„И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици – понеже се разкаях, че ги направих.“ (Битие 6:7)
Наистина ли Създателят се е озовал в ситуация, за която е бил дотам неподготвен, че е съжалил за създаването на човечеството? Или тук по-скоро се говори за скръбта на един Бог, чийто деца вървят упорито и неотклонно към пътя на смъртта. Но ако техните действия естествено ще доведат до смъртта, то тогава защо Бог казва, че лично Той ще ги изтреби от лицето на земята? Ето още подобни изрази:
„И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.“ (Битие 6:17)
„Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.“ (Битие 7:4)
Тези текстове са уверили голямата част от човечеството, в това число и християните, че Бог собственоръчно е удавил хората от онова време. Но ако това става по този начин и заради моралната им безотговорност, тогава защо трябва да бъдат удавени и останалите живи същества освен човека? Също така тук възниква същественият въпрос: Грехът не е ли достатъчно унищожителен в своята природа, че да се налага Бог да убива, за да накаже злотворците? Този въпрос ни връща още в началото на човешката история, когато първото семейство получило инструкция относно дървото за познаване на доброто и злото:
„Но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17)
Дали когато Създателят обявява това, Той има предвид, че лично ще екзекутира Адам и Ева в случай, че ядат от дървото? Но нали самото Писание учи, че смъртта (а не Бог) е естествената последица от греха?
„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.“ (Римляни 6:23)
„И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Яков 1:15)
Щом самият грях ражда смърт, тогава защо Бог казва, че ще унищожи хора и животни при потопа? Това изглежда отразява не Божия характер, а по-скоро начина, по който ние си го представяме. Самото падение в грях означава възприемане на лъжата на змията, че „никак няма да“ умрем като естествена последица от греха, а че Бог ще е този, който ще се опита да ни екзекутира. Не е ли именно това причината Адам и жена му да се скриват, когато чуват стъпките на техния Баща в градината?
„И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината. И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих. А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?“ (Битие 3:8-11)
С израза „кой ти каза“ Бог подсказва на Адам, че някой стои зад възприетите лъжи за Неговия характер. Сега Бог е поставен пред невероятно трудна и болезнена задача. От една страна, ако иска да ги спаси за вечността, животът на двойката трябва да се поддържа „изкуствено“ и така да им се даде време да се покаят, защото Бог казал, че „в деня, в който“ ядат, непременно ще умрат и то не само духовно, но и физически (Битие 2:17). От друга страна, тъй като Сатана ги бил заблудил, че никак няма да умрат, изкуственото продължаване на живота им чрез „разпъването“ на Христос в тях, щяло да подкрепя невярното им убеждение, че имат живот от самосебе си. Но истината е, че и до днес, като техни потомци, цялото човечество сме поддържани живи само защото „Агнето“ е било „заклано от основаването на света“ (Откровение 13:8, Синодално издание).
Бог би могъл да се опита да обясни на Адам, че това, в което той е повярвал, е лъжа, но в това си състояние, като „погълнал“ дълбоко лъжите на Сатана, човекът не би повярвал. Това принуждава Бог да разговаря с Адам на нивото, на което се намира, за да може с течение на времето той да види абсурда на греховното мислене и да потърси Спасението на своя Господ. Това обяснява защо, след като изяждат поднесения от змията плод с лъжливото убеждение, че ще „станат като Бога да познават доброто и злото“ (Битие 3:5), Бог говори така, сякаш това наистина се е случило:
„И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото…“ (Битие 3:22)
Бог познава злото, но не от личен опит – Той никога не е съгрешавал. Но не и според новото мислене на Адам, който посочва Христос като виновник за случилото се:
„И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.“ (Битие 3:12)
Отсега нататък човечеството ще вярва в един Бог, който твори и добро, и зло.
„Аз образувам светлината и създавам тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, ГОСПОД, съм, който правя всичко това.“ (Исая 45:7)
В действителност ни е казано, че „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоаново 1:5). Но вместо да противоречи на измамения Адам и на неговите потомци, с цената на голямо страдание и дълготърпение, Той се снижава на тяхното ниво и постепенно ги извежда към правилната представа за Него, такава каквато е изявена единствено чрез Неговия Син на земята, който е наречен Верният Свидетел (Йоан 14:8, 9 срв. Откровение 3:14). Животът на Исус от Назарет разкрива, че Бог никога не е нарушавал собствените Си заповеди на любовта, включително и тази, която гласи „Не убивай“!
