"И да осветите петдесетата година и да провъзгласите освобождение по цялата земя, на всичките ѝ жители; това ще ви бъде юбилей и ще се върнете всеки в притежанието си, и ще се върнете всеки при рода си."
(Левит 25:10)
Седморният принцип на съботата продължава и в годишното разпределение на времето. Всяка седма година в календара на Бог и Неговия Син е събота:
"Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази събота за ГОСПОДА. Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; а седмата година да бъде събота за почивка на земята, събота на ГОСПОДА; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си." (Левит 25:2-4)
За да почива земята и човекът да може да приеме увеличените благословения на Христовия Дух в седмата година, Бог така благославя шестата година, че тя ражда плод за три години (Левит 25:21-22). Седмата година също така е време за опрощаване на дълговете:
"В края на всеки седем години да правиш опрощаване на дълговете. А това е правилото за опрощаването: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, защото се провъзгласява опрощаване за ГОСПОДА." (Второзаконие 15:1-2)
Това ограничаване на икономическото робство намира своята кулминация в юбилея, който е годината след „седем съботни години“, която е петдесета по ред (Левит 25:8-10). Нейното освещаване започва „на десетия ден от седмия месец“, който е „Денят на умилостивението“, когато се опрощават греховете на целия Божи народ. Така опрощаването на икономическите дългове и връщането на човека в земята и притежанието му са само физически израз на юбилейния принцип за духовна и морална свобода. Думите на Исус към Петър също говорят за това разширено приложение на юбилейния принцип:
"Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен, да му прощавам? До седем пъти ли? Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем." (Матей 18:21-22)
Изразената от Исус формула не е случайна, защото 70 x 7 е велик юбилей след края на 490 години. Демонстрация на такъв юбилей виждаме във времето, когато е разрушен Соломоновият храм и Израил е взет в плен:
"И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом, и съкровищата на царя и на началниците му, всичките [Навуходоносор] отнесе във Вавилон. И изгориха Божия дом и събориха стената на Ерусалим, и изгориха с огън всичките му дворци, и унищожиха всичките му скъпоценни вещи. А оцелелите от меча отведе във Вавилон и те станаха роби на него и на синовете му, докато дойде на власт персийското царство, за да се изпълни ГОСПОДНОТО слово чрез устата на Еремия, докато земята се наслади на съботите си. Защото през цялото време на запустението си тя пазеше събота, докато се изпълниха седемдесет години." (2 Летописите 36:18-21)
Щом земята пази събота през всичките 70 години на своето запустение, това означава, че в продължение на един период от 6 x 70 години преди това, тя не е можела да вземе почивката си както заради това, че е била постоянно обработвана, така и защото Израил непрекъснато е извършвал беззаконие в нея.
"Земята е била толкова осквернена, че, ако юдеите били оставени още малко в нея, природата е щяла да реагира унищожително" (Исая 24:5-6).
Към края на 70-те години, пророк Даниил, който разбрал от книгата на Еремия, че пленът трябва да приключи, започнал да отправя гореща молитва към Бога за възстановяването на Израил (Даниил 9:1-20). Той се молел за милостта обещана след 70-те години, но отговорът, който получил се равнявал на още 70 x 7 години благодатно време за народа му – числовият израз на Божията милост:
"Седемдесет седмици са определени за народа ти и за светия ти град за свършване на престъплението и за слагане на край на греховете, и за правене на умилостивение за беззаконието, и за въвеждане на вечна правда, за запечатване на видение и пророчество, и за помазване на Пресвятото място. И така, знай и разбирай: От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена." (Даниил 9:24-25)
Нов юбилеен период от 490 години бележи дълготърпението на Бога към етническия Израил. В края на това време щял да дойде Месията (Христос), за да благовести на бедните, да прогласи освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусне на свобода угнетените и да прогласи „благоприятната Господна година“ (Лука 4:18-19). Това Той щял да извърши чрез един живот, който изявява напълно красивия, любящ и ненасилствен характер на нашия небесен Баща. Припомняме си, че 490 годишният период на тези 70 пророчески седмици е само част от по-големия период от 2300 години, който започва от 457 г. пр. Хр. и завършва в 1844 г. сл. Хр.
