„И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана.“ (Йов 1:6)
Най-старата книга на Библията е книгата Йов, която е писана от Мойсей по времето, когато е живеел в мадиамската пустиня. Тя разказва слисващата история за един богат човек на Изтока, който за много кратко време изгубва децата си, имота си, а след това и здравето си. Като за капак на всичко това идват приятелите му, които след известно мълчание започват да го обвиняват, че това му се е случило поради неговата греховност. Всички тези ужасни бедствия са представяни като идващи директно от Бога.
„Докато той [слугата на Йов] още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.“ (Йов 1:16)
Такова било мнението и на самия Йов за произхода на тези нещастия:
„И каза: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.“ (Йов 1:21)
Но за читателя на книгата завесата към невидимия свят е открехната, за да се види какво действително стои зад тези събития:
„И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана. И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея. И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Без причина ли се бои Йов от Бога? Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята. Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има – дали няма да Те похули в лице! Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка. И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.“ (Йов 1:6-12)
Нека вземем предвид, че този небесен разговор се осъществява във времето преди Христос да дойде на земята, за да разкрие напълно милостивия характер на Бога. В разговора може да изглежда така, сякаш Бог привлича вниманието на Сатана към Йов и по този начин въвлича земния си служител в последвалите промени, но истината е, че Сатана вече е бил подготвен да злослови Йов и Бог просто го изпреварва, познавайки клеветническите му намерения. Не Бог, а Сатана е този, който причинява всичките проблеми на Йов; Господ мъдро позволява да се случат тези неща, за да утвърди своя служител в пътя на правдата.
„И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.“ (Йов 2:3)
Забелязвате ли как Господ говори за стоварилите се върху Йов бедствия като нещо, което лично Той му е причинил? Каква би могла да е причината за едно такова изразяване? Смятам, че има поне два възможни отговора на този въпрос. Първо, като върховен Владетел на вселената, единствено Бог може да разреши да се случи дадено събитие и в този смисъл се казва, че едва ли не самият Той го е извършил. Но Бог и Сатана не са комбина, така че това е просто типичен за епохата начин на изразяване. Втората причина Бог да казва, че Той е извършил тези лоши неща, е, че в крайна сметка цялата власт и сила принадлежат на Него и дори самият Сатана не би могъл да направи нищо, без да използва силата на Христос:
„Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия.“ (Псалми 62:11)
„..защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.““ (Деяния 17:28)
Но както днес, така и в онези древни времена, хората, и то самите вярващи в Бога, имали доста погрешна представа за Неговия характер. И трябва ли да ни учудва това, след като знаем какъв хитър враг се изправил срещу нашия небесен Баща?! Ето някои от разсъжденията относно ситуацията на Йов от страна на неговите силно набожни приятели.
„[Елифаз] Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.“ (Йов 4:7-9)
Малко по-надолу в речта на Елифаз откриваме потенциалния източник за тези негови разсъждения:
„Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха [Сатана]. Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си? Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!“ (Йов 4:13-19)
Споделените от този ужасяващ дух мисли ни напомнят на онова, което Луцифер заявил на ангелите още в началото. Знаем, че още в небето Сатана обвинявал Бог в несправедливо управление и че законът Му не можел да се спазва. Тези мисли са ехо от същите обвинения. Следващият приятел на Йов намеква, че Йов е лицемер:
„[Валдад] Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине, увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.“ (Йов 8:13-14)
Въпреки обясненията на Йов, че не вижда неправда в живота си, а така е окачествен и от самия Бог (Йов 1:8), следващият приятел на Йов се настървява още повече срещу него:
„[Софар] Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек? Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами? Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти. Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб, да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.“ (Йов 11:2-6)
Нищо чудно, че поддържането на този начин на мислене през вековете е накарал учениците да питат Исус поради чий грях един човек се е родил сляп – поради този на родителите му или заради лично негов (Йоан 9:2)? Представите на хората просто не оставяли друга възможност за нещастието на човека, освен наказание свише поради личен грях или този на предците му. По-нататък Йов е обвинен от приятелите си, че желанието му за справедливост от страна на Бога заплашва неприкосновеността на Божия авторитет, който според Елифаз се гради на страх от Бога:
„Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога.“ (Йов 15:4)
Въпреки все по-тежките обвинения на приятелите си, Йов продължава да твърди, че не вижда неправда у себе си и че се нуждае от разговор с Бога, Който да му даде обяснение за случващото се. Най-накрая Елифаз, Валдад и Софар се отказват, защото виждат, че Йов неотклонно държи за правотата си. Тогава на сцената се явява Елиу – най-младият от приятелите на Йов, и започва разгневено да му говори.
„Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода, който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже? Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога. Затова слушайте ме, вие, разумни мъже! Далеч да бъде зло от Бога и беззаконие от Всемогъщия! Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си.“ (Йов 34:7-11)
Аргументите на Елиу не са по-различни, но той, за разлика от останалите приятели на Йов, е доста по-обвинителен и самонадеян.
„Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум. Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора. Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.“ (Йов 34:35-37)
След това Елиу прибавя към аргументите си факти, свързани със сътворението и поддържането на живота на земята от Бога (Йов 36:26-37:24). Това, разбира се, са аргументи от областта на силата – понеже Бог е създал и владее всичко това, значи Той трябва да бъде признат за прав. Но дали Той наистина би желал царството Му да се крепи на такива основания? Кое е водещото при Бога: Неговата сила или Неговият характер? В този момент Бог се намесва в разговора и на пръв поглед започва да говори така, сякаш е съгласен с Елиу и останалите приятели:
„Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза: Кой е този тогава, който помрачава съвета Ми с думи без знание? Препаши сега кръста си като мъж. Аз ще те питам, а ти Ме поучавай! Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!“ (Йов 38:1-4)
Речта на Бог към Йов описва това как Той като Вседържител поддържа растителния и животинския свят. Изглежда сякаш аргументът на Бог към Йов е отново силата. Но трябва да се вземе в предвид, че текстът казва, че Бог е проговорил на Йов „от бурята“. Това е стихията, която е естествен резултат от бурните мисли на Елиу. Но ако сме внимателни, ще видим, че Бог започва речта си с въпроса „Тогава кой помрачава съвета ми с думи без знание?“ Този въпрос не се отнася за казаното от Йов, а за силовия аргумент на Елиу. Бог намеква, че въпреки Неговото всемогъщество, има някой, който се противопоставя на целите Му.
Тук Бог загатва за врага на Бога и човечеството, когото познаваме под името Сатана. Точно затова, към края на речта Си, Той започва да описва горделиви същества като Веемот и Левиатан, които са царе над всички останали творения (Йов 40:15-41:34). По-късно пророк Исая ще представи следното пророчество за Левиатан:
„В онзи ден ГОСПОД ще накаже с тежкия, големия и силния Си меч Левиатан, бягащата змия, и Левиатан, виещата се змия; и ще убие морското чудовище.“ (Исая 27:1)
Бягащата и виеща се сред моретата от народи змия очевидно е Дяволът (Откровение 12:9 срв. 17:15). Йов разбира донякъде това, защото веднага след като Бог приключва речта си, той казва:
„Зная, че Ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах – неща твърде чудни за мен, които не познавах. Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а ти ме поучавай. Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда. Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 42:2-6)
След това тримата възрастни приятели на Йов са укорени от Бога за това, че „не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата ми Йов“ (Йов 42:7). За да се уверят, че ще бъдат приети отново в благоволението на Бога, тези трима души са инструктирани да представят принос и Йов да се помоли в тяхна полза (Йов 42:8). След като те изпълняват това, Бог преобръща съдбата на Йов и той получава двойно повече от това, което е загубил в своята беда (Йов 38:10-15). Явно първите синове на Йов не са можели да бъдат запазени от Сатана заради тяхното нечестие, за което подсказват предохранителните мерки на Йов (Йов 1:4-5).
Защо обаче Бог не казва нищо за Елиу? Много хора смятат това като доказателство за неговата невинност. Но случаят е точно противоположен. Заради своята надменност и самонадеяност, Елиу се намира в незавидното състояние, което Исус представя чрез израза „здравите нямат нужда от лекар“ (Матей 9:12). Тези думи Исус изрича пред фарисеите, които Го обвиняват, че се събира с грешници. Те имали себе си за праведни и поради това не могли да се възползват от изцеляващата душа и тяло сила на Спасителя (Лука 18:10-14). Тях Той можел да посъветва само това:
„Но идете и се научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).“ (Матей 9:13)