Вече можем да разберем защо Бог представя Себе Си в историята за потопа като директен изпълнител на смъртната присъда над греха. Във великата борба между Него и Сатана, Той дава равен шанс на Своя враг да изяви теорията си и не го разобличава словесно в старозаветните Писания (освен когато това е неизбежно), докато хората сами не пожелаят да се върнат към едно правилно разбиране за Божия характер. Дори относно случая с мамещата змия, историята е написана така, че не се казва ясно, че това животно е използвано от Сатана като медиум. Можем ли да си представим колко търпеливи са били Бог и Неговия Син през вековете и колко са страдали заради погрешното им представяне, докато хората сами изберат да допуснат светлината от познанието за Божия характер да изгрее над тях?!
Животът на хората преди потопа бил поддържан чрез Христос като Словото на Бога, което сплотява всички елементи:
„В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората.“ (Йоан 1:1-4)
„Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи.“ (Колосяни 1:15-17)
Исус е способен да поддържа всичко във вселената, но там, където грехът е практикуван и подхранван упорито и продължително, Божият Син постепенно губи правото Си пред Божия враг да продължава поддържането на този живот. Точно затова Петър ни дава следното обяснение за процеса на потопа:
„Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от началото е имало небеса и земя, сплотена от водата и сред водата, но пак посредством нея тогавашният свят, потопен от водата, загина.“ (2 Петрово 3:5-6)
Божието Слово, Исус, е сплотявало водата дотогава, докато това е било възможно. Сега успявате ли да видите как тези текстове хвърлят светлина върху процеса на потопа? Не Бог е този, който го е причинил, а самите беззакония на хората са довели до този воден взрив и последвалия от него хаос:
„В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха.“ (Битие 7:11)
Божият Син, като Словото на Бога, което поддържа елементите, напълно е бил изгонен от онези хора. Затова, говорейки за това събитие, Христос не споменава за никакво активно участие на Бога:
„Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“ (Матей 24:38-39)
Дори в думите на Бога в самата история за потопа са оставени някои подсказки относно начина на неговото осъществяване.
„И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.“ (Битие 6:11-12)
Тук изрично се набляга на факта, че самата земя се е изпълнила с греховните вълни и трептения на човека. Относно последиците от греха на човечеството върху самата земя и закономерната ѝ реакция поради органическата ѝ връзка с човека, който е направен от нея самата, Писанието свидетелства ясно на много места (Вж. напр. Битие 3:17-19; 4:10-12; Левит 18:25, 28; 20:22; Исая 24:4-6).
Именно затова, когато Бог казва, че „ще унищожи“ предпотопния свят, Той намесва самата земя като водещ фактор в този процес:
„И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!“ (Битие 6:13)
Отново можем да попитаме: „Земята ли е виновна, че да трябва да бъде унищожена с хората?“ Разбира се, че не. Но забележете, че и в този текст отново се подчертава мисълта, че самата земя „се напълни с насилие чрез тях“ и затова естественият резултат, когато Бог позволи това да се случи, ще бъде, че хората ще бъдат изтребени „заедно“ или чрез самата земя. В този текст виждаме и нещо друго. Как така „краят на всяка плът“ е дошъл пред Бога? Не ни ли говори това, че Бог в Своята мъдрост може да прецени колко още беззаконие трябва да се акумулира или внесе от нейните жители, за да се задействат процесите на нейното „избухване“. Същата мисъл виждаме представена и по-рано, когато по повод на това, че наследниците на вярващите се увличат по потомките на нечестивия Каин (Битие 6:2), Бог казва:
„Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.“ (Битие 6:3)
Дали това е едно произволно време, което Бог дава на човечеството преди да го удави в гнева Си, или по-скоро Той отново предвижда колко време ще отнеме, докато хората напълно изгонят Божия Дух от сърцата Си? Нека отговорът на този въпрос даде самото Писание:
„Ще се държиш ли за древния път, по който са тъпкали грешните, които се отсякоха без време, и чиито основи пороят помете? Те казаха на Бога: Махни се от нас! И какво ще им направи Всемогъщият?“ (Йов 22:15-17)
Този текст показва ясно, че не Бог е унищожил предпотопните обитатели, а тяхното упорство в греха е довело до тези глобални смъртоносни „порои“. Казва ни се, че „основите им“ са били пометени от пороя. Интересно е, че, след като представя Своята проповед на планината, в която Исус възстановява истинските принципи на Божия закон, Той представя следната притча, която говори точно за основите, на които гради човекът:
„И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара. И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането ѝ беше голямо.“ (Матей 7:24-27)
Ако искаме зданието на нашия живот да бъде построено върху Канара, е добре и ние да се слушаме в проповедта на Спасителя. И ето какво ни казва тя по отношение на убиването:
„Чули сте, че е било казано: „Люби ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните… И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.“ (Матей 5:43-48)
Тук Божият Син представя истинската картина за Неговия Баща, която е освободена от мрачните представи за един Бог, Който удавя враговете Си.
