Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето. Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения. (Битие 19:24-25)
При първи прочит изглежда недвусмислено, че Господ директно е излял огън от небето над Содом и Гомор. Но ние трябва да следваме правилата за тълкуване на Библията, които Бог е разкрил в самата нея:
Потърсете в книгата на ГОСПОДА и прочетете! Никое от тези няма да липсва, нито ще бъде без другарката си, защото Моята уста заповяда това, и Духът Му, Той ги събра. (Исая 34:16)
Защото [Господ] дава заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко. (Исая 28:10)
Всички текстове по темата трябва да бъдат събрани и синхронизирани, за да сме сигурни, че не сме разбрали погрешно конкретната история. Както видяхме в историята за Йов, Бог може да говори за Себе Си като директен извършител на погубление, без действително да е такъв (Йов 2:3). А и самият слуга на Йов предава случилото се като „огън от Бога падна от небето“ (Йов 1:16) при положение, че книгата ясно разкрива Сатана като източник на този огън.
Нека сега разгледаме подробно какво се е случило в Содом и Гомор:
Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването {Евр. מהפּכה Стронг 4114} на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа {Евр. הפך Стронг 2015} в гнева Си и в яростта Си. (Второзаконие 29:23)
Когато Мойсей описва съдбата на онези градове, той използва два глагола, които тук са преведени като съсипва. Въпреки че първата [Евр. 4114] клони повече към значението унищожавам, втората означава нещо различно:
Евр. 2015 הפך хафак, първичен корен; да се завъртя или обърна; по подразбиране да {променя} преобърна {върна} извратя: - X {стана} {променя} {дойда} бивам {обърнат} {давам} правя [легло} изхвърлям ({-обръщам}) {извращавам} {оттеглям се} {прекатурвам} обръщам ({отново} {настрани} {обратно} на {обратно} всеки начин).
Тази дума хвърля светлина върху метода на унищожението, който по някаква причина е свързан с вид преобръщане. Текстът също казва, че Господ е извършил това обръщане “в гнева си и в яростта си”, които, както видяхме по-рано, Писанието дефинира като скриване на лицето Му (Йеремия 33:5). Содом и Гомор били „оставени“ да „пожънат това, което са посели“. В онзи ден същата съдба сполетяла и други два града - Адма и Цевоим.
Как да те предам, Ефреме, да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адма, да те поставя като Цевоим? Сърцето Ми се преобърна в Мен, цялото Ми милосърдие се събуди. (Осия 11:8)
Така става ясно, че жителите на тези грехове сами са си навлекли това бедствие:
Изразът на лицето им свидетелства против тях; заявяват явно своя грях, като Содом, не го и крият. Горко на душата им, защото сами на себе си направиха зло! (Исая 3:9)
За да разберем как беззаконието на тези градове се е върнало върху тях, ще използваме ключа на Божията тайна – Христовия кръст:
И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна. Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат. (1 Коринтяни 2:1, 2)
Естественият човек смята, че за да може Бог да пожелае да прости греховете ни, Христос трябва да бъде поразен от Него на кръста. Това е така, защото в Божия закон той вижда не характера на Бога, а собственото си естествено лице (Яков 1:23).
А Той [Христос] всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. (Исая 53:4)
Истината е, че подобно на язвите в Египет, Христос – Божията сила, е бил разпнат и в Содом чрез самите грехове на хората там:
И труповете им ще лежат на улицата на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където беше разпънат и техният Господ. (Откровение 11:8)
Христос е разпънат в живота на всички жители на тези нечестиви градове, защото те избрали да използват силата Му за най-долни цели. Подобно както при потопа, вълните от беззаконието на тези хора се акумулирали в земята и атмосферата до степен, при която задържането им става невъзможно. Затова, когато Исус говори за потопа и наказанието над Содом и Гомор, Той не споменава Своя Баща или Себе Си като техен причинител:
"… Ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,… Лука 17:26-30
Греховете на Содом и Гомор се натрупвали в земята и атмосферата, подготвяйки разпалване на природните елементи.
Земята също е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова, клетва погълна земята, и ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, и малцина човеци останаха. Исая 24:6-7
Подобни процеси се развиват при практикуването на сексуална поквара като тази в Содом и Гомор и по тази причина Господ разкрива, че самата земя е „избълвала“ ханаанците (Левит 18:25-28).
Законите на земята, които Бог е дал за добро, така се превръщат в инструмент за самоунищожението на престъпниците. Бог усещал трептенията на осквернената земя и това обяснява защо Той чул вик, който идвал от земята на Содом и Гомор:
И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. Битие18:20-21
Трептенията от беззаконието на Содом и Гомор се превърнали в силен вик в ушите на нашия Създател. Посредством драстично променените трептения на земята под тези градове, Бог усеща, че става нещо много тревожно и че тези хора са на път да си докарат своя край, чрез беззаконията си, без дори да подозират това, и Той слязъл, за да се опита да им помогне. Колко ли ужасен е бил този вик от покварата и беззаконието на Содом и Гомор за чувствителното сърце на нашия Баща, щом като убийството на единия праведник Авел, предизвикал екота на земята, е накарал Бог да каже това на Каин:
Битие 4:10 Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.
