III. 6. Вечно свещенство

"Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, 

който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;  както и на друго място казва: 

„Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“ "

(Евреи 5:5-6)

Христос е свещеник по силата на факта, че е роден от Бога във вечността. Но това свещенство се е изявило едва при Неговото възкресение от мъртвите, защото чак тогава има народ, който да Го последва с вяра в Святото място на небесното светилище (Деяния 13:33, 38). В ковчега на завета, намиращ се в Най-святото място, е процъфтелият жезъл на Аарон, който удостоверил правото му да служи като свещеник, когато Корей, Датан и Авирон се бунтували и претендирали за свещеническата служба (Числа 1-17 глави). Тази история символизира удостоверяването на Христовото свещенство сред претенциите на Сатана и неговите служители. Още в началото, когато Луцифер изисквал мястото на Христос, Бог изявил пред целия небесен свят истинското положение на Своя Първороден. Но окончателното удостоверяване станало след възкресяването на Божия Син (процъфтяването на жезъла):

 "И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“" (Евреи 1:6)

Свещенството на Христос е сравнено с това на Мелхиседек, в контраст с временното свещенство на Аарон (Евреи 5, 7 глави).

"Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете [Битие 14:18-20], и го благослови; на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир; без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." (Евреи 7:1-3)

Вдъхновението умишлено не споменава кои са родителите на Мелхиседек и подсказва за неговия царски произход, за да може да го оприличи на Божия Син, който не е ограничен от времето, а произхожда „от дните на вечността“ (Михей 5:2). И въпреки че свещенство на Исус от вечността остава до голяма степен неосъзнато до възкресението Му, Той, в качеството Си на Ангела на завета (Малахия 3:1), през цялото време е служил като великият Посредник между Бога и Неговото творение. Затова и за Него четем в 110-тия Псалм:

"Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си. В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение. Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков." (Псалм 110:1-4, Синодален превод)

Във великата борба между силите на доброто и злото Бог е поставил Сина Си – „първият княз“ Михаил (Даниил 10:13), като такъв, чрез чието посредничество за хората (Йов 33:23, 24) Той спечелва битките срещу враговете на любовта и истината. Статутът Му на такъв Посредник е потвърден от произхода Му преди денницата (Луцифер – Исая 14:12-14), когато е роден от Бога. И когато е записано, че е свещеник по чина Мелхиседеков, това е около 1000 години преди идването Му на земята.

Но понеже Исус като посредник „не е за един“ (Галатяни 3:20), заради нашето уверение е било необходимо Той да вземе на Себе Си нашата греховна природа:

"Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко [Бог Отец] и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение [Своя Син]. Понеже и Онзи, който освещава [Исус], и онези, които се освещават [вярващите], всички са от Един [Отец]; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя, като казва: „Ще възвестявам Името Ти на братята Си,… И пак: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“ И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща,… Защото наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство. Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа. Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага." (Евреи 2:10-18)

Разбира се, това е необходимо за самите хора, за да имат уверение, че Христос може да им съчувства и да им помага във всичко. Но Бог и Неговият Син не са били по-малко запознати с трудностите на хората преди Исус да живее на земята като един от нас (Исая 63:9 срв. Псалм 139:1-16). Всичко това е за наше уверение. Всъщност идването на Исус „в плътта“ чрез Неговия Дух е още от самото начало[1] и непризнаването на този факт е една от проявите на антихриста (1 Йоаново 4:2, 3; 2 срв. Йоаново 1:7).

Удостоверяването на факта, че Божият Син е взел нашето паднало естество чрез жена, се осъществява посредством сравняване на разпръснатите в Стария завет родословни записи с този в евангелието на Лука, който показва произхода на Мария. Въпреки че не се казва, че това е родословието на Мария, вероятно поради юдейската традиция родословието да бъде по бащина линия, Лука дава да се разбере, че Исус не е биологичен потомък на Йосиф:

"А Самият Иисус беше на около тридесет години, когато започна да поучава, и както мислеха, беше Син на Йосиф, на Илий…" (Лука 3:23)

Доказателствената сила на тези документи идва от факта, че еврейският народ не приема Йешуа (Исус) за Месията и все пак родословието на Мария в сравнение със старозаветните записи ясно показва, че Той е потомък, както на Авраам, така и на Давид. Разбира се, евреите са правили опити да опровергаят това, но Лука предоставя обективна информация:

"Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван." (Лука 1:1-4)

В таблицата е представено сравнение на старозаветните генеалогии, имащи пряко отношение към родословието на Исус чрез Мария, както и родословието на Йосиф от евангелието на Матей, който също е наследник на Давид.