И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си: ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил. Но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол – тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА. (Числа 16:28-30)
А Корей, синът на Исаар, син на Каат, син на Леви, предприе, и с него Датан и Авирон, синовете на Елиав, и Он, синът на Фалет, Рувимови потомци, и се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет мъже от израилевите синове, първенци на обществото, призованите на събранието, именити мъже. Те се събраха против Мойсей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и ГОСПОД е сред тях. Защо вие се възвишавате над събранието на ГОСПОДА? (Числа 16:1-3)
В своята наглост и арогантност тези хора стигнали дотам, че да представят реалността по един напълно превратен начин. Хората били святи, Мойсей и Аарон се били самоназначили над тях, извели са Израил от земята в която „тече мляко и мед“ и ги водят в една пуста земя (Числа 16:14). Духът на бунта заразил цялото общество.
Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло! (Числа 16:15)
Разбираемо е, че Мойсей се почувствал лично засегнат. Та нима не бил точно той човекът, който толкова много търпял всичките им оплаквания и капризи и постоянно се застъпвал пред Бога за тях. А сега, вместо признателност, те плюели в лицето му.
И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза: Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг! А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? (Числа 16:20-22)
Противно на това, което мнозина смятат, тук Бог се опитва да предизвика застъпническия Дух чрез Мойсей и Аарон, за да може да има право да се противопостави на унищожителя (Сатана), който изисква живота на бунтовниците и всички, които са се присъединили към тях. Ефектът е постигнат, когато Мойсей и Аарон се застъпват за народа, но заедно с изпълнение на присъдата Мойсей е изкушен да защити своята позиция като избран от Бога водач:
И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си: ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил. (Числа 16:28-29)
Някога Бог бил посъветвал пророк Самуил да не приема оплакванията на израилтяните като лична обида, казвайки му, че те са отхвърлили Бога да не царува над тях, а не него (1 Царе 8:4-7). Така и сега, макар че обвиненията били насочени към Божиите представители, в действителност те се отнасяли към самият Бог, който ги бил извел от Египет, а Мойсей и Аарон били само посредници в този процес. Мойсей обаче се поддал на изкушението да защити своята идентичност на Божий избраник и ние можем да си представим колко лесно е било това за човек поставен под такъв натиск и носещ отговорността за един постоянно недоволстващ народ.
Изразите му „ако тези умрат“, и „ако им се въздаде“ са показател за това, че той откликва на зова на царството на силата, чийто владетел е Сатана. Можем да видим как дори самият Божи Син е бил изкушаван в тази посока. При кръщението Си на река Йордан, Той чува думите на Бога „Този е Моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение“ (Матей 3:17), но малко по-късно, при изкушенията в пустинята Сатана Му казва „Ако си Божи Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.“ (Матей 4:3). Виждате ли величината на проблема да опитваш да докажеш своята идентичност и стойност чрез външни прояви на сила? Това е зовът на царството на силата. И Христос показва как трябва да му бъде отговорено: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста““ (Матей 4:4).
С това Исус показва, че не е необходимо да се опитваме да доказваме своята стойност, защото Бог е Този, Който има грижата да защитава децата Си. Той ни е обдарил с всяко благословение във Възлюбения Си (Ефесяни 1:3, 6). На фона на това откровение за нашата истинска стойност в Божия Син, намерението на Мойсей се откроява като явен отклик пред зова на царството на силата и това отваря врата на Сатана да се намеси, за да представи случая така сякаш Бог лично убива тези хора:
Но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол – тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА. И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука; земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот. Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието. (Числа 16:30-33)
Следващата величава фигура, която се поддава на изкушението да доказва своята идентичност чрез прояви на сила е пророк Илия. Призован от Бога във време, когато северното царство Израил е в най-ниската си духовна точка по времето на нечестивия цар Ахаав и неговата жена Езавел, която избила Божиите пророци и довела общо 850 нейни пророци на Ваал и Ашера в Израил (3 Царе 16:29-34; 18:19). Илия се явява пред царя и обявява, че „тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума“ (3 Царе 17:1). В продължение на 3 ½ години над земята не вали дъжд. През това време пророкът е хранен и пазен от Бога по чуден начин (3 Царе 17:3-16). В края на този период той се завръща и заповядва на царя да събере целия Израил на планината Кармил, а също и пророците на Езавел. Тогава ги предизвиква да докажат, че Ваал е истинският Бог, но след като техните безсмислените и унизителни ритуали не дават резултат идва ред на Илия да докаже, че Йехова е истинският Бог.
