III. 3. "За да обитавам между тях"

"И да Ми направят светилище, 

за да обитавам между тях."

(Изход 25:8)

 

Вече обсъждахме факта, че Едемската градина може да бъде разглеждана като своеобразно светилище, където Създателят идвал да се среща със Своите творения. Грехът е този, който изгражда непреодолима стена между хората и техния Бог чрез изопачено представяне на божествения характер (Римляни 7:11). Затова в деня на грехопадението, когато Господ се приближил за обичайната среща с човека и жена му, реакцията на Адам и Ева показала, че разривът в отношенията е пълен:

"И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината. И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си? А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих." (Битие 3:8-10)

Забележете, че хората са променили отрицателно отношението си към Бога, а не Господ спрямо тях. Излизането от Едемската градина е окончателен израз на тази раздяла и невъзможност на човека да пребивава директно в божественото присъствие. Оттогава светилището ще бъде израз на Божия копнеж отново да възстанови тези отношения и да общува с човека. Точно такава е заявената пред Мойсей цел, когато той получава директивите за построяването на светилището, така както ни показва това основният стих на тази глава.

Раздялата на човека с Бога през цялата греховна история е дала възможност за създаване на такива теории за божеството, които го представят като Същество или още по-зле, Енергия, които са несъвместими с човешката среда и пространство за съществуване. Дори някои текстове в Писанието са възприемани като че Бог е дотам трансцендентен, че е напълно недостъпен за човешкото битие.

"Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам…" (Исая 57:15а)

"Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." (Йоан 4:24)

Такива крайни, спиритуалистични възгледи за божеството са израз на враждата в падналия човек и лишават човечеството от онази топла връзка на интимност, която Бог желае да поддържа с нас чрез Своя единороден Син. Стига се до разбирането, че божеството не може да изпитва чувства:

"Бог има ли емоции?

Да, Бог наистина има емоции.

„Разопаковането“ на тази истина обаче може да бъде трудно. Дискусията засяга важен момент от теологията: Божието безстрастие. Ако сте запознати с тази доктрина, знаете, че теологията може да стане техническа и трудна за следване доста бързо. И което усложнява нещата, теолозите не са съгласни [по този въпрос]. За тези от вас, които са нови в темата, безстрастието е доктрината, че Бог не е в състояние да страда или да бъде променен от неволни страсти.

Основното безпокойство тук е важно: Библията е ясна, че Бог не зависи от своето творение по никакъв начин (т.е. Той е наистина трансцендентен) и следователно не може да бъде оставен на неговата милост, неволно засегнат от него, колебаещ се в реакцията Си спрямо това, което е направил, и по този начин на някакво ниво, контролиран от него. С други думи, това, което е създал, не може да го измъчва със страдание или да го накара да почувства нещо."[1]

Идеи като тези за недосегаемостта на Божеството са накарали много от теолозите да смятат, че всички описания на Бога в Писанието, в които Той е представен като имащ реален образ, тяло и части на тялото, са само приспособени към човешкото разбиране изрази, които влизат в общата категория, наречена антропоморфизъм.

"В божественото Писание твърде много неща са казани за Бога символично.

Понеже виждаме, че в божественото Писание твърде много неща са казани за Бога символично, с аналогии, взети от тялото, трябва да знаем, че за нас, хората, облечени с груба плът, е невъзможно да разберем или да говорим за божествените високи и невеществени действия на Божеството по друг начин освен чрез образи, подобия и символи, съответстващи на нашата природа. Затова казаното за Бога по твърде телесен начин е казано символично и съдържа много висок смисъл, тъй като Божеството е просто и няма форма.

Под Божии очи, вежди и зрение трябва да разбираме всесъзерцаващата Му сила и неизбежното (за никоя твар) Негово познание, тъй като и ние чрез това сетиво придобиваме най-съвършено познание и убеждение.

Под уши и слух трябва да разбираме Неговото благоволение и приемане на нашето моление; така както и ние, когато ни молят, навеждайки по-милостиво ухото си към молещите, чрез това сетиво проявяваме благосклонността си към тях.

Под уста и реч - изразяването на Неговата воля, така както и ние с уста и реч изразяваме сърдечните си помисли…"[2]

Библейската концепция за светилището е в пълно противоречие с едно такова мислене. Според основния ни стих, Бог заявява на евреите, че иска да Му направят светилище, за да може да обитава между тях. Това не би имало никакъв смисъл, ако представя само някакво символично значение. Цялата идея за светилището се обезсмисля, ако божеството е наистина дотам недостъпно за човека. Вижте как това е изразено от един автор, живял през XIX^ти век:

