IV. 3. Когато се отвори пролом

На пръв поглед изглежда, че Бог лично е унищожил Оза заради това, че се е осмелил да докосне ковчега с Неговите заповеди. Нека разгледаме пълния контекст на този случай:

„И Давид отиде с целия Израил във Ваала, в Кириат-Иарим, който е към Юда, за да пренесе оттам ковчега на Бога, ГОСПОДА, който обитава над херувимите, който се нарича с Името Му. И откараха Божия ковчег от къщата на Авинадав на нова кола; и Оза и Ахио караха колата. И Давид и целият Израил играеха пред Бога с всичка сила, с песни, с арфи, с лири, с тимпанчета, с кимвали и с тръби. И когато стигнаха до хармана на Хидон, Оза простря ръката си да хване ковчега, защото воловете се препънаха. И гневът на ГОСПОДА пламна против Оза и го уби, защото простря ръката си към ковчега. И той умря там пред Бога. И Давид се наскърби, защото ГОСПОД уби Оза, и нарече онова място Фарес-Оза, както се нарича и до днес.“ (1 Летописи 13:6-11)

Вярно е, че само определени хора от Левитите (племето на Каатците) могат да носят Божия ковчег (Числа 4:15; 7:9) и докосването на ковчега от страна на Оза не е било позволено, но, както ще видим, това било само последна капка от преливащата чаша на неговото беззаконие. Когато ковчегът за първи път попада в дома на Авинадав, хората освещават сина му Елиезер за свещеник „за да пази Господния ковчег“ (1 Царе 7:1). Но сега, когато Давид иска да пренесе ковчега в своя град, Елиезер отсъства и са споменати други двама синове на Авинадав – Ахио и Оза (1 Летописи 13:7). Паралелният текст на историята в книгата на царете показва, че за отговорник след Елиезер е избран Ахио:

„А Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег, като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него.“ (2 Царе 6:4)

Сърцето на Оза е движено от съпернически дух, защото, когато воловете раздрусват Божия ковчег, „Оза протегна ръката си и хвана ковчега.“ (1 Летописи 13:9). Оза е подхранвал чувства на ревност към брат си Ахио за това, че той е избран да замества брат им Елиезер. Проблемът не е в Божия ковчег, а в личността, която влиза в контакт с него, защото по-нататък в историята четем, че:

„Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едом в къщата му три месеца; и ГОСПОД благослови дома на Овид-едом и всичко, което имаше.“ (1 Летописи 13:14)

Оза е трупал грехове, за които не се е покайвал, защото поне два елемента в текста показват, че той е изгубил Божията закрила над себе си. Пламването на Божия гняв в езика на Писанията означава, че след многократни апели и умолявания към грешника, посрещнати от негова страна с упорито желание да следва беззаконния си път, Бог с голяма неохота и скръб[1] го оставя на последиците от неговия избор. Ще разгледаме няколко ситуации, за които се казва, че се е проявил „Божият гняв“, така че да можем да разберем какъв смисъл влага в този израз Писанието:

„А Мойсей каза на ГОСПОДА: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито от вчера, нито от завчера, нито откакто си започнал да говориш на слугата Си, а трудно говоря и езикът ми е тежък. Но ГОСПОД му каза: Кой е направил на човека уста? Или кой прави човека ням или глух, или зрящ, или сляп? Не Аз ли, ГОСПОД? Сега иди, и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. Тогава Мойсей каза: Моля ти се, Господи, изпрати чрез когото искаш да изпратиш! Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Мойсей и каза: Левитът Аарон не ти ли е брат? Зная, че той може да говори. А и ето, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва в сърцето си.“ (Изход 4:10-14)

Вместо да приеме волята на Бога, Мойсей се опитва да преговаря с Него, докато накрая се казва, че „гневът на Господа пламна против Мойсей“ и в резултат на това Бог позволил на Мойсей да получи исканото от него, въпреки че това не била най-добрата възможност.

„И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?... И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей. Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги хвърли върху стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна около стана, и до два лакътя от повърхността на земята. Тогава народът стана и целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден събираше пъдпъдъците. Който събра най-малко, събра десет кора. И си ги овесиха да се сушат около стана.“ (Числа 11:4, 10, 31-32)

В този случай, след като Бог бил предложил на народа първокачествена небесна храна (манна), част от народа поискал да яде месо. Те мърморили и се оплаквали, така сякаш Бог не се грижи за тях, и след като се казва, че Господният гняв пламнал, резултатът бил, че Той им изпратил огромно количество от желаните от тях пъдпъдъци. Някои от тях проявили такава лакомия при неправилната употреба на това месо, че накрая причинили собствената си смърт. Тяхната смърт също е описана като нещо дошло в резултат на Божия гняв, но друга част от Писанията изясняват, че става въпрос за консумиране на развалено месо:

