II. 2. Седмица

Също трябва да се вземе предвид факта, че историята на евреите е паралелна на вавилонската. Според родословните и хронологични записи в Битие 10-та и 11-та глави Авраам, праотецът на Израел, най-вероятно е бил съвременник на  Нимрод, основателят на Вавилон.

"Понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми." (Битие 26:5)

"Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него." (Битие 18:19)

Авраам е спазвал заповедите на Бог и Неговия Син, сред които неизменно е и тази за съботата, която е в края на седмичния цикъл:

"И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал;" (Битие 2:2)

"Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог… защото в шест дни ГОСПОД направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина. Затова ГОСПОД благослови съботния ден и го освети." (Изход 20:8-11)

Не би могло да бъде казано по-ясно, нали? Оригиналният и изначален седми ден е събота. И ако Авраам е следвал тези принципи, то колко повече трябва да са го правили вярващите живели преди потопа?! Дори днес в страни като САЩ, Канада и Япония, неделята все още се смята за първи ден от седмицата. Но тогава защо в нашата и в немалко други държави неделята е седмият ден от седмицата и от кога е тази промяна? Белезите на промяната се виждат и в българското наименование на деня сряда, което е свързано с идеята за средата на седмицата. Но срядата би могла да бъде среда само, когато първият ден от седмицата е неделя, а последният събота.

Също така значението на думите неделя и събота не решават еднозначно въпроса, защото от една страна неделя идва от това че „не действам“ т. е. почивам, но събота идва от еврейското шабат, което също е свързано с почивка.

"Искаш да знаеш дали някой има право да извършва труд в събота или неделя…. … ако самата Истина заповяда чрез себе си съботата да не се пази според буквата, то всеки, който пази свободното време на съботата според буквата на закона, на кого друг противоречи, освен на самата Истина? Но в неделя човек трябва да преустанови земния труд и да се посвети на молитви по всякакъв начин, за да може всякаква небрежност, извършена през останалите шест дни, да бъде изкупена с молитви през целия ден на възкресението Господне."[2]

Въпреки че не е казано направо, фразата „останалите шест дни“ намеква, че неделята трябва да се схваща като последният ден на седмицата. Но т. нар. „юдействане“ на християните в спазването на съботата продължило и този въпрос станал спорен при схизмата на Западната и Източната църкви:

 „Сред обвиненията, отправени от християните на Запад (католиците) към тези на Изток (православните) било това, че те „сабатизират“ [почиват в събота] в допълнение към богослужението през първия ден от седмицата. Патриарх Михаил Керуларий защитил „съботата“, цитирайки Божията заповед в Изход 20:8-11. На 16 юли 1054 г., в събота, точно преди началото на службата, трима папски легати поставили документа за анатемосването на олтара в катедралата "Света София"".[3]

Смята се, че окончателното превръщане на неделята в ден седми е станало някъде едва през Xти век чрез естествено изместване на края на седмицата поради празничния характер на неделята: 

"Можем да отбележим, че в ранните християнски монети съботата е обозначена като ден седми, следвайки Библията. В по-късните монети обаче той се обозначава като ден шести. Тази промяна изглежда е предизвикана от естествената тенденция празнуваният специален ден от седмичния цикъл да се счита за край на цикъла, а не за начало. И така, след около десети век за повечето християни неделята заменила съботата като ден седми. Аналогична промяна настъпила в ислямския свят, където петъкът започнал като ден шести, но по-късно се брои като ден седми." (Майкъл Фолк, Относно името на седмичния ден за почивка, стр. 6)

Има и друга гледна точка относно промяната на понеделник в първи ден от седмицата:

"Конвенцията, която става все по-често срещана, календарните седмици да започват в понеделник, е резултат от западноевропейските имена, особено немските, които не наричат ​​съботата събота - или вече не го правят по разпознаваем начин. Тъй като християните, особено протестантите, смятат неделята за "събота", тенденцията е тя да се номерира като 7-ми, а не като 1-ви ден. Познаването на гръцки или арабски, или няколко романски езика обаче би ни показало, че съботата си остава събота, не само на иврит, но дори за християни и мюсюлмани."[4]

В по-скорошни времена индустриалното общество направи много, за да разруши традиционната концепция за неделята като първи ден. Според деветият нов колежански речник на Уебстър от 1983 г., терминът „уикенд“, записан за първи път през 1878 г., се отнася за „периода между края на една работна или бизнес или учебна седмица и началото на следващата“. Това разбиране твърдо поставя неделята в края на седмицата.

"Вероятно поради това Международната организация по стандартизация (МОС) реши през 1988 г., че понеделник трябва да се счита за първи ден от седмицата. Календарите в много европейски страни сега следват решение 8601 на същата организация."[5]  

Така наречените аргументи в полза на неделята (Йоан 20:19, 26-29; Деяния 2:1-4; 20:7; 1 Кор. 16:1, 2) само подчертават, че тя е първият ден от седмицата. Откровение 1:8 ни съобщава, че Йоан е получил виденията си в „Господния ден“, който според цялата библия е съботата. Единствено Ефесяни 2:15 и Колосяни 2:16, 17 заслужават специално разглеждане, защото тук аргументът е различен.

"Като в плътта [Христос] си унищожи враждата, тоест закона със заповедите му изразени в постановления…" (Ефесяни 2:15)

Думата постановления на гръцки е догма и се намира на следните места в гръцкия Стар завет на Апостолския полиглот: Ездра 8:8; Йезекил 20:26; Даниил 2:13; Даниил 3:10, 12, 29; Даниил 4:6; 6:8, 9, 10, 12, 13, 15, 26. В никой от тези случаи думата не е свързана с Божия закон и нейното значение гравитира около идеята за смъртните човешки укази. Тези укази са според фалшивата справедливост, че всеки грях трябва да бъде наказан и враждата на човека срещу Бога, и точно това е унищожил Божият Син на кръста като „прави да престанат жертвата и приносът“ (Даниил 9:27). Същата дума срещаме и в Колосяни 1:14-17.

"Той [Христос] изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас, и го отстрани отсред нас, като го прикова на кръста;… И така, никой да не ви осъжда за ястие или питие, или във връзка с някой празник или новолуние, или събота, които са сянка на бъдещето, но сбъдването е Христос." (Колосяни 2:14-17)

Изразът „във връзка със“ е един от малкото варианти за превод на гръцкото мерос, което в 31 от всичките му 43 употреби в Новия завет означава част, дял или порция от нещо. Тогава текстът би бил:

"И така, никой да не ви осъжда за ястие или питие, или относно дял/порция/част от някой празник или новолуние, или събота, които са сянка на бъдещето, но сбъдването е Христос." (Колосяни 2:14-17)

„Сянката“ за която се говори тук не е включеното в израза „празник, новолуние или събота“, а ястията и питиетата, които действително имат преходно значение като символи и затова съставляват само част от вечните божествени времена.