"Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден,
който премина, или като нощна стража."
(Псалми 90:4)
Това че завършването на Божието дело в преобразяването на 144 000 души, които отразяват Неговия характер и Второто пришествие като последица от това са скоро предстоящи събития, се потвърждава не само от юбилейните периоди, но и от хилядолетията. И едните и другите следват седморния принцип на съботата. По отношение на хилядолетията и забавящото се от човешка гледна точка пришествие на Исус, апостол Петър пише:
"Но това да не бъде скрито от вас, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден." (2 Петрово 3:8)
Тук Петър не само демонстрира колко различна е небесната визия за времето, но също така определя точен мащаб за това различие. Този мащаб отразява принципа изявен в началния стих на тази глава. Принцип отразяващ свободата, която нашият милостив Баща желае да ни подари от греха в рамките на една седмица от хилядолетия, където седмото хилядолетие е съботна почивка за земята.
Финалната дата на тази хронология (2043 г.) съвпада с крайната дата на юбилеите от предишната глава. Отец е Този, Който „изявява“, каквато е по-точната дума в Матей 24:36 „деня и часа“. Дали това ще бъде годината на Пришествието, не можем да твърдим категорично, защото е писано, че дните на скръбта ще се съкратят заради избраните (Матей 24:22).
Виждаме реалността във времето на човешката история, така както е предадена от божествения авторитет на Писанията в пълен контраст с милионите години на еволюцията. Това е една много кратка история в сравнение с тази, която ни е била преподавана в училище. Така видяна, човешката греховна история е подчинена на седморния принцип на съботата. А като обобщение на всички разглеждани досега божествени времена, можем да проследим съботния принцип във всички тях.[4]
Този седморен ритъм във времето говори за пресътворяващото дело на Бог и Неговия Син чрез Духа на Сина изливан по-обилно в тези времена. Това ни дава основание да разгледаме човешката история като отражение на творческата седмица. Едно такова разглеждане потвърждава концепцията, че изкуплението на света е всъщност неговото пресътворяване.
Заради греха, човешката история отразява не само Божиите добри дела на пресътворяване, но също и деградацията на човека до нивото на „зверовете“.[5] Тези изследвания разширяват представите ни за спасителния план на нашия Създател и Неговия Син. Виждаме, че Те неуморно работят, за да ни направят нови творения, в Христос:
И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново! (2 Коринтяни 5:17)
Защото сме Негово творение, създадено в Христос Иисус за добри дела, които Бог отнапред е наредил, за да ходим в тях. (Ефесяни 2:10)
Сега вече с тази светлина за оригиналните Божии времена на Отец и Сина, можем да пристъпим към възстановяването на календара на Завещанието.
[1] От Синодалното издание на Библията става ясно, че 430 години обхващат и скитането на Божия народ в Ханаан, а не само потисничеството в Египет.
[2] В тази хронология завършването на Соломоновия храм е точно в средата на 6000 години греховна човешка история, осмислящо по този начин тази история като процес на освещаване на човечеството.
[3] Годината за начало на Соломоновото царуване е общоприета всред хронолозите че е ок. 970 г. пр. Хр.
[4] Изключение в тази таблица правят празничните времена, които ще разгледаме в последната глава на тази част.
[5] Зверовете също може да бъдат разглеждани в положителен смисъл като по-висши от растителния свят творения, които за тяхната епоха отново са маркирали духовното израстване по отношение познанието на Божия характер. Така например обещанието за обръщането на езичниците е свързано с прибавянето на очистени животни към народа на Бога (Деяния 10:9-17).