Той поправя Божия олтар, поставя жертвата и заповядва на израилтяните да облеят всичко около олтара с вода. След това изрича следните думи:
ГОСПОДИ, Боже на Авраам, Исаак и Израил! Нека днес стане известно, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово направих всичко това! Отговори ми, ГОСПОДИ! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си! Тогава падна огън от ГОСПОДА и изгори всеизгарянето и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в рова. И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице и казаха: ГОСПОД, Той е Богът! ГОСПОД, Той е Богът! (3 Царе 18:36-39)
Илия очаквал на молитвата му да се отговори с небесен огън не само, за да стане ясно кой е истинският Бог, но и, за да се потвърди, че той е негов пророк. Тук отново имаме връзка с желанието за доказване на идентичността чрез прояви на сила. Илия смятал, че той единственият оцелял от Божиите пророци и в такава ситуация да останеш само на доверие в Бога е действително много трудно (3 Царе 18:22).
След това зрелище Илия заповядал да му съберат всички лъжливи пророци, които той собственоръчно изклал (3 Царе 18:40). Никой от тях не се покаял за греховете си и Бог допуснал представите на Илия за справедливост и желанието му за отмъщение да отстранят тези хора от средите на Израил, за да не продължават да поддържат идолопоклонството в страната.
Сега Илия заявил на царя, че наближава дъжд и отишъл на планината Кармил, за да моли Бога за това. Ахаав се прибрал и разказал на жена си какво е направил Илия с нейните пророци. Не е трудно да се досетим, че при тази новина нечестивата царица освирепяла и затова изпратила да кажат на Илия, че на следващият ден ще направи с живата му подобно както той е направил с нейните пророци. Безстрашният до този момент пророк се изплашил до смърт. Употребата на меч води до страх от меч. Той тръгва да бяга в пустинята и моли Бог да отнеме живота му, защото смятал, че не е „по-добър от бащите си“ (3 Царе 19:4). Явно дълбоко в себе той усетил, че нещо не е както трябва в провеждането на реформата.
Бог милостиво му изпратил ангел, който му осигурил два пъти храна, за да го подготви за дългото му пътуване към планината Хорив – мястото, където чрез Мойсей Бог дал Своите заповеди на Израил (3 Царе 19:8 срв. Второзаконие 4:10-13). Пътуването траело 40 дни, отразявайки времето през което Мойсей престоявал в присъствието на Господ (Изход 24:18). Когато пристигнал на планината, Илия пренощувал в една пещера, а след това към него дошло Словото на Господ:
Какво правиш тук, Илия? А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат. Тогава Той каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И ето, ГОСПОД мина и голям и силен вятър цепеше планините и разбиваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра; а след вятъра – земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението; а след земетресението – огън, но ГОСПОД не беше в огъня; а след огъня – звук като от тих повей. И когато Илия го чу, покри лицето си с кожуха си и излезе, и застана на входа на пещерата. И ето, глас беше към него и каза: Какво правиш тук, Илия? А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат. И ГОСПОД му каза: Иди, върни се… а Елисей, сина на Сафат от Авел-Меола, помажи за пророк вместо теб. (3 Царе 19:9-16)
Божият милостив характер има водеща роля спрямо проявите на сила и от Илия се очаквало просто да се доверява на Бога вместо да търси Той да Му отговаря с огън. Илия не успява да разбере урока затова и отговорил точно същото, което казал в началото. Заръчано му е да помаже за свой заместник Елисей, който щял да получи „двоен дял“ от духа на Илия, изявявайки по-точно истинския характер на Отец в своята мисия и отношението си към враговете (4 Царе 6:20-23 срв. Матей 5:43-48).
И все пак в Своята милост Господ наградил Илия скоро след това като го взел на небето с огнена колесница (4 Царе 2:1-12). Пророкът служил на Бога вярно според съвестта си във време на страшен духовен упадък и невежество относно познанието за характера на истинския Бог.
Преди да бъде взет при Бога обаче Илия отново призовал огън от небето – този път върху 102 души:
Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при него и ето, Илия седеше на върха на хълма. И му каза: Божи човече, царят казва: Слез! А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници. И царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори и му каза: Божи човече, така казва царят: Слез бързо! А Илия в отговор им каза: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И Божият огън слезе от небето и пояде него и петдесетте му войници. (4 Царе 1:9-12)
Забелязахте ли отново самаидентифициращото „ако“, което отворило вратата за Сатана, за да петни Божия характер? Не е учудващо тогава, че Божият Син ще порицае учениците си, които се позовават на този случай, за да отмъстят на самаряните:
И [Исус] изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)? А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). (Лука 9:52-55)
При този етап лесно може да преценим кой е представил по-вярно Божия характер: Илия или Синът на Бога. Нека отворим сърцата Си за Духа Му, защото така в живота ни ще се изяви тихият и тънък глас на Божия характер, който е по-добър и по-ефективен от всички стихии и прояви на сила:
Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва ГОСПОД на Войнствата. (Захария 4:6)
