IV. 4. Язвите в Египет

А като простра ръката Си, ще поразя Египет с всичките Си чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне. (Изход 3:20)

Как язвите в Египет могат да бъдат обяснени в светлината на истината за ненасилствения характер на нашия небесен Баща, така както тя се излъчва от живота на Неговия Син на земята? Нека започнем с това, че според Писанията Христос е бил разпънат в Египет:

И труповете им ще лежат на улицата на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където беше разпънат и техният Господ. (Откровение 11:8)

Тук се говори за „двамата свидетели“ и след това е добавено, че на същото място (Египет) е бил разпънат Христос. Как е възможно това? Всъщност Писанията ни казват, че убиването на Божият Син поради греха е започнало още при основаването на света:

  И ще му се поклонят всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от основаването на света. (Откровение 13:8)

Защо Христос е „заклано Агне от основаването на света?“ Това е така, защото бунтът на Луцифер вече е бил започнал в небето, а скоро след и човечеството се присъединило. Замисляли ли сме се какво е коствало на Бог и Неговия Син да търпят беззаконието във вселената? За техните чисти и чувствителни сърца това е едно мъчение и заробване:

… А ти си Ме затруднил с греховете си и си ми дотегнал с беззаконията си. (Исая 43:24)

Това е начинът, по който Отец и Сина се чувстват пред гледката на човешкото беззаконие. В крайна сметка тези нечестия са извършвани чрез силата на Бога, защото никой няма своя собствена сила, дори и Сатана?

… понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко…. защото в Него живеем, движим се и съществуваме; (Деяния 17:25-28)

Признайте силата на Бога!... (Псалми 68:34)

Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия. (Псалми 62:11)

Деянията на всички разумни същества са извършвани чрез Божията сила. Това се отнася и за най-тежките престъпления. Няма такова нещо като независима сила. Независима е само волята на личността, но силата е на Бога. Така погледнато, сега вече можем по-лесно да осъзнаем как Христос е разпъван още от зараждането на греха. Но как е бил разпъван конкретно в Египет? Отговорът на този въпрос намираме в двете знамения, които Бог дава на Мойсей във връзка с неговата мисия:

А Мойсей в отговор каза: Но ето, те [израилтяните] няма да ми повярват и няма да послушат гласа ми, защото ще кажат: Не ти се е явил ГОСПОД. Тогава ГОСПОД му каза: Какво е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и жезълът стана змия и Мойсей побягна от нея. Но ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си и я хвани за опашката – и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му – за да повярват, че ти се е явил ГОСПОД, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. И ГОСПОД му каза още. (Изход 4:1-5)

Бог извършил чудото с превърналия се в змия жезъл не само, за да даде уверение на евреите, но и за да покаже процеса на тяхното избавление от робството в Египет. Жезълът е символ на Христос, който е силата на Бога (Битие 49:10 срв. 1 Коринтяни 1:24). Пускането на жезъла и падането му на земята означава, че силата на Бога в Христос е отделена от Него, а превръщането на жезъла в змия означава, че Сатана бил този, който щял да използва тази сила за нанасянето на язвите, поради това че египтяните отхвърляли умоляванията на Бога към тях чрез Мойсей. Точно затова именно чрез същия този жезъл бил даван началният сигнал за всяка от язвите с изключение на последната (Изход 7:17; 8:5, 16; 9:23; 10:13, 23).

Следващото чудо, което Бог дал на Мойсей също разкрива механизма на язвите чрез разпъването на Христос, но по един различен начин:

И ГОСПОД му каза още: Сложи сега ръката си в пазвата си. И той сложи ръката си в пазвата и като я извади, ето ръката му беше прокажена, бяла като сняг. Тогава каза: Сложи пак ръката си в пазвата си. И той пак си сложи ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, ето че бе станала пак както си беше плътта му. (Изход 4:6-7)

Божият Син като дясната ръка на Бога става „прокажен“, защото силата му се използва за действия, които не отразяват Неговия милостив характер. Проказата причинява и безчувственост, което е състоянието в което е принуден да изпадне Исус, когато гледа как силата Му се използва за поразяване на Негови деца.  

