И те [нечестивите] се разпростряха по цялата ширина на земята и обиколиха стана на светиите и възлюбения град; и огън падна (от Бога) от небето и ги погълна. (Откровение 20:9)
За много хора, описанието на огнения съд след хилядата години е финалното неопровержимо доказателство, че Бог убива. Повърхностният прочит на Писанието в комбинация с един такъв текст, не само може лесно да доведе някого до заключението, че Бог убива, но и до идеята, че пъкълът ще трае вечно, понеже по-рано в Откровение намираме следното изказване по отношение на същото събитие:
И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му. (Откровение 14:11)
Най-голямото противоречие в едно тълкувание, което представя Бог като директен екзекутор на нечестивите в огнения пъкъл е животът на Исус Христос. Христос дошъл да изяви напълно характера на Своя Баща и когато гледаме Неговия живот на земята, можем със сигурност да знаем какъв е Бог:
Иисус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Йоан 14:9
Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша.... Изявих Името Ти на хората, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово. Йоан 17:4, 6
Когато бил тук на земята, Христос не убил никого. Каквото и събитие да се описва в Откровение 20-та глава, то не може да бъде в противоречие с откровението, което Божият Син дал за Своя Баща докато бил на земята. Имайки предвид това, ще проучим факторите, допринесли за събитията в Откровение 20:7-10, така както са описани в цялата Библия. Няколко взаимосвързани фактора са свързани с процеса на финалното унищожение:
1. Словото и огледалото на природата
2. Отношението между човека и земята
3. Огледалото на закона
Писанията ни казват, че Бог е (1) сътворил света чрез Словото Си, (2) продължава да го поддържа чрез същото това Слово и, че (3) това Слово е Неговият единороден Син (Псалм 33:6, 9; Йоан 1:1-3, 14; Колосяни 1:15-17).
Щом всичко „се сплотява“ чрез Сина на Бога, това означава, че без постоянното действие на Неговата сила би настъпил пълен хаос. Но грехът разстройва порядъка поддържан от тази сила.
Адам като господар на земното творение се намира в отношения на органическа свързаност с него:
И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята... Битие 1:26
След като Адам паднал в греха земята и всичко по нея започнали да отразяват неговия бунт към Бога. Това обяснява феномени като животинското хищничество, отровната и плевелна растителност и т. н.
А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! — проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. Битие 3:17, 18
Земята и всичко по нея са огледало на човека. Когато човекът съгрешава, природата отразява това по един непогрешим начин на принципа „каквото сееш, това жънеш“.
Същият процес довел до воден потоп, ще доведе и до огнен потоп след хилядата години, и щом първият е бил предизвикан от разпъването на живото Божие Слово, така и вторият ще бъде предизвикан от подобен процес.
Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина. Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. 2 Петрово 3:5-7
Когато нечестивите са възкресени след хилядата години Бог и Неговият Син са разкрити пред тях в цялата им слава (Откровение 20: 11, 12). Като живото Божие Слово Исус е въплъщение на принципите на Божия закон на любовта. Но същата тази любов, която действа спасително за всички покаяли се грешници, за нечестивите се оказва "смъртоносно ухание":
Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен? 2 Коринтяни 2:14-16
Забележете че не любовта променя качествата си, защото тя е същото благоухание и за двете класи хора, но нейното въздействие зависи от това какъв е човекът пред когото тя се открива. Този процес се обяснява с факта, че когато нечестивите видят Бог такъв какъвто е - абсолютна несебична любов, в светлината на това присъствие, греховете им се показват в цялата им отвратителност, тяхната самоизмама е пометена от чистата светлина на истината и по този начин смъртоносните резултати от греха се стоварват върху тях, потвърждавайки, че "заплатата на греха е смърт" (Римляни 6:23). Ако Бог беше източникът на тази смърт, тогава стихът би трябвало да казва заплатата на Бога за греха е смърт. Но Бог не е източникът на смъртта. Затова с позволяването на греха да изгори нечестивите, и самата смърт престава да съществува:
И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. (Откровение 20:14)
Ако Бог е директният извършител на присъдата, тогава смъртта би била увековечена в Бога. Но ние знаем че в нашия небесен Баща няма никаква тъмнина:
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна. Яков 1:17
И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. 1 Йоан 1:5
Нашият любящ Баща предал скъпоценния Си Син на една смърт, която идва от греховете ни - смърт от която Неговият Син не би бил възкресен никога, ако е бил извършил дори само един грях. Той направил това, за да може ние да бъдем третирани както заслужава Неговият Син, т. е. да живеем вечно. Но понеже Бог не насилва никого да приеме заместническата смърт на Своя Син, затова ще има и втора смърт:
И видях един голям бял престол и Седящия на него, от Чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях. Видях и мъртвите, големи и малки, да стоят пред престола; и се разгънаха едни книги; и се разгъна и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според написаното в книгите – според делата си. И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени – всеки според делата си. И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. Откровение 20:11-15
Този текст се намира точно след описанието за огъня изгарящ нечестивите, който е темата на нашето разглеждане. Той се явява едно обяснение на тези стихове, понеже повтаря събитието, но по друг начин. Това показва, че присъдата идва от изявата на характера на Седящия на големия бял престол. Важно е също да се отбележи, че получаващите присъдата са наречени мъртви (въпреки, че са възкресени), и това е така, защото те са „мъртви в престъпления и грехове" (Еф. 2:1, 2, 5). Следователно тяхната присъда е просто изява на това, което вече се е случило духовно с тях. Смъртта и ада са хвърлени също в огненото езеро, което означава, че присъдата не би могла да бъде изпълнена директно от Бога, в противен случай в Негово лице смъртта би била увековечена вместо хвърлена в огненото езеро.