„А когато месото беше още в зъбите им и още не беше сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма язва.“ (Числа 11:33)

„… А пожелаха лакомо в пустинята и изпитаха Бога в безводно място. И Той им даде това, което искаха, но изпрати [Речник на Стронг Евр. 7971 – съдържа смисъл на допусна] мършавост на душите им.“ (Псалми 106:14-15)

В следващия случай евреите искат да имат цар като останалите народи и, въпреки че това означава край на прякото ръководство от Бога и не е добро нещо за народа, Бог се съгласява, като по-късно казва за това събитие: „дадох им цар в гнева Си“:

„Тогава всичките старейшини на Израил се събраха и дойдоха при Самуил в Рама. И му казаха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. И сега, постави над нас цар, за да ни съди като всичките народи! Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА. А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.“ (1 Царе 8:4-7)

„Това те погуби, Израилю, че си против Мен, против своята помощ. И къде е сега царят ти, да те избави във всичките ти градове? И къде са съдиите ти, за които каза: Дай ми цар и князе? Дадох ти цар в гнева Си и го махнах в яростта Си.“ (Осия 13:9-11)

Тази случка отново определя проявата на Божия гняв като позволение от страна на Бога хората да получат това, което желаят, дори когато то не е добро за тях. Всъщност сам Бог определя гнева Си по този начин, когато казва:

„И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя, и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат погълнати и много злини и скърби ще ги постигнат. И в онзи ден народът ще каже: Не ме ли постигнаха тези злини, понеже моят Бог не е сред мен? Но в онзи ден Аз непременно ще скрия лицето Си заради цялото зло, което са сторили, защото са се обърнали към други богове.“ (Второзаконие 31:17-18)

Пленяването на евреите било в резултат на упорството им в греха, което изгонило Божието защитаващо присъствие от тях. Пример за такъв случай откриваме малко по-късно в историята им:

„И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите, и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА. Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартите. И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги предаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си.“ (Съдии 2:11-14)

Тези стихове описват подробно механизма на „Божият гняв“, който в действителност не е като човешката загуба на равновесие и самообладание, а позволяване с голяма тъга на Божия народ да следва собствените си гибелни пътища. Съществуват още много примери в Стария завет, където се вижда, че „Божият гняв“ е описаният по-горе процес (Съдии 2:11-14; 3 Царе 14:15–16; Псалм 78:58–62; Псалм 106:40–41; Исая 54:8; Еремия 7:15, 19–20, 29; 2 Царе 24:1 срв. 1 Летописи 21:1).

Подобна е дефиницията за Господния гняв и в Новия завет:

„Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда;… Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях… Затова Бог ги предаде на срамни страсти – защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено. Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда. И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично…“ (Римляни 1:18, 24, 26-28)

Става ясно, че Писанието последователно представя този процес на оставяне на последиците на греха като проява на Божия гняв и това недвусмислено доказва, че Оза е загубил защитата си поради упорито следване на беззаконните си пътища. И когато се стигне до това състояние, непокаяният е оставен на „милостта“ на Сатана.

Следващият елемент, който потвърждава това, се намира във втория глагол, използван за убиването на Оза:

„И гневът на ГОСПОДА пламна против Оза и го уби, защото простря ръката си към ковчега. И той умря там пред Бога. И Давид се наскърби, защото ГОСПОД уби [Речник на Стронг № 6555 и № 6556] Оза, и нарече онова място Фарес-Оза, както се нарича и до днес.“ (1 Летописи 13:10-11)

В оригинала на еврейски тук стоят два глагола, обозначени в речника на Стронг със съответните номера 6555 и 6556. Ето какво е тяхното значение:

№ 6555: פּרץ Transliteration: pârats

Първичен корен; да отворя (в много приложения, директно и индиректно, буквално и преносно): - X навън, (правя) пролом, избягвам, разбивам, разбивач, извеждам, влизам, преливам), избухвам (разпростирам се), принуждавам, разпръсквам, раста, повишавам, отварям, притискам, подтиквам.

№6556 פּרץ - perets

От Евр. № 6555; пролом (буквално или символично): - разбиване на отвор, избивам навън (навътре), X , отвор.

Тези глаголи показват ясно, че заради своята непокаяност защитата на Оза е пробита. Така той се намира в ситуация, при която Божият закон, намиращ се в ковчега, разкрива греха му и понеже той не се покайва за него, Сатана изисква достъп до живота му, за да го унищожи, оставяйки впечатлението, че Бог е направил това директно (Лука 12:20). Възможно е Давид да разбира нещо от този процес, защото кръщава мястото „Фарес-Оза“, което в новия български превод от оригиналните езици е представено така:

„Давид се наскърби, че Господ порази Оза, и нарече това място Пролом на Оза, както се нарича и до днес.“ (Първо Летописи 13:11)