Разпъването на Христос от закоравяващите се египтяни и от Сатана било изявено в самите язви. Чрез скорошното пребиваване на Йосиф в Египет те били получили изобилна светлина за любовта на истинския Бог и били свидетели на добрите Му села към тях по време на седемте години на глад (Битие 37; 39-45 гл.). Самият глад бил индикатор, че поради беззаконието си Египет все повече попадал под властта над Сатана. Но в голямата Си милост Христос им изпратил помощ чрез Йосиф и ги спасил от гладна смърт. Но скоро след това новият фараон обърнал гръб на това славно минало и заповядал на служителите си да поробят и измъчват евреите (Изход 1:8-11).

Бог обичал както евреите, така и египтяните, защото и едните и другите са Негови деца. С болка нашият небесен Баща бил принуден да остави египтяните на унищожителните намерения на Сатана. Всяка следваща отхвърлена молба, давала все повече права на злите сили. Така относно седмата язва четем:

Ето, утре около този час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откакто е бил основан до днес. И така, прати сега да приберат добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градът ще падне на всеки човек и всяко животно, което се намери на полето и не се прибере вкъщи, и те ще измрат. И който от слугите на фараона се убоя от словото на ГОСПОДА, прибра вкъщи слугите си и добитъка си; а който не взе присърце словото на ГОСПОДА, остави слугите си и добитъка си по полето. Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето в египетската земя. И Мойсей простря жезъла си към небето и ГОСПОД изпрати гръм и град и огън се спускаше на земята. И ГОСПОД наваля град по египетската земя. Така имаше град и огън, пробягващ сред града, много тежък град, небивал по цялата египетска земя, откакто е станал там народ. В цялата египетска земя градът изби всичко, което беше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето. Само в гесенската земя, където бяха израилевите синове, не удари град. (Изход 9:18-26)

Въпреки че е казано така сякаш Бог лично е поразил египтяните, механизмът на тази язва е разкрит в псалмите:

Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. (Псалми 78:48-49)

Божиите ангели не са „ангели на злото“, защото те отразяват Христовия любящ характер. Както ще видим в шестата глава, дори когато изглежда, че са изпращани, за да унищожат нечестиви хора, разкриването на процеса показва, че те не използват насилие и не унищожават никое човешко същество.

Макар, че едно голямо „разноплеменно множество“ излязло с евреите от Египет, онези които решили да упорстват в беззаконията си станали своеобразен откуп пред Сатана за спасяването на Божия народ:

А с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък – овце и говеда. (Изход 12:38)

Защото Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител. За твой откуп дадох Египет, Етиопия и Сева – за теб. (Исая 43:3)

Разбира се, както споменахме в началото, този изкупителен процес бил възможен само заради живота на Божия Син. И дори самата природа илюстрирала това по време на язвите:

Остана да уточним как са загинали първородните деца на египтяните, които отказали да се скрият под кръвта на агнето. Отново на пръв поглед изглежда сякаш самият Йехова ги поразява:

И в онази нощ Аз [Господ] ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя, от човек до животно; (Изход 12:12)

Но малко по-надолу Господ разкрива механизма на това унищожение, при което Той играе само ролята на Защитник, а не унищожител:

Защото ГОСПОД ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, ГОСПОД ще отмине вратата и няма да остави погубителя да влезе в къщите ви, за да ви порази. (Изход 12:23)

Кой е този погубител, който унищожавал не само египтяните, но и евреите и всички останали, които загубвали защитата на Бога поради упорството си в греха и бунта?

И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя [Гр. змията]. (1 Коринтяни 10:10)

Можем ли сега и ние подобно на галатяните да видим Христос ясно представен пред нас като разпнат в Египет?

О, неразумни галатяни, кой ви омая така – вас, пред чиито очи Иисус Христос е бил ясно изобразен като разпънат? (Галатяни 3:1)