И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Йоан 12:47-48
Така и нечестивите след хилядата години загиват от душевното страдание при пълното осъзнаване на естеството на греховете им пред лицето на Божия прекрасен характер, а изгарянето на телата им във физическият огън е само външен израз на това.
В Откровение 20:7-9 Сатана убеждава нечестивите да нападнат златния град – Новият Ерусалим, където са изкупените и ги вдъхновява със собствения си дух на омраза към Христос. Безбройните войници на тази армия се подготвят да завладеят града, пренебрегвайки отворените му врати. Поведението им напълно доказва, че никога не биха се покаяли.
Чрез живот на бунт, Сатана и всички, присъединили се към него, се поставят толкова извън хармония с Бога и Неговия истински характер, че самото Му присъствие се оказва за тях унищожаващ огън. Както писал Павел, цитирайки Вт. 4:24: „Защото нашият Бог е огън пояждащ.“ (Евреи 12:29). Славата на Този, Който е любов, ще ги унищожи. Но какво е славата на Бога?
Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името (характера) Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Изход 33:18-19
И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име (характер). Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност. Изход 34:5-6
Божията слава е Неговият любящ характер. Тя е Божието естество на съвършена любов. Неговата доброта е това, което пояжда нечестивите. Изявата на Божия свят и милостив характер изявява греха в неговото истинско естество и освобождава напълно унищожаващата му същност:
Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ И така, "ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. Римляни 12:19, 20
Как четем този текст? Дали тук Бог ни учи да не вършим зло на неприятелите си, защото така отнемаме възможността Му да извърши това? Ако нещо, което ние вършим е зло, а Бог прави точно същото, става ли злото нещо изведнъж добро? Но Исус ни казва, че Бог изисква от нас да се отнасяме с любов към онези, които ни мразят, понеже по този начин показваме, че сме Божии деца, които извършват Неговата воля и отразяват Неговия характер (Матей 5:42-48).
За изкупените, изявата на Божия агапе характер е благоухание към живот, но за останалите, тези сцени са един пояждащ огън, който ще измъчва душите им точно толкова колкото дълбоко са допуснали греха да проникне в тях, и точно толкова, колкото близо са познавали тази слава, но са избрали да й обърнат гръб. Тук е показан източникът на страданието на нечестивите. Когато Бог говорил за падението на Луцифер, Той показал откъде идва този духовен огън.
Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Езекиил 28:18
В началото този огън е бил запален в сърцето на Луцифер чрез неговото нечестие, но след милениума, присъствието на Онзи, който е любов и светлина ще го изяви напълно:
Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламък стремителен. Много вода не може да угаси любовта, нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, съвсем ще го презрат. Песен на песните 8:6-7
Огнената любов от присъствието на нашия Баща ще извади всичките нечестиви страсти на Сатана и този огън ще го превърне в пепел, както и всички останали, които са се присадили в него чрез греха (Малахия 4:3).
… Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари? Исая 33:14
По-голямата част от християнския свят би отговорил, че нечестивите са тези, които живеят във „вечните изгаряния“. Но нека позволим на Исая да продължи, отговаряйки на собствения си въпрос в следващия стих:
Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие, и затваря очите си, за да не гледа зло. Исая 33:15
Тези, които са приели Исус и Неговата правда, ще живеят във вечния огън на Божията любов.
