Боже, Твоят път е в светилището…
(Псалм 77:13, Версия на крал Джеймс)
Ще разгледаме 7 перспективи и приложения на светилището, за да утвърдим неговата характеристика на универсален модел. Започваме с Пътуването на Израил. Те са изведени от Египет чрез Пасхата, която представя изкупващата цена на Христовата жертва, за да има свобода от робството на греха. Тази първа стъпка е представена чрез жертвения олтар в двора на светилището (Изход 27:1-8).
Пресичането на Червено море е представено чрез умивалника, който е следващият предмет в двора на светилището (Изход 30:17-21). Минавайки от другата страна на Червено море, те вече навлизат в Святото място на светилището. Там в пустинята те са хранени с манна, представена от масата, на която е имало 12 хляба (Изход 25:23-30). Водени са от светлината на Божието присъствие в огнения стълб, представена от светилника (Изход 13:21-23 срв. 25:31-40). Подготвени са да влязат в Най-святото място, където е ковчегът на Божия закон, докато са в полите на планината Синай, чрез молитвата, представена от кадилния олтар (Изход 19:10-11; 30:1-10 срв. Откровение 8:3-4).
Следващата перспектива на светилището се отнася за Христовия живот на земята. Още от самото начало Бог и Неговият Син се отричат от Себе Си за спасението на човечеството, но идването на Исус в падналото човешко естество е директно свързвано с истинския смисъл на жертвата (Псалм 40:6-7 срв. Евреи 10:5), която е представена на жертвения олтар.
Умивалникът символизира Неговото кръщение в река Йордан преди да влезе в пустинята (преходното помещение преди същината на мисията Му - Светая).
Масата с хлябовете препраща към първото изкушение, което Исус издържа в полза на духовния Израил, който трябва да се храни не само с хляб, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Матей 4:4 срв. Второзаконие 8:3).
Второто изкушение е представено от светилника, защото вярващите са „светлината на света“, който Исус е дошъл да спечели, но сега Сатана му го предлага в замяна на един поклон пред него (Матей 5:14-16 срв. Лука 4:4-8).
Ако Исус бил скочил от Ерусалимския храм, както предлагал Сатана с третото си изкушение, това щяло да бъде дръзка вяра и молитва за защита според едно обещание, което е валидно само когато е според „пътищата“ на Бога (Лука 4:9-12 срв. Псалм 91:11).
След победата на Исус в пустинята, Той можел да стартира Своята мисия на разкриване истинското значение на Божия закон и истинския характер на Неговия Отец (Йоан 17:4).
Третото приложение на светилището виждаме в човешкото тяло. Жертвеният олтар е свързан с двигателната система и особено с краката, които представят победата над Сатана чрез себеотричането и готовността за проповядване на благовестието (Битие 3:15 срв. Римляни 16:20; Исая 52:7 срв. Ефесяни 6:15).
Очистващата и новораждаща вода на умивалника напомня на възпроизводителната и отделителната система в организма (Йоан 3:5 срв. Ефесяни 5:26).
При положение, че тялото е обърнато напред, дясната част принадлежи на храносмилателната система. Тя дори има орган, който се нарича дванадесетопръстник, напомнящ на 12 хляба.
Светлината, разпръсквана от светилника, е свързана с живота и респективно с кръвта, изтласквана от сърцето по цялото тяло (Йоан 1:4 срв. Второзаконие 12:23).
Кадилният олтар, който символизира молитвата, която е наричана още „дишането на душата“. Както тамянът минава над втората завеса и влиза в най-святото място, така мозъкът е оросяван от вдишвания кислород.
В Най-святото място се намира мозъкът, който има две полукълба, както Божият закон е разделен на две плочи. Там става общуването с Бога и „изписването“ на Неговите принципи (Евреи 8:10).
Музиката и светлината са следващата перспектива в светилището.
Първата стъпка отново е свързана с жертвоготовността и себеотрицанието, които единствено могат да произведат музика и светлина от добро качество. Божият огън и светлина са задействани на жертвения олтар.
Умивалникът е стъпката, когато светлината се пречупва през водната капсула на небосвода, където водите „хвалят“ Бога (Битие 1:7, 8 срв. Псалм 148:4). Пеенето и свиренето се осъществяват при навлажнен устен апарат.
Елементите на музиката и светлината са представени хоризонтално чрез 7-те клона на светилника и масата с 12 хляба.
