцелява язвата от удара им.“ (Исая 30:25-26)

Това била светлината на третия ангел (Откровение 14:9-12), която толкова дълго била задържана заради духовното робуване на вавилонската търговия.

„Елате, и нека се върнем при ГОСПОДА, защото Той разкъса [позволи да ни сполетят естествените последици от нашия бунт], и Той ще ни изцели; Той удари, и Той ще ни превърже. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни издигне и ще живеем пред Него. Нека познаваме, нека се стремим към познаването на ГОСПОДА! Явяването Му е сигурно както зората, ще дойде при нас като дъжд, както късният дъжд напоява земята.“ (Осия 6:1-3)

Господ опитал да съживи адвентния народ през 1888 г. чрез вестите на старейшините А. Т. Джоунс и Е. Дж. Уагонър, а по-късно и през 1950-те години чрез тези на мисионерите Робърт Уиланд и Доналд Шорт („след два дни“), но било предвидяно, че едва след 2001 г. в следствие реформаторското действие на духа на Мойсей и Илия, Неговият народ отново щял да бъде събуден за нов живот и завършване на мисията. След оживяването на двамата свидетели (Откровение 11:11-12; 1989 г.) започва да звучи тръбата на последният 7-ми ангел, която оповестява „третото горко“, което, подобно на първите две, пада чрез Исляма върху съвременната крепост на християнството в Америка.  (Откровение 11:14-15)

Датата 9/11 е закодирана в цифровото обозначение на стиха, който описва тази религия като „унищожител“ – Откровение 9:11.  Ако през 1844 г., чрез началото на Деня на умилостивението, се стартира процес на узаконяване поданството на всички починали сънаследници на Божия Син, то с идването на вестите след 2001 г. относно истинския Бог и Отец, духовната пълнота на Неговия закон в празниците и разкриването на Неговия ненасилствен характер, се стартира узаконяване поданството на живите сънаследници на Божия Син. Тези напреднали вести представляват най-сетне разкодираните седем гръма от 10-та глава.

Историята на преследваната от змея жена (Откровение 12 гл.), родила Христос, която е текстуалният център на Откровението, се отнася веднъж за времето от 1-ви до 19-ти век, а след това за тази на самия остатък след 1844 г. Така през  времето на първото прозвучаване на седмия ангел, тръбите се повтарят до последното му прозвучаване според модела за превземане на Ерихон (Исус Навин 6:3-5). В 13-та глава се явяват фигурите, които Сатана използва в края на времето – морският звяр с оздравялата рана (1-10 ст.), който е „възкръсналото“ папство и неговият рекламен агент – протестантска Америка (11-15 ст.), който работи за налагането на белега на звяра – фалшивата събота (16-18 ст.). В тази символика папството се явява „единороден син“ на змея, Сатана, на когото той се опитва да намери съпруга, имитирайки Божия план за Невестата на Христос.