В петата пророческа част Исус въвежда Йоан в Святото място на небесното светилище (Откровение 4-5 гл.), където му е показано драматичното бъдеще на християнската църква (Откровение 6 гл.) до запечатването на Божия народ в края на времето (Откровение 7 гл.). Тази история вече била показана на Йоан чрез вестите, които Исус Му бил дал до седемте църкви в римската провинция Азия: Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия (Откровение 2-3 гл.). Освен че били предназначени за тези буквални църкви по времето на Йоан, тези вести представят и седемте периода на християнската епоха с проблемите и успехите на църквата във всеки един от тях (Откровение 1:19).
Не случайно Исус се представил на Йоан като един, който поддържа светлината на тези седем църкви или светилници, което напомня на седмосвещника, който откриваме в Святото място (Откровение 1:13, 16, 20).
„И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии Духове.“ (Откровение 4:5)
Това е Духът на Бог Отец, Когото Йоан вижда да седи на престола:
„И ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един. И Седналият изглеждаше на вид като камък яспис и сардис и около престола имаше дъга на вид като смарагд.“ (Откровение 4:2-3)
Около престола има 24 други престоли, на които Йоан вижда да стоят старейшините, които са възкресени заедно с Исус като „първи сноп“ от духовната жетва (Откровение 4:4 срв. Матей 27:50-53; Левит 23:10-11). Това са верни Божии хора, мъченици за вярата от древността, които съчувстват на Божия народ на земята и представляват залог за голямата жетва на възкресените праведници при Второто пришествие на Исус (1 Коринтяни 15:23).
Стъкленото море пред престола (Откровение 4:6) е мястото, където ще се съберат онези, които ще участват в големия Изход от духовния Египет на тази земя, който е започнал при смъртта на Христос, но ще завърши окончателно с появата на 144 000 запечатани в истинския характер на Отец (Лука 9:30, 31 срв. Откровение 15:2-4; 14:1; 7:1-4). Те също ще бъдат изкупени като първи плод, но без да видят смърт (Откровение 14:4б).
Сред престола и около него Йоан вижда четири херувими, които имат водещо участие в развоя на човешката история (Откровение 6:1, 3, 5, 7 срв. Езекиил 1:5-27; 9:3а):
„Първото живо същество приличаше на лъв, второто живо същество приличаше на теле, третото живо същество имаше лице като на човек и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.“ (Откровение 4:7)
Тези лица изразяват както достойнствата на Христос, чрез които Той ще води Своя народ през бурите на събитията при отварянето на първите четири печата, така и приспособяването и милостивото снизхождение на Бога към нуждите на Неговия народ във времето на отстъплението. По подобен начин четирите евангелия са приспособени към всички класи хора. Матей пише до юдеите, които са от Ноевия син Сим, символизирани с лъва. Марко до превърналия се в слуга на слугите Хам, символизиран чрез вола. Лука до идващите от Яфет гърци, представени чрез човешкото лице на разума и хуманизма. А Йоан издига читателите си чрез високия божествен полет и перспектива на орела. Ето мислите на двама коментатори в тази връзка:
„Лъвът представлява църквата в епохата на апостолите, когато те излезли смели като лъвове, проповядвайки евангелието на Исус Христос по целия свят. Волът представлява църквата в състояние на подчинение и преследване, при римските императори Нерон, Домициан и други, когато са били предадени на клане и са били роби на римската власт. Лицето на човек означава държавата, под която църквата е живяла в дните на Константин и неговите наследници, когато световните царства, представени в пророчеството като зверове, са били повече или по-малко под контрола на църквата и нейния амбициозен клир, както зверовете са под властта на човека; и когато църквата се обединила с държавата и станала надменна, властна и горда, като човек. Лицето на орела представлява църквата в държавата, когато антихристът започнал да преследва и поглъща истинските Божии чеда, а нейният божествен Учител ѝ дал две крила на орел, за да отлети до мястото в пустинята, подготвено от Бога, където да бъде хранена 1260 дни, или време, времена и половин време: Това ни дава четирите основни черти на църквата, както тя се е явила на света след нейното установяване на земята...“ (Творби на Уилям Милър, том 1, стр. 122, Параграф 1)
„В живота Си на земята Христос съчетава тези четири естества. Той е лъвът от Юдовото племе, за когото е пророкувано: „Не ще се отмахне скиптърът от Юда, нито законодателен жезъл всред нозете му, докато дойде Сило.“ Като законодател и управител Христос представлява царската природа на Отец… В Евангелията Матей започва с родословието, показващо правото на Христос на престола на Давид.... Марко в разказа си за живота на Христос представя слугинската страна. Второто лице беше на телето, или на вола – слугата на човека… Христос е едновременно закланото агне и свещеникът, който служи в светилището. Той понесе греховете на света в тялото Си на кръста, и тежестта Го смаза до смърт... Всяко животно под товара си, всяко претоварено Божие дете е напомняне за Христос, който стана слуга на хората... Евангелието на Лука описва човешката страна на Сина, предавайки разказа за тази част от Неговата житейска дейност, която най-силно привлича ума на човека... Острото око на летящия орел е взето да представлява изследващия поглед на Онзи, чиито очи, като огнен пламък, „тичат насам-натам из цялата земя, за да държат здраво онези, чието сърце е съвършено към Него“. Измежду различните писатели, любимият ученик, Йоан, видял характера на Христос да се изобразява като славното Слово, еднакво с Отец в сила и слава,… Той [Йоан] изобразява божествения характер по-пълно от всеки друг писател. Това е представено чрез летящия в небето орел.“ {Стивън Хаскъл, Историята на пророка в Патмос, стр. 98, Параграф 2}