Усещаме ли страданието на Отец и Неговия Син в тези думи? Трептенията от беззаконието на един човек болезнено достигат до техните сърца, а каква ли буря могат да причинят акумулираните и концентрирани нечестия на населението на пет града? Писанията ни информират, че в района на тези градове са се намирали нефтени залежи:
А долината Сидим беше пълна със смолни ями; и царете на Содом и Гомора, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината. (Битие 14:10)
Следната археологическа информация може да ни даде повече представа за това как били унищожени онези градове от собствените им нечестия.
Библията дава подробно описание на бедствието, което сполетяло Градовете на равнината. В това описание са две еврейски фрази и еврейска дума, които трябва да бъдат разгледани, за да се разбере събитието: гоприт вас, материалът, който падна върху градовете (Бит. 19:24), хапак, какво се е случило с градовете. (ст. 25), и китор хакибсан, това, което Авраам наблюдавал (Бит. 19:28). Думата гоприт е чуждестранна заемна дума, най-вероятно произлизаща от акадски ки / убриту, което означава сулфурно масло (черна сяра) (Gentry 1999). Думата, придружаваща гоприт, ус ес, просто означава "и огън". С други думи, материалът, който е паднал върху Содом и Гомор и градовете на равнината (с изключение на Сигор), е изгарящ петролен продукт. Терминът хапак означава да се преобърне или свали. Когато Авраам погледнал надолу към мястото на опустошението, той видял, че димът се издига от земята на равнината, кехитор хакибсан, „като дим от пещ“… [1]
Това обяснява защо Амос и Петър казват, че Господ е разорил земята на Содом и Гомор.
Разорих градове между вас, както Бог разори Содом и Гомора, и вие станахте като главня, изтръгната от огън. Но пак не се обърнахте към Мен, заявява ГОСПОД. (Амос 4:11)
Така също, ако Той осъди на разорение градовете Содом и Гомора, като ги обърна на пепел и ги постави за пример на онези, които след това щяха да вършат нечестие. (2 Петрово 2:6)
Разоряването се случило, когато Божият Син не можел повече да стене от мъка под бремето, което било наложено от содомците върху творението. Но как да си обясним това, което ангелите казали на Лот?
Защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим. (Битие 19:13)
Господ искал да даде една последна възможност на тези хора преди да се самоунищожат и това Той извършил чрез изпращането на ангелите. Светлината, която Господ давал на Содомските жители чрез Лот била до голяма степен засенчвана заради компромисното му приспособяване към културата на тези хора. Например в опита си да спаси своите гости, той бил готов да даде дъщерите си на тези нечестиви хора.
Привечер двамата ангели дойдоха в Содом. А Лот седеше в содомската порта и като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: Ето, господари мои, отбийте се, моля ви, в къщата на слугата си и пренощувайте, и измийте краката си, и утре станете и си идете по пътя. А те казаха: Не, ще пренощуваме на улицата. Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове, и ядоха. Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата. И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем! А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: Моля ви се, братя мои, не правете такова зло! Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива ми! (Битие 19:1-7)
Забелязваме, че, понеже ангелите дошли в Содом в образа на хора, содомците разкрили покварата на злите си сърца, стремейки се към сексуални отношения с тях. Сполетялата ги слепота била едно предупреждение да се покаят и да престанат да вършат това. Отказът им да се покаят ги довел до кулминацията на тяхната вина и това осъдило града. Никаква ръка не е била поставяна върху града – самото оскверняване на града ги унищожило.
Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат ръце. (Плачът на Йеремия 4:6)
Ангелите знаели, че тяхната милостива покана за покаяние към жителите на Содом и Гомор щяла да ги обърне [Евр. 2015] напълно и по този начин да доведе до тяхното унищожение, но в този последен критичен момент те трябвало да им дадат и този последен шанс за покаяние преди да са преминали границата отвъд, която ще са загубили способност за това. По подобен начин се обясняват и други случаи, в които изглежда сякаш Божиите ангели унищожават хора (4 Царе 19:35; Деяния 12:23).
Господ ги чакал, скърбял за тях, докато и последният шанс за покаяние изчезнал:
2 Петрово 3:9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние.
Това означава, че, когато Содом и Гомор щели да бъдат унищожени, не е имало никой, който да е можел да стигне до покаяние. Те са тези, които не чуват вече гласа на милостта, защото Бог не би могъл да им изпрати повече светлина, която да им помогне.
Този процес в Содом и Гомор е поставен като образец за начина по който ще дойдат присъдите след хилядата години, които ще разглеждаме в следващата глава:
