II. 3. Месец

"Защото, както новото небе и новата земя, които ще направя, ще пребъдат пред Мен, заявява ГОСПОД, така ще пребъде потомството ви и името ви.

И от новолуние до новолуние, и от събота до събота,

ще идва всяка плът да се покланя пред Мен, казва ГОСПОД."
(Исая 66:22-23)

Освен, че „владее нощта“, „по-малкото светило“ също отговаря за месеца. Затова на български синоним месец е синоним на думата луна, както е в известното стихотворение на Ботев:

…Настане вечер - месец изгрее.
Звезди обсипят сводът небесен;…

За един месец луната минава през 7 фази и 1 тъмен период от около 2-3 три дни, което прави общо около 29,5 дни. В тази им последователност лунните фази се намират в една противоположна симетричност, която може да отразява различни универсалии, като например моделът на сътворението.

Така нарастващият и намаляващият полумесец са свързани с физическата светлина от първия ден и духовната от седмия:

"А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина." (Битие 1:2-3)

"И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил." (Битие 2:2-3)

Първата четвърт на луната отговаря на ден втори, където Бог разделя водите и се явява атмосферата. Третата четвърт отразява ден шести, където противоположната среда – сушата, е напълнена с живот.

"И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води! И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така. И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори." (Битие 1:6-8)

"И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така. Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята. И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде." (Битие 1:24-27)

 Фазата на нарастващата луна намира своята противоположност в намаляващата луна. Тези фази съответстват на третия и петия ден. В третия ден Бог разделя водите, за да се яви сушата, а в петия ден изпълва със същества средата, която е противоположна на земята – въздух и вода:

"И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така. И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро." (Битие 1:9-10)

"И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества, и птици да летят над земята по небесната твърд! И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ. И Бог видя, че беше добро." (Битие 1:20-21)

Пълнолунието отговаря на четвъртия творчески ден, който е в самата среда на творческата седмица и е свързан с пълното осветяване. Не е случайно тогава, че в този ден Бог създава светилата определени за нашата земя:

"И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така. И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите. И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята, да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро." (Битие 1:14-18)

Прекрасни са творенията на нашия Баща и Неговия Син въпреки помрачаващата сила на греха.

В част II, глава 4 споменахме, че преди потопа месецът е бил точно 30 дни. Нека сега разгледаме по-подробно основанията за това. Хронологията на потопа се разполага в симетрия. Ной чака в ковчега 7 дни докато започва да вали дъждът (Битие 7:10). Вали в продължение на 40 дни (Битие 7:12). Водите увеличават нивото си в продължение на 150 дни (Битие 7:24) и намаляват в продължение на още 150 дни (Битие 8:3). Още един период от 40 дни е споменат докато Ной отваря прозореца на ковчега и изпраща гарван (Битие 8:6, 7). След 7 дни изпраща гълъб, който се връща, защото няма къде да кацне (Битие 8:8, 9). След 7 дни отново изпраща гълъб, който този път се връща с маслинен лист в клюна си(Битие 8:10, 11). И когато след още 7 дни изпраща гълъб за трети път, той вече не се връща (Битие 8:12). Първите седем дни до изпращането на гълъба само са загатнати с израза „и като почака още седем дни, пак изпрати гълъба“ (Битие 8:10). По този начин, в огледалната структура тази седмица може да бъде причислена към лявата страна на уравнението, за да се получи следното:

7-7-40-150-150-40-7-7

Изследователят Уорън Джоунс предлага седмиците в хронологията на потопа да бъдат възприемани като отражение на творческата седмица в началото на книгата Битие.[1] Намирам това за напълно разумно, не само поради факта, че хронологичния запис на потопа се намира само няколко глави по-късно в същата книга, а и, защото, заради нечестието на човечеството, потопът се явява точно противоположен на сътворението процес. Възприемането на споменатите седмици по този начин разкрива, че почивният ден събота се пада на дати, които действително отговарят на неговото предназначение и по този начин потвърждават правилното редополагане на времевите периоди в хронологията:   

Тези два периода от 150 дни се падат на указаните дати само, когато месецът е точно 30 дни.

В началния текст на тази глава прочетохме, че в новото небе и новата земя, които Бог ще създаде, всички същества ще идват на поклонение пред Него и Неговия Син „от новолуние до новолуние, и от събота до събота“ (Исая 66:23). Това е в съгласие и със светлината от Откровението на Йоан относно новия свят, в който е дървото на живота, раждащо 12 пъти плод, „всеки месец“ (Откровение 22:1, 2).

Новолунието действително ще продължи да бъде фактор в новата земя и време, в което приемаме повече от животворния Дух на Божия Син. Можем да си представим как дванадесетте различни характера, представени чрез апостолите на Христос и синовете на Яков, вземат от плодовете всеки месец и с особен копнеж очакват плодовете на месеца, който съответства не техния характер, което в духовен смисъл говори за една по-специална среща с Бог и Неговия скъпоценен Син.