Според пророчеството в Даниил 8:14 в 1844 г. щяло да започне възстановяване на небесното светилище. Но възстановяването или очистването на небесното светилище става в резултат на изграждането на Божия храм на земята, който е съставен от жива основа и камъни:
"Защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Иисус е крайъгълен камък, в когото сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа, в който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище." (Ефесяни 2:20-22)
Този храм се изгражда по божествения образец на изявения от Исус характер и затова, вграждащите се в него трябва да Го познават и да се преобразяват според Него:
"Ако сте опитали, че Господ е благ. При Него като идвате, като при жив камък, от хората отхвърлен, но от Бога избран и скъпоценен, вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос." (1 Петрово 2:3-5)
Но не само храмът трябва да бъде съграден, а и целият град Ерусалим. Като постройка той вече е приготвен от Бога, но 144 000, които ще обитават в него още не са получили името на Отец на челата си (Откровение 14:1). Това означава, че те не са отразили верния ненасилствен характер на Отец, така к8акто той е изявен от Христос на земята. В пророчеството за 70те седмици специално се обръща внимание на времето, което щяло да бъде необходимо за „възстановяването и съграждането на Ерусалим“. Нека прочетем това отново:
"От излизането на словото да се възстанови и съгради Ерусалим до Помазаника, Княза, ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще бъде възстановен и съграден, с улици и окоп, и то в размирни времена." (Даниил 9:24-25)
Седем пророчески седмици са отделени за възстановяването. Това са 49 буквални години, което е един юбилей. Следователно възстановяването на града се осъществява в периода 457-408 г. пр. Хр. Ако това е предобраз на възстановяването на небесния Ерусалим, можем да отмерим 49 юбилея, за да видим кога завършва то. Но първо е необходимо да уточним дали при последователното отброяване на юбилеите 50та година е допълнителна или е включена. Има два фактора, които могат да решат този проблем. Седемдесетте седмици от Даниил 9та глава, които са буквални 490 години водят до княза Месия и са свързани със свободата от греха. В същото време те са и 10 юбилея от по 49 години. Но това е възможно само ако 50та година е в същото време и 1ва от следващия юбилеен цикъл.
Следващата причина юбилеите да бъдат отброявани по 49 години идва директно от истината за ненасилствения характер на Бога. Законите на един такъв Бог не са произволни, а представляват изложение на естествените принципи за благополучието на всички същества във вселената. Вече говорихме за това как седмичната събота, както и всички останали божествени времена изхождащи от съботния принцип, съдържат в себе си възможност за изливане на по-голяма мярка от Божия Дух, както е показано в Числа 28-29 глави. В такъв случай, запазването на седморния ритъм, така че винаги седмата година да е една и съща е от огромно значение, защото останалите години не биха съдържали това благословение. Нека илюстрираме това:
Годините с удебелен шрифт в таблицата са „естествени съботи“, а 50-тата година е първа от следващия юбилеен цикъл. Ако обаче решим да започнем отброяването на следващия цикъл от 51та вместо от 50та година, следващата седма по ред година би била 57та вместо 56та, а това би означавало да се излезе от ритъма на естествените съботни години и да пропуснем благословението на Христовия синовен Дух. Ние избираме да вярваме, че принципите на Божието царство са естествени, а не наложени, тъй като това е в хармония с Неговия неизменим и истинен характер (Евреи 13:8).
Сега вече можем да проследим времето до пълното възстановяване на Божия град, започвайки отброяването на 49 юбилея от годината, когато е възстановен земния Ерусалим (408 г. пр. Хр.). 49ят юбилей ни води до 1994 г. сл. Хр.[1] Тогава започва Юбилеят на юбилеите, защото той е 50ят юбилей от 49 години! Времето на този велик Юбилей приключва в 2043 година! Петдесетата година на този последен юбилей е 2044 година.
Всичко това ни казва, че живеем в едно време на безпрецедентна възможност за изливане на Божия Дух, което да завърши делото по възстановяване на Божия град от „живи камъни“.
[1] В тези изчисления трябва да се вземе в предвид отсъствието на нулевата година.
