" … нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; "
(Битие 1:14)
От предишната глава стана ясно не само, че оригиналният месец е равен точно на 30 дни, но и че оригиналната година е равна на точно 12 такива месеца или 360 дни. И понеже този период е свързан с пълна ротация, не случайно окръжността има 360 градуса.
Друга важна закономерност на годината е, че тя е отражение на деня. Както оригиналната година е съставена от 12 естествени/лунни месеца, така и светлата част на денонощието е съставена от 12 естествени/слънчеви часа. Когато Господ Исус се опитал да обясни на учениците Си, че по време на Своята мисия на земята е защитен от Своя Отец докато не дойде часа и властта на тъмнината (Лука 22:53), Той изразил това по следния начин:
"И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него." (Йоан 11:6-10)
С този начин на изразяване Исус дава да се разбере, че духовната светлина е представена чрез 12те часа на деня, а нощта символизира духовната тъмнина в човека. Тази идея Божият Син изразява и на друго място по следния начин:
"Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено. Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" (Матей 6:22-23)
Тук тъмнината е свързана със злото и заблудата, но тя означава също смърт и небитие:
"Наистина светлината на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му. Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света." (Йов 18:5-18)
"Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина;…" (Матей 22:13)
Не случайно хората спят и не усещат времето на нощта, сякаш не съществуват. Липсата на часове през нощта, които са заместени с 4 стражи, говори за опасната характеристика на духовната тъмнина, като време когато духовният враг посява своите вредни семена:
"Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде." (Матей 13:24-25)
От гледна точка на времето, тъмният период не се измерва. Той е символ на смъртта и затова няма да съществува в новия свят (Откровение 21:25). По този начин и с такава нагласа, времето, което трябва да бъде отброявано в денонощието са само 12те часа на деня.
Тази връзка между деня и годината е потвърдена в Писанията и чрез измерването на човешкия живот. Обърнете внимание на начина, по който е представена продължителността на живота в тези текстове:
"Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит. А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери. И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря. Сит живя сто и пет години и роди Енос. А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря…." (Битие 5:3-8)
Продължителността на живота при Адамовите потомци е представена с израза „дните станаха X брой години“. И тази формула преднамерено се повтаря отново и отново до края на родословния запис. Какво ли са знаели древните за връзката между дните и годините? По-късно виждаме как и самият Създател говори за времето на човешката възраст по подобен начин:
"Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години." (Битие 6:3)
Когато патриархът Яков идва в Египет и се представя пред фараона, той също използва въпросната формула:
"И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти? И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване." (Битие 47:8-9)
И накрая, не без значение е и пророческото приложение на връзката „ден- година“. Самият факт, че в пророческите мащаби за време, един ден е равен на година е многозначителен. Дванадесетте съгледвачи на Израил прекарали 40 дни, шпионирайки обещаната от Бога земя и накрая десетима от тях заявили, че земята е непревземаема. Тяхното неверие щяло да се изрази в 40 годишно скитане в пустинята.
"ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза: Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен. Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми!... А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашите блудства, докато труповете ви се довършат в пустинята. Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна." (Числа 14:26-34)
Това пророчество се сбъднало напълно по отношение на времето – Израил прекарал в пустинята 40 години според броя на дните на тяхното неверие. Следващото място, където е отразен пророческият принцип ден-година е в книгата на пророк Езекиил по отношение на вавилонския плен на Юда и Израил:
"И ти, сине човешки, вземи си глинена плоча и я сложи пред себе си, и начертай на нея град – Ерусалим. И постави обсада против него и съгради укрепления против него,… И насочи лицето си против него и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това е знамение за израилевия дом. И ти легни на лявата си страна и положи на нея беззаконието на израилевия дом. Колкото дни лежиш на нея, ще носиш беззаконието им. Защото Аз ти определих годините на беззаконието им за съответен брой дни, триста и деветдесет дни; и ще носиш беззаконието на израилевия дом. И когато свършиш тези, тогава легни още веднъж на дясната си страна и носи беззаконието на юдовия дом четиридесет дни; ден за година, ден за година ти определих." (Йезекил 4:1-6)