Кадилният олтар е като излъчвател и високоговорител на готовия „благоуханен“ продукт, който се насочва към небето, изразяващ благодарността и прославата на създанията към техния Творец, събуждайки прославата и на небесните хорове. Организацията на певците и интериора в Соломоновия храм демонстрира приложението на музиката и плодовете на светлината (Изход 25:34; 3 Царе 7:19; 10:12; 1 Летописи 15:16, 19; 25:7; 2 Летописи 5:13).
Личното преживяване също може да се проследи последователно в светилището. Започва се с откликване на Божията доброта и любов, които водят до покаяние или отричане (заколване) на животинското в нас (Римляни 2:4).
Следва кръщението, което е израз на сключване на завет с Бога и започване на нов живот в Христос (1 Петрово 3:21 срв. Колосяни 2:12).
Периодът на израстването е представен чрез трите стъпки в Святото място: (1) изучаване на Словото, (2) проповядване и свидетелстване за истината, бивайки по този начин светлина за хората (Исая 43:10) и (3) молитвата, която ни довежда до най-тясна връзка с Бога, отваряйки сърцето за действието на Христовия Дух.
Тези три стъпки трябва да бъдат постоянно извървявани, за да израснем и бъдем подготвени да приемем пълнотата на Христос чрез Неговия Дух, който ни запечатва в характера на Отец (Ефесяни 1:13; 3:19; 4:13, 30).
Стъпките на молитвата (Матей 6:9-13) в светилището не се виждат толкова отчетливо и все пак принципното ѝ приложение там е налично.
Когато идваме при Бога в молитва, първо е добре да си припомним, че заставаме пред нашия небесен Баща, чийто характер е по-прекрасен от всичко, което може да съществува. Това ни поставя в правилната перспектива на живота и ни привлича от земята, представена чрез двора на светилището, към небето. То също ни припомня да изразим това, за което е добре да сме Му благодарни.
Интересно е, че влизането в присъствието на Бога е свързано с молба за ежедневния хляб, което е директно представено чрез масата с хлябовете. Разбира се, това включва физическата храна, но в още по-голяма степен способността ни да възприемаме Божието Слово (Езекиил 3:1). Силата на Духа, представен чрез светилника, е специално необходима за способността ни да прощаваме на онези, които са съгрешили срещу нас (Откровение 4:5).
Достъпът ни до Най-святото място зависи от способността ни да победим греха и слабостите си чрез синовния Дух на Господ Исус, и това е представено от кадилния олтар.
Това ни води до последната стъпка, която е влизането в самата същност на Божието царство, където Христос е разкрит като Божията сила и мощ и където разпознаваме красивия, неосъдителен и ненасилствен характер на Отец (Исая 53:1 срв. 1 Коринтяни 1:24; Изход 34:6).
Последната перспектива на светилището е сътворяването на нашия свят. Както Бог е директният източник на светлината от първия ден, така и огънят на жертвения олтар е идвал директно от Него (Битие 1:3; Левит 9:24; 10:1).
Когато свещениците измиват ръцете си в умивалника, те „разделят“ водата, така както тя е била разделена на втория творчески ден, за да се яви атмосферата (Битие 1:6-8).
На третия ден Бог отново разделя водите, но този път по хоризонтала, за да се яви сушата, и заповядва земята да роди храна, което лесно се свързва с трапезата в Светая (Битие 1:9-12).
Четвъртият ден отново е свързан със светлината, но този път тя е „въплътена“ в небесни тела, както светлината в Светая идва от светилник (Битие 1:14-18 срв. Изход 25:37).
На петия ден Бог създава живите същества във водата и във въздуха. Това е живот по вертикала и той е отразен в кадилния олтар, чийто дим се издига нагоре (Битие 1:20-22).
Шестият ден ни въвежда в Пресвятото място, където е представена кулминацията на творческия процес – създаването на човека по Божия образ / закон. Но в този ден са създадени и сухоземните животни, а върху ковчега са представителите на небесния свят. Това показва възможностите на свободната воля. Дотогава, докато човекът избира греха, той ще слиза на нивото на животните, бивайки управляван от животински страсти. В обратния случай, той ще владее над животинския свят и ще се извисява към нивото на ангелите (Битие 1:24-27 срв. Лука 10:36). Същата идея е представена от факта, че понякога херувимите са описани като притежаващи животински лица и човешко лице (Изход 25:19 срв. Откровение 4:7).
