"И войнството беше предадено заедно с ежедневната жертва поради престъплението….
Тогава чух един светия да говори; и един светия каза на този, който говореше:
Докога се простира видението за ежедневната жертва и за престъплението,
което докарва запустение, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?
И ми каза: До две хиляди и триста вечери и сутрини – тогава светилището ще бъде отново в ред." (Даниил 8:12-14)
Нашият основен текст ни съобщава, че в продължение на 2300 пророчески дни, които са 2300 реални години (Езекиил 4:6), са действали две сили, които Писанието нарича „ежедневната“ или „постоянната“ и „престъплението на запустението“. Във II-ра част 5-та глава установихме, че началото на този период е „заповедта за изграждането на Ерусалим“ издадена от Артаксеркс I през 457 г. пр. Хр. (Даниил 9:25).
Следователно тези две сили са действали последователно през цялото време на дългия период и не се ограничават до някакво еднократно събитие. Резултатът от тяхното действие е това, че „светилището и войнството ще бъдат потъпквани“ (Даниил 8:13). Лесно е да се досетим, че става въпрос за небесното светилище и за Божия народ, които единствено биха могли да бъдат потъпквани за един такъв дълъг период от време и да бъдат фокус на вниманието на библейския разказ.
Можем да ги идентифицираме лесно, когато проследим накратко видението в Даниил 8-ма глава[1]. Там царствата са представени в стила на светилището и неговите служби. Мидо-Персия е представена като овен с два рога (Даниил 8:3, 4, 20). Гърция се появява като буен и горделив козел, който напомня на службите в светилището в Деня на умилостивението (Даниил 8:5-7, 21 срв. Левит 16:5, 16). В предобраза, на този Ден на умилостивение са се очиствали светилището и народа за греховете, извършени през цялата година.
Интересното обаче в това видение е, че тези жертвени животни проявяват голяма агресия, особено козелът. А след него се надига една още по-свирепа сила, която е представена като малък рог (Даниил 8:9-12, 23-25). Световната история показва, че това е Рим в неговите две фази – езическа и папска. Когато се говори за езическата му фаза, рогът е в мъжки род, а когато става въпрос за духовната му фаза, рогът е в женски род. Сравняването на видението с други пророчески части в Даниил и Откровение потвърждава това по един недвусмислен начин, както ще стане ясно в V-та част на поредицата.
Едно нещо обаче прави впечатление на макро ниво в тази история: първата част от големия период е доминирана от царства, които са водени от езическите религии, докато втората от Римокатолицизма, който се различава от тях, защото има християнски облик. Така лесно можем да асоциираме „ежедневната“ с езичеството, а „престъплението на запустението“ с папството. Но какво представляват тези две сили? На много места в Писанието еврейската дума за ежедневната или постоянната (תָּמִיד – тамид) се свързва с всекидневните служби в светилището, като всеизгарянията и постоянното присъствие на хляба в Святото място[2]. Те би трябвало да бъдат възприемани като нещо свято дотогава, докато отразяват Христовата жертва за човечеството. Но когато Израил започнал да разбира тези жертви като средство за умилостивяване на Божеството, той станал поддръжник на езичеството и беззаконието му се умножило (Исая 1:11-15 срв. Михей 6:6-8). В тази връзка откриваме друга употреба на еврейската дума за ежедневната:
"Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен, който ходи по недобър път след своите помисли; народ, който постоянно [Стронг Евр. №8548, тамид] ме дразни в лицето Ми, коли жертви по градините и кади върху олтари от кирпичи;" (Исая 65:2-3)
Думата за "ежедневната" в Даниил се различава и по още едно нещо от всичките ѝ останали употреби в Писанието. В книгата на този пророк тя е съществително, а не прилагателно. Но в желанието си да я представят като службата на Христос в светилището, протестантските преводачи са добавили думата жертва навсякъде към петте ѝ употреби в Даниил. Смисълът на това е, че "ежедневната" в книгата Даниил се отнася за езическото разбиране. Когато Израил, като Първороден на Бога между народите, започва да го поддържа, целият свят е лишен от примера на истинското поклонение. В резултат на това езичниците се чувстват оправдани да се утвърдят още повече в своите жестоки практики и неправилни представи за Божеството. Мидо-Персия, Гърция и Рим са естественото развитие на езическото господство над света поради отстъплението на Божия народ.
Когато Исус взема падналото човешко естество на Себе Си и идва на земята, за да умъртви в Себе Си враждата на естествения човек срещу Бога, Той дава възможност на хората да видят истинския характер на Бога, за да направи необходимостта от жертва да престане да съществува в умовете на вярващите, които Го приемат:
"Като в плътта си унищожи враждата,… чрез кръста, като уби на него враждата." (Ефесяни 2:15-16)
"… а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса;…" (Даниил 9:27)
Но въпреки, че една група вярващи в лицето на апостолите и техните последователи започват да разбират значението на Христовата жертва като средство човечеството да бъде примирено с Бога, те скоро отклоняват погледа си от Исус и това дава възможност на езичеството да продължи да властва чак до VIти век (2 Коринтяни 5:18-19; Откровение 2:4).