"Идването на младоженеца е в историята на брака. Нашето становище е, че е настъпила промяна в позицията и делото на нашия буквален Първосвещеник в буквалното Светилище в небето, което трябва да се сравни с идването на младоженеца на сватбата. Този възглед е идеална защита срещу спиритизма. Ние не само вярваме в буквален Исус, който е „Служител на Светилището“, но също така вярваме, че Светилището е буквално. И още, когато Йоан казва, че е видял „един като Човешкия Син“ „всред седемте светилника“, тоест в святото място, ние не знаем как да направим светилника духовен, а Човешкия Син буквален. Затова вярваме, че и двете са буквални и че Йоан е видял Исус, докато е бил „Служител“ в Святото място. Йоан също има видение за друга част от Светилището, което видение се отнася за времето на прозвучаването на седмия ангел. Той казва: „Божият храм се отвори на небето и в храма му се видя КОВЧЕГЪТ НА НЕГОВИЯ ЗАВЕТ.“ Откровение 11:19. Също така, „скинията на свидетелството се отвори на небето“ (Откровение 15:5). Тъй като това е събитие, което трябва да се случи при прозвучаването на седмия ангел, то не може да се изпълни по всяко друго време освен в края на 2300 дни. Най-святото място, съдържащо Ковчега на десетте заповеди, след това е отворено за нашия Велик Първосвещеник, за да влезе и да извърши умилостивение за очистването на Светилището. Ако си позволим да кажем, че в небето няма буквален Ковчег, съдържащ десетте заповеди, можем да отидем само крачка напред и да отречем буквалния Град и буквалния Божи Син."  (Джеймс Уайт, Притчата, стр. 16, Параграф 1)

Интересно е също така да видим какви са представите за Божеството на един такъв автор, който се придържа към буквалното разбиране за светилището:

"… Като доказателство че Бог е личност, прочетете неговите собствени думи към Моисей: "И Господ каза, Ето място до мен, и ти ще застанеш върху скалата; и ще стане така, че докато моята слава преминава покрай тебе, аз ще те поставя в пукнатината на скалата, и ще те покрия с ръката Си, докато премина. И ще отдръпна ръката Си и ти ще видиш гърба ми; но лицето ми няма да видиш" (Изход 33:21-23; 24:9-11). Тук Бог казва на Моисей, че той ще види Неговия образ (форма). Да се каже, че Бог се е явил на Моисей и той е видял неговата форма, когато Той няма форма, е обвинение към Бога, че подкрепя фалш чрез вид фокусничество и измамване на своя слуга Мойсей.

Пророк Данаил казва: „Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло бе бяло като сняг и космите на главата му – като чиста вълна, престолът му - огнени пламъци, и колелата му - пламтящ огън” (Глава 7:9). „Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него….”. Стихове 13, 14.

 

Ето едно ясно описание на действията на два персонажа, Бог Отец и неговият Син Исус Христос. Отречете тяхната персоналност и не ще има никаква определена идея в тези цитати от Данаил…. Тук добавяме и свидетелството на Христос. „И Отец, който ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа му сте чули някога, нито образа Му сте видели.” Йоан 5:37…

Какво е Бог? Той е материална, организирана интелигентност, притежаваща както тяло, така и части. Човекът е направен по неговия образ." (Джеймс Уайт, Персоналността на Бога, 1861 г.)

И отново спиритуалистичното тълкуване и представи за Божеството карат някои да казват: „Да не би Бог да обитава в кутия там някъде в небето?“ Но точно това мислене ограбва цялото Писание от всички представяния на небесните реалности. Помислете си за подробното представяне на новите небе и земя в Библията. Ако тези неща са само символи, тогава защо въобще се отделя толкова място за детайлното им описание?

Всъщност стихът, който може да се използва, за да се каже, че Бог е непознаваем, защото е превъзвишен, има интересно продължение:

"Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, който обитава вечността, чието Име е Светият: Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените." (Исая 57:15)

Да, нашият небесен Баща действително е великият и превъзвишен Владетел на вселената, но в същото време Той е интимно запознат с всички наши трудности и проблеми и ни съчувства както никой друг. Това Той изразил по един непогрешим начин, като позволил на Сина Си да вземе нашето паднало естество и да дойде тук при нас на земята, раждайки се като всяко друго човешко дете, за да живее нашия живот. Точно тук присъства отново принципът на светилището. Забележете следния стих:

"В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог…. И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина." (Йоан 1:1, 14)

Думата пребиваваше на гръцки е σκηνόω и по произношението си напомня за думата скиния, т.е. светилище. Тя има следното определение в речника на Стронг:

σκηνόω ​​skēnóō, скай-но'-о; от Гр. №4636; да разпънеш шатра или лагер, т.е. (фигуративно) да заемеш (като имение) или (по-специално) да живееш (както Бог направи в Скинията от древността, символ на защита и общение): - обитавам.

Въплъщението на Исус в най-пълна степен изразява принципа на светилището. Дори самата направа на древната скиния като мобилна конструкция, покрита с кожени завеси, отразява тялото на нашия Господ, който обитава между нас. Затова Той не случайно казал:

"… Разрушете този храм и за три дни ще го издигна. Тогава юдеите казаха: Този храм е бил граден четиридесет и шест години, и Ти ли за три дни ще го издигнеш? Но Той говореше за храма на тялото Си…" (Йоан 2:19-21)

Ако вярваме в Исус, ние също се вграждаме в този храм, за да живеем завинаги с Бога (1 Петрово 2:4-5). Затова и същата дума, която представя обитаването на Исус като човек на земята, е използвана, за да опише реалното и осезаемо присъствие на нашия Бог на обновената ни земя:

"И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог." (Откровение 21:3)