И видях на небето друго знамение, голямо и чудно: седем ангела, които държаха последните седем язви, защото с тях се изчерпва Божията ярост. (Откровение 15:1)
В светлината на цялото Писание Божият „гняв“ или „ярост“ са онези крайни моменти, когато грешникът е взел окончателно решение да живее независимо от своя Създател и Той е принуден със скръб да го остави на последиците от този свой избор.
И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя, и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат погълнати и много злини и скърби ще ги постигнат. И в онзи ден народът ще каже: Не ме ли постигнаха тези злини, понеже моят Бог не е сред мен? (Второзаконие 31:17)
Уведомени сме, че по времето на тези седем язви „храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговото могъщество и никой не можеше да влезе в храма“ (Откровение 15:8). Във великият Ден на умилостивението всеки е взел своето решение. Затова човечеството е напълно поляризирано, като малката част от него не се нуждае вече от посредничеството на Христос пред Отец, защото са осъзнали, че самият Отец ги обича (Йоан 16:26, 27 срв. Откровение 15:2-4), а голямото множество са отхвърлили божествената вест на милост. Сега Сатана има пълен контрол над тях и над природните елементи. Язвите поразяват подобно на тръбите, но цялостно, а не частично (Откровение 16 гл.).
В Откровение 17:1 един от ангелите, който носят язвите кани Йоан, за да види каква ще е съдбата (съдът) на блудницата Вавилон. Това означава, че времето, за което ще се говори в тази глава е при подготовката за изливането на язвите. Тогава Йоан вижда блудницата в една пустиня – същата за която се говори в 12-та глава. Това също показва, че става въпрос за времето след 1798 г. (Откровение 12:6, 14). Блудницата е възседнала червен звяр, защото мечтата на Сатана да намери невеста за своя син, вече е станала факт. В тази връзка обаче водеща роля има блудницата (църквата). Нейната история тук може да бъде разгледана по два начина – глобално или като трите фази на Рим.
Глобалната ѝ история обхваща 8 царства:
Тук е нужен разум, който има мъдрост: седемте глави са седем хълма, на които седи жената. Те са и седем царе, от които пет паднаха, единият е сега, а другият още не е дошъл; и когато дойде, само малко трябва да остане. И звярът, който беше и го няма, сам е осми, както е и един от седемте, и отива в погибел. И десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но получават власт като царе за един час заедно със звяра. Те са единомислени и предават своята власт и сила на звяра. Те ще воюват срещу Агнето и Агнето ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете; също и тези, които са с Него, които са призвани, избрани и верни. (Откровение 17:9-14)
Това описание съответства на 8-те империи, които обхващат глобалната власт на Вавилон. Първите четири са буквалните царства от книгата Даниил: Вавилон (606-539 г. пр. Хр.), Мидо-Персия (539-331 г. пр. Хр.), Гърция (331-168 г. пр. Хр.), Рим (168 г. пр. Хр. - 476 г. сл. Хр.). Следващите четири царства са техните духовни съответствия: Средновековното папство (духовният Вавилон (538-1798 г. сл. Хр.), Републиканско-протестантска Америка, Обединените нации (представени чрез 10-те рога) и съвременният Рим, който е тройна коалиция от Обединените нации (10-те рога на змея), звярът („възкръсналото папство“) и лъжепророкът (Америка) – Откровение 16:13, 14, 16.
След като Вавилон е напълно разобличен чрез вестта за истинския характер на Отец така както е изявен от Сина Му на земята, идва времето за окончателното завършване на сватбата на Христос с Неговата Невеста (Откровение 19 глава). Ако зависеше само от Господ и Той пренебрегнеше свободната воля на хората, всички биха били спасени и биха участвали в тази сватба като гости или като самата Невеста. Но тъй като истинската любов дава право на избор, всеки ще получи наградата, която е избрал и за която е работил (Откровение 22:12).
Затова при идването на Христос всички ще получат наградите си, но при нечестивите Неговото благоухание ще бъде за смърт, а при праведните за живот (2 Коринтяни 2:14-16). Проблемът не е в благоуханието, а в неговите приематели. Затова и за нечестивите се казва, че ще участват във вечеря. Но вместо тази вечеря да бъде на Господната сватбена трапеза, тя всъщност представлява пояждането на труповете им от небесните птици (Откровение 19:17-21). Това е причината картината със столицата на спасените да е представена на Йоан отново от един от ангелите държащ седемте язви (Откровение 21:9-22:6). За всички праведни Христос е представен идвайки като Принц на бял кон, за да вземе Своята Невеста (144 000) заедно с всички гости на сватбата (Откровение 19:7, 8, 11).
Но, за да се осъществи финала на тази сватба, остава да се извърши още едно последно дело – Взети в небето, праведните ще прекарат 1000 с Бог и Неговия Син, през което време ще разглеждат съдбите на всички изгубени (в това число на Сатана и демоните), за да осъзнаят напълно какви са причините за тази тяхна участ (Откровение 20:1-6 срв. Псалм 149:6-9 срв. 1 Коринтяни 6:3). Ще се види, че Бог и Неговият Син действително са направили всичко възможно за тяхното спасение, но решаващо значение има свободният избор на всеки човек.
В края на 1000 години Христос възкресява нечестивите, за да може всеки от тях да осъзнае колко много са обичани от Своя Създател и колко много страда Той за тяхното решение. Вижда се, че те избират отново да воюват срещу Божието управление, което окончателно доказва, че колкото и възможности да са им били дадени, те пак биха избрали пътя на смъртта. Любовта на техния създател събужда вината им както никога преди това и те преживяват това като пояждащ огън, който причинява страдание много по-голямо от това, което може да предизвика един физическия огън (Откровение 20:7-10).
Всички осъзнават, че Отец наистина е бил не само прав, но и изключително милостив от началото до края на греховната история (Откровение 20:11-15 срв. Филипяни 2:10-11). След като земята изгаря от физическия огън натрупан от греховете на милиардите нечестиви, идва вечността на обновените небе и земя, в които ще живее вечна правда (2 Петрово 3:3-13).
И видях ново небе и нова земя;… И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. (Откровение 21:1-4)