Първите четири печата си приличат и по това, че събитията там са представени символично чрез четири различни конника. В паралел с историята на църквата, както е предадена във вестите към седемте църкви, печатите се развиват исторически по следния начин:
|
Печат |
Църква |
Значение |
|
1. И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела (и виж)! И видях, и ето, бял кон; и яздещият на него имаше лък; и му се даде венец и той излезе побеждавайки и за да победи. (Откровение 6:1-2) |
Ефес 33-100 г. Откровение 2:1-7 |
Чистата апостолска църква излиза да победи, но духът нa осъдителния дух пресушава първата ѝ любов. |
|
2. И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела (и виж)! И излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, така че хората да се избият един друг; и му се даде голям меч. (Откровение 6:3, 4) |
Смирна 100-313 г. Откровение 2:8-11 |
Допуснати са гонения и кръвопролития, които въздържат духовния упадък, а кръвта на мъчениците е „семе“ за „покълването“ на още вярващи. |
|
3. И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела (и виж)! И видях, и ето, черен кон; и яздещият на него имаше везни в ръката си. И от средата на четирите живи същества чух като глас, който казваше: Един хиникс пшеница за един динарий и три хиникса ечемик за един динарий; и не повреждай маслиненото масло и виното. (Откровение Йоан 6:5-6) |
Пергам 313-538 г. Откровение 2:12-17 |
Вместо да влезе в обещаната земя, църквата допуска враг в средите си, който я влече към идолопоклонство и духовно прелюбодейство. |
|
4. И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела (и виж)! И видях, и ето, блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът го следваше. И даде им се власт над четвъртата част от земята, за да убиват с меч, с глад, с мор и със земните зверове. (Откровение 6:7-8) |
Тиатир 538-1798 г. Откровение 2:18-29 |
Морално разложение по време на съюзa на църквата (Езавел) и държавата (Ахаав). Илия е обявил 3 ½ символични години период на духовно бездъждие (3 Царе 17-19 гл. срв. Лука 4:25) |
|
5. И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което държаха. И те викаха с висок глас и казваха: Докога, Владетелю свети и истинни, няма да съдиш и отмъстиш за нашата кръв на земните жители? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха и им се каза, че трябва да почиват още малко време, докато се изпълни числото на техните съслужители и братя, които щяха да бъдат убити като тях. (Откровение 6:9-11) |
Сардис 1798-1844 г. Откровение 3:1-6 |
Реформата на протестантизма остава недовършена и затова само малцина ще последват с вяра Христос в Най-святото място на небесното светилище през следващия период, за да искат благословение, а не отмъщение за своите преследвачи. |
|
6. И видях, когато отвори шестия печат; и ето, стана голямо земетресение; слънцето почерня като козяк и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както когато смокинята, разклащана от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини; небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си. И земните царе, големците и военачалниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещерите и в скалите на планините; и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв, и кой може да устои? (Откровение 6:12-17) |
Филаделфия 1844-1856 г. Откровение 3:7-13 |
Лисабонското земетресение (1755 г.), Тъмният ден (1780 г.) и Големият звездопад (1833 г.) са знамения за падението на протестантизма и наближаващото Пришествие. На 22 октомври 1844 г. Христос влиза в Светая Светих на небесното светилище, последван духовно от адвентистите.
|
|
7. И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето за около половин час. (Откровение 8:1) |
Лаодикия 1856 – Откровение 3:14-22 |
Победителите от Лаодикия биват запечатвани с истинския Божи характер. |
Равносметката е, че осъдителният дух, развит в ранната апостолска църква, отлага с много години влизането на вярващите в Светая Светих за едно познаване на Божия характер, което да ги подготви да станат наследство на Божия Син. Семето на осъдителността в началото израства напълно и се проявява в третия период, а смъртоносните му плодове поразяват човечеството в продължение на почти две хилядолетия. Реформацията тръгва добре, но задоволяването със светлината на нейните водачи възпира развитието ѝ. Едва през първата половина на XIX в. се явява народ, който откликва на духа на Илия и влиза в следващия етап на богопознанието.
За съжаление, ревността дори на този народ се изражда в духовно безразличие и студен законнически дух. Последният етап е най-голямото предизвикателство, защото падението е най-низко, а призивът най-висок. Верният Свидетел призовава всички лаодикийци да участват в Неговата победа и да бъдат запечатани с истинския характер на Неговия Баща.
