В Даниил 10-та глава се отдръпва завесата, която отделя видимия от невидимия свят, за да може Даниил да разбере какво ще се случи с Божия народ в последните дни (стих 14). Казано му е още, че и в самия момент се води битка с онези зли сили, които се опитват да контролират персийските царе. Битката е толкова ожесточена, че се е наложило на помощ да дойде самият Божи Син, „първият от главнокомандващите“ (стих 13, Буквален превод на Йънг). Тук Той носи военното име Михаил, което означава „Кой е като Бога“. Това не е физическа битка с мечове и копия, защото „оръжията, с които воюваме, не са плътски, понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:4-5). И все пак тя отразява войнствения дух на царете, описани в 11-та глава.
Реалността обаче е, че в това царство владее любовта и затова Даниил е наречен „възлюбен“ (Даниил 10:11). Също така ангелът нарича Михаил „вашият княз“ (Даниил 10:21) и Този, който се „застъпва за синовете на твоя народ“ (Даниил 12:1). Това е картина, напомняща родствени, семейни отношения. По този начин се явява контрастът между жестоките земни царе и Михаил, Князът на мира (Исая 9:6).
Причината Исус да бъде наречен княз, а не цар, е, за да се покаже положението Му спрямо Великия владетел на вселената – Бог Отец (Йоан 14:28; 1 Коринтяни 15:24-28).
Подобно на третата пророческа част, Даниил 11-та глава започва с Мидо-персийското царство. Проформа на власт е мидянинът Дарий (ст. 1), главен герой в Даниил 6-та глава, представител на по-малкия рог на овена (Даниил 8:3), „син на Асуир“ (Даниил 9:1), получил царството, когато бил на шестдесет и две години (Даниил 5:31). Персийският цар Кир обаче е този, който завладял Вавилон, и това било предсказано повече от 150 години по-рано (Исая 45:1-6 срв. Ездра 1-ва глава). По неговото време Персия вече била по-могъщият от двата народа и затова ангелът преминава направо към персийските царе.
Казва, че след Кир ще се издигнат още трима (Камбиз, Псевдо Смердис и Дарий Хистаспс – Даниил 11:2). „Четвъртият ще придобие по-голямо богатство от всички; и когато стане силен чрез богатството си, ще надигне всичко против гръцкото царство“ (Пак там). Ксеркс е последният персийски владетел, който се противопоставя на гръцкото царство. Той тръгва срещу него с баснословната армия от 5 283 220 души.
Смелият цар, който царува с голяма власт и действа според волята си, е Александър Македонски (стих 3). Четирите му генерала поделят властта му, отнемайки я от наследниците му (стих 4).
И тук започва битката между северния и южния цар, която е между царствата, обитаващи тези територии спрямо израилевата земя. Северният цар е царството на Селевкидите, а южният – това на Птолемеите. Това са царствата на двамата Александрови генерала (Селевкий, Птолемей), които имат решаващо влияние в историята до 47 г. пр. Хр., когато на сцената доминира Рим (Даниил 11:5-17). Следва кратък списък на войните и взаимодействията между Селевкидите и Птолемеите:
|
стих |
години |
събития |
|
5 |
282 г. пр.н.е. – 281 пр.н.е. |
Селевкий I Никатор, Птолемей I Сотер) |
|
6 |
253 г. пр.н.е. – 246 пр.н.е. |
Две съпруги – Лаодикия убива Береника |
|
7-9 |
246 пр.н.е. – 222 пр.н.е. |
Отмъщението на Птолемей III Евърджет |
|
10 |
225 г. пр.н.е. – 222 пр.н.е. |
Двама братя - Антиох III Велики, Селевкий III Кераун |
|
11 |
221 г. пр.н.е. – 217 пр.н.е. |
Антиох III Велики, Птолемей IV Филопатър |
|
12 |
217 г. пр.н.е. – 204 пр.н.е. |
Птолемей IV Филопатър, 14-годишен мирен договор започва през 217 г. пр.н.е. |
|
13 |
217 г. пр.н.е. – 204 пр.н.е. |
Антиох III Магнус, 14-годишен мирен договор приключва през 204 г. пр.н.е. |
|
14 |
204 г. пр.н.е. – 200 пр.н.е. |
Рим на сцената – Антиох III, Филип V, Птолемей V Епифан |
|
15 |
200 г. пр.н.е. – 198 пр.н.е. |
обсада на Сидон – Антиох III Велики, обсада на Етолия, водещ Египет |
|
16 |
65 г. пр.н.е. – 63 пр.н.е. |
Обсада на Йерусалим - Помпей от Рим, Антиох XIII Азиатски |
|
17 |
48 г. пр.н.е. – 47 пр.н.е. |
Обсада на Александрия – Юлий Цезар, Клеопатра VII, Птолемей XIII |
Следващата част (18-29) касае историята на езическия Рим във връзка с Божия народ и Месията.