"И той [Месията] ще потвърди завет с мнозина за една [пророческа] седмица [27-34 г. сл. Хр.], а в половината на седмицата ще прекрати жертвата и приноса [31 г. сл. Хр.]; и на крилото на мерзостите идва един запустител…" (Даниил 9:27)
Този текст показва, че дори след смъртта на Христос, мерзости ще господстват, запустявайки или изгонвайки Христовия Дух от сърцата на хората. Допълнително доказателство, че езическата мерзост продължава да господства дори в началото на християнската епоха, са пророческите думи на Исус за обграждането на Ерусалим от войските на Рим през 70 г. сл. Хр.:
"Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Даниил, стояща на святото място – който чете, нека разбира – тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;" (Матей 24:15-16)
Всички християни се вслушват в това предупреждение и успяват да избягат преди Ерусалим да бъде унищожен. Престъплението на християнството в утвърждаването на разбирането, че Божията справедливост изисква смъртта на Неговия Син, се развило през IVти и Vти век до възприемането на друг бог и фалшиви празнични времена.
"И войнството [Божия народ] беше предадено заедно с постоянната жертва [езичеството] поради престъплението. И той [папският Рим] хвърли на земята истината, действа и успя." (Даниил 8:12)
В 508 г. франките (езичници) вече били застанали твърдо на страната на папството, и преследването на инакомислещите християни се изявило с голяма сила. Според пророчеството тази година е рождената дата на „мерзостта на запустението“, която щяла да действа чак до 1798 г.
"И от времето, когато се премахне постоянната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, са хиляда двеста и деветдесет [пророчески] дни." (Даниил 12:11)
Езичеството било асимилирано от папството и изглеждало сякаш християнството триумфира над него. Но в действителност езическият принцип за умилостивяването на разгневени божества чрез жертва бил внедрен в идеологията на официалното християнство. Това е идеята, че Бог е бил примирен с нас чрез смъртта на Сина Си на кръста.
"Да се намекне за необходимостта от такова нещо означава да се повдигне сериозно обвинение срещу Божия характер. Идеята е дошла в християнската църква от папството, което на свой ред я е донесло от езичеството, в което единствената идея за Бог е за същество, чийто гняв трябва да бъде успокоен чрез жертва." (Е. Дж. Уагонър, Настоящата истина, Великобритания, 21-ви септември1893 г.)
Както отстъплението на евреите довело до господство на езичеството, така отстъплението на християнството довело до господство на папството:
"И от него ще се надигнат сили, които ще осквернят светилището, крепостта [езическата столица Рим], и ще премахнат постоянната жертва [езичеството], и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение [папството]." (Даниил 11:31)
Можем да забележим, че „ежедневната“ (езичеството) с нейните животински и човешки жертви, воюва срещу постоянната служба на свещеника Христос в полза на грешника, докато „мерзостта на запустението“, което символизира папството, цели да предотврати завършването на осиновителния процес на цял един народ (144 000) във великия Ден на умилостивението. Разбира се, зад тези процеси стои не някой определен човек, а Сатана, който използва тенденциите на враждата в човешката природа, за да постигне целите си (Даниил 7:8-10, 13-14, 18, 26, 27 срв. Ефесяни 2:2).
Интересно и важно е да се разбере, че периодът, през който властват езичеството и папството на мястото на истинския Божи народ, е разпределен точно на две равни части. Това разбираме, когато вземем под внимание факта, че времето, през което Израил търпи последиците от своето отстъпление във времената на езичниците, стартира официално при разпръсването на неговото северно царство през 723 г. пр. Хр. (4 Царе 17:6-18). При послушание Израил щял да бъде глава на народите, но в обратния случай, езичниците щели да властват 7 пророчески времена:
"И ГОСПОД ще те направи глава, а не опашка, и ти ще отиваш само нагоре, а не надолу, ако слушаш заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, които днес ти заповядвам да пазиш и вършиш.." (Второзаконие 28:13)
"Чужденецът,… ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка…. защото не послуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да пазиш заповедите Му и наредбите Му, които Той ти заповяда." (Второзаконие 28:43-45)
"… тогава и Аз ще ходя против вас и ще ви поразя седем времена заради греховете ви." (Левит 26:24, Версия на крал Джеймс)
Тези седем времена са равни на 2520 години[3].
През 1798 г. папа Пий VI е пленен от войските на генерал Бертие и папството загубва своята държавна власт. Но пророчеството ни съобщава, че смъртоносната рана на папството щяла да оздравее:
"И видях една от главите му, като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя се удивляваше след звяра;" (Откровение 13:3)
В наши дни виждаме изпълнението на това пророчество. Затова Исус предсказва едно явяване на мерзостта в самия край на времето:
"И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Даниил, стояща на святото място – който чете, нека разбира.." (Матей 24:14-15)
[1] Подробно разглеждане на книгите Данаил и Откровение ще имаме в V-та част на поредицата.
[2] Виж например Изход 27:20; Левит 6:13; Числа 4:7; 2 Царе 9:7; Ездра 3:5 и т.н.
[3] Едно пророческо време е символ от втора степен, защото трябва веднъж да се превърне в 360 пророчески дни, а после в 360 реални години. Сравняването на Откровение 12:6 и 12:14 потвърждава това.