Всъщност, ако проследим употребата на принципът ден-година в апокалиптичната литература на Библията, ще видим, че той отразява напълно оригиналната продължителност на деня, месеца и годината. Периодът, през който църквата е преследвана от папството е представен по следните два начина:
"И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни…. И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята – там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змията." (Откровение 12:6, 14)
В шести стих периодът е представен като 1260 дни, а в четиринадесети като „време, времена и половин време“ т. е. 3 ½ години. Но равенството на тези два израза е възможно само, когато месеците са точно 30 дни, а годината 360 дни. Допълнително потвърждение откриваме в следващата глава на Откровението, където същият период е представен като преследващата власт на папството. Но този път периодът е измерен с месеци:
"И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му – десет корони; и на главите му – богохулни имена… И му се даде уста да говори големи неща и богохулства; и му се даде власт да действа четиридесет и два месеца." (Откровение 13:1-5)
Отново, 42 месеца могат да бъдат 1260 дни и 3 ½ години, само когато месецът е равен на 30 дни. Същото можем да видим и 11-та глава на Откровението, където този период касае тежкото състояние на „двамата свидетели“:
"И даде ми се тръстика като тояга и ми се каза: Стани и измери Божия храм и олтара, и онези, които се кланят в него; но двора, който е извън храма, остави и не го измервай, защото той се даде на нациите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца. А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни облечени във вретища." (Откровение 11:1-3)
За да няма никакво съмнение, въпросният период тук е представен чрез нова комбинация – 42 месеца, които са равни на 1260 дни. И тези мащаби не се ограничават само до Откровението. Книгата на пророк Даниил също споменава този период на две места:
"И той [папският Рим] ще говори думи против Всевишния и ще тормози светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закон; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половин време." (Даниил 7:25)
"И аз, Даниил, видях, и ето, двама други стояха – един отсам на брега на реката и един оттатък на брега на реката. И единият каза на мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката: Докога е краят на тези чудни неща? И чух мъжа, облечен в лен, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, който живее вечно, че това ще бъде след време, времена и половин време, и когато свърши разбиването на силата на светия народ, всичко това ще се изпълни." (Даниил 12:5-7)
Ако разглеждаме пророческото време изолирано от календарното такова, ще пропуснем да видим, че първото е следствие от второто и затова пророческите мащаби функционират на базата на едно времеизмерване, което тук нарекохме оригинално или автентично.
В английската Уикипедия това „пророческо“ или „апокалиптично време“ на Писанието е свързано с практиката за времеизмерване на юдеите, заимствана от вавилонците докато първите били пленени от Вавилон през VIти век пр. Хр.
"Трябва да се отбележи, че пророчеството е дадено във Вавилон и вавилонската година се състои от дванадесет месеца от тридесет дни. Това, че пророческата година не е обикновената година, не е ново откритие. Забелязано е преди шестнадесет века от Юлиас Африкан в неговата Хронография, където той обяснява седемдесетте седмици като седмици от еврейски (лунни) години, започващи с двадесетата година на Артаксеркс, четвъртата година от 83-та Олимпиада, завършваща през втората година на 202-ра олимпиада; 475 юлиански години се равняват на 490 лунни години."[1]
И въпреки, че същата статия споменава потопа като пример за това, че „в древни времена са използвани дванадесет тридесетдневни месеца, което прави общо 360 дни за годината“,[2] това все още не дава възможност да се разбере, че става въпрос за автентичното астрономическо време, което реално действа в предпотопната епоха. В рамките на това автентично време не е било необходимо периодично да се добавя 13-ти месец, за да се изравняват лунната със слънчевата година, просто защото двете са действали в пълна хармония.
Накрая ще обърнем внимание на оригиналното начало на годината. Говорейки за времето на пасхата в Египет, Господ казва:
"Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината." (Изход 12:2)
Този месец носи името Авив (Второзаконие 16:1), и значението му се свързва с определена ранна зрялост на ечемика в Израел. Тази зрялост трябва да гарантира, че няколко дни след пасхата, ще има сноп от новата жетва, който да се „подвижи“ пред Господ в светилището (Левит 23:5, 11). Поради промените след потопа, ако в края на дванадесетия месец ечемика няма зрялост „Авив“, се добавя допълнителен 13ти месец, за да се стигне до истинското земеделско и астрономическо начало на оригиналната година, което е между края средата на март и тази на април. Виждаме, че злите сили отново са променили истинското начало както при деня.