|
стих |
години |
събития |
|
18 |
47 г. пр.н.е. – 45 пр.н.е. |
Рим (Четири битки – Фарнак II от Понт, Африка, Испания) |
|
19 |
45 г. пр.н.е. – 44 пр.н.е. |
Рим (Смъртта на Юлий Цезар – Марк Юний Брут, Гай Касий Лонгин) |
|
20 |
44 г. пр.н.е. – 14 г. сл. н. е. |
Рим (Август Цезар – Лука 2:1-2, целият свят трябва да бъде обложен с данъци) |
|
21 |
14 г. сл. н. е. – 37 г. сл. н. е. |
Рим (Тиберий Цезар – Лука 3:1, подъл човек) |
|
22 |
14 г. сл. н. е. – 31 г. сл. н. е. |
Рим (Исус Христос – Даниил 9:25-27, Князът Месия) |
|
23 |
161 г. пр.н.е. – 134 пр.н.е. |
Рим (Съюз с евреите – 1 Макавеи 8-ма глава) |
|
24 |
31 г. пр.н.е. – 330 г. сл. н. е. |
Рим (360 години - царете оставят в наследство своите царства на римляните) |
|
25-27 |
31 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е. |
Окончателното завладяване на Египет от Август Цезар, чрез прекратяването на войната, водена срещу Марк Антоний, зет на Цезар, и Клеопатра, царицата на Египет, за която Марк Антоний се бил сгодил. |
|
25 |
31 г. пр.н.е. |
Рим (Битката при Акциум – Август Цезар, Марк Антоний, Клеопатра) |
|
26 |
31 г. пр.н.е. – 30 пр.н.е. |
Рим (Битката при Александрия - Август Цезар, Марк Антоний, Клеопатра) |
|
27 |
30 г. пр.н.е. |
Рим (определено време – Август Цезар, Марк Антоний) |
|
28 |
30 г. пр.н.е. – 70 г. сл. н.е. |
Рим (Две завръщания на Рим - Египет и обсадата на Йерусалим от Тит) |
|
29 |
330 г. сл. н. е. – 476 г. сл. н. е. |
Рим (Константин – Константин II, Констанций, Констанс, Варвари) |
Следващата част (стихове 30-39) предсказва най-подробно характеристиките и действията на папския Рим, наследникът на езическия Рим до края на времето (1798 г.).
|
стих |
години |
събития |
|
30 |
439 г. сл. н. е. – 538 г. сл. н. е. |
Рим (Ариански спорове – Гензерик, вандалите, Юстиниан, католически събори) |
|
31 |
496 г. сл. н. е. – 538 г. сл. н. е. |
Рим (Френският крал Кловис се определя окончателно на страната на Никейското християнство през 508 г. и воюва срещу враговете на папството. Това ознаменува прехода от езичество към „покръстено езичество“, от „постоянната“ към „мерзостта, която докарва запустение“. До 538 г. трите ариански племена херули, вандали и остготи са унищожени. |
|
32 |
300-те години от н.е. – 1300-те години от н.е. |
Рим (валденси и албигойци)
|
|
33 |
1300 г. сл. н. е. – 1700 г. сл. н. е. |
Рим (Великата реформация) |
|
34 |
1620 г. – 1691 г. сл. н. е. |
Рим (Пуританите на Англия) |
|
35 |
538 г. сл. н. е. – 1798 г. сл. н. е. |
Рим (1260 години папско върховенство) |
|
36 |
|
За първи път наречен „Царят“, защото заема позицията на северния цар, но като духовно царство. Това е петото царство от Даниил 2 гл. съставено от желязо – държава и кал - църква |
|
37 |
|
Отхвърляне поклонението пред истинския Бог на пророците и апостолите |
|
38 |
IV-VI в. |
Въвеждане на ново божество – Триединството… |
|
39 |
|
…чиято дефиниция е силата |
Последната част (стихове 40-45) преди повдигането на Михаил (Даниил 12:1) се занимава с времето на края (т.е. след 1798 г.)
|
40 |
1798 г. – наши дни
|
Френската революция отнема властта на папството, но то продължава да властва чрез своя представител – лъжепророкът – протестантска Америка (Откровение 13:11-13 срв. 16:13) |
|
41 |
наши дни-бъдеще |
Новият Ерусалим в новата обетована земя (Америка) е нападнат, издаване на национален неделен закон (Откровение 13:15-17). Призивът за излизане от Вавилон е послушан от близки на Божия народ (Откровение 18:4) |
|
42 |
След 1989 г. |
Източният блок носил идеите на Френската революция рухва |
|
43 |
наши дни |
Завладяване ресурсите и народите на южния цар. Съвременният Рим става триглав – коалицията змей (обединени нации), звяр (папство), лъжепророк (протестантска Америка) |
|
44 |
близко бъдеще |
144 000 прогласяват последната вест на милост и това всява страх в северния цар |
|
45 |
близко бъдеще |
Армагедон и световен смъртоносен неделен закон (Откровение 13:17 срв. 16:13, 14, 16; 17:12-14) |
Когато отхвърлилите последната вест на милост се нахвърлят срещу Божия народ, подсилени от неделния указ, благодатното време е приключило, защото всеки е взел своето решение и Божият Син се отправя към земята (Даниил 12:1а). Това е и времето, когато Сатана получава пълен контрол над неправедните (Даниил 12:1б).
Преди самото Пришествие и възкресението на праведните от всички епохи (1 Коринтяни 15:22, 23) има частично възкресение на верните носители на последната вест към света (Даниил 12:2, 12 срв. Откровение 14:6-12, 13). Възкръсналите „за срам и вечно презрение“ са отявлени врагове на Христос и онези, които са го осъдили на смърт (Даниил 12:2 срв. Матей 26:63-64; Откровение 1:7). Те обаче и сега не се възползват от възможността да се покаят. Че това не е общото възкресение на неправедните, разбираме от факта, че те възкръсват 1000 години след Второто пришествие (Откровение 20:1-5).
Премахването на постоянната става 30 години преди 538 г. (Даниил 12:11 срв. 11:36), когато приключва и негодуванието на Израил, отразено от Бога (723 г. пр. Хр. – 1798 г. сл. Хр.)
