"И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта;
нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; "
(Битие 1:14)
На четвъртия ден от сътворението на нашия свят Бог и Неговият Син създават небесните тела, които разделят деня от нощта и светлината от тъмнината. Но през първите три дни на сътворението пак е имало светлина. Нека прочетем за нея:
"И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина." (Битие 1:3)
Откъде идва тази светлина, след като все още не са създадени слънцето и луната?
"И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина." (1 Йоаново 1:5)
Тази светлина идва директно от самия Бог.
"И Бог видя, че светлината беше добро;" (Битие 1:4)
Светлината е добро не само във физически смисъл:
"Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос." (2 Коринтяни 4:6)
Отсъствието на това познание е тъмнина и тази тъмнина избират хората, които искат да останат в злите си дела (Йоан 3:19-21).
Разделянето на светлината от тъмнината от една страна подсказва, че грехът вече се е появил чрез Луцифер, а от друга, че създавайки човека свободен, Бог позволява потенциал за появата на злото и само в този смисъл Той казва, че твори и доброто и злото (Исая 45:7). Ако Адам и жена му били издържали изпита с дървото за познаването на доброто и злото, нощта щяла завинаги да изчезне от човешкото битие (Откровение 21:25).
В началния етап на сътворението откриваме две определения за понятието ден:
"И Бог нарече [1] светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: [2] ден един." (Битие 1:5)
Първото определение се отнася само за светлата част на денонощието, докато второто за цялото денонощие. Пример за първата употреба на тази дума е изречението „Градината изглежда много красива през деня.“ Второто би могло да се демонстрира ако кажем например: „Майка ми не е тук вече два дни.“
Друг важен момент в изследването на оригиналното време е началото на деня. Забележете следните констатации от дните на сътворението:
"…И стана вечер, и стана утро: ден един…. И стана вечер, и стана утро: ден втори…. И стана вечер, и стана утро: ден трети…. и т.н." (Битие 1:5, 8, 13, 19, 23, 31)
Този рефрен разкрива, че денонощният цикъл започва не от светлата му част, а от тъмната. Това означава, че началото и краят на един ден според втората дефиниция (денонощието) е залезът на слънцето (Левит 23:32).
А откъде тогава е дошла идеята, че началото е в полунощ?
Когато египтяните разработвали своята времева система, те трябвало да отчитат времето, когато няма сянка. Тъй като най-високата точка на деня е била обяд, обратното трябва да е полунощ, когато 12-те часа са започвали отново, така че ето защо денят започва в полунощ.[1]
Общата конвенция сред древните римляни, древните китайци и в съвремието е гражданският ден да започва в полунощ, т.е. 00:00, и да продължава цели 24 часа до 24:00, т.е. 00:00 на следващия ден.[2]
И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам. (Йоан 19:31)
Проблемът на Йоановата хронология, която е онагледена с таблицата е, че тя не е в синхрон с останалите три евангелия:
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? (Матей 26:17)
А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата? (Марко 14:12)
И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. (Лука 22:7-8)
Останалите трима евангелисти заявяват, че Исус и учениците Му са чествали Пасхата в четвъртък вечерта. Някои смятат, че Исус е наредил това, защото е знаел, че няма да може да празнува на следващия ден. Но текстовете съобщават, че в този ден са се заколвали жертви за пасхата. Според закона за пасхата агнето е заколвано „привечер“ (Изход 12:6). Тази дума в оригинал означава „между двете вечери“ т. е. времето между момента в който слънцето започва да слиза от най-високата си точка (на обяд) и залеза му. Това е около 15:00 следобед. Вечерта при началото на 15-тия ден от първия месец, който е първият ден от Безквасните хлябове, Исус и учениците Му са яли пасхалната вечеря.
Тогава кой от двата дни – четвъртък или петък – е истинското време на пасхата? Господ е оставил допълнителни свидетели чрез, които да се потвърди истината (2 Коринтяни 13:1). Агнето се е отделяло „на 10-я ден“ от първия месец, четири дни преди да бъде жертвано (Изход 12:3, 6). Така и Исус отделил Себе Си в деня, когато влязъл в Ерусалим на магаре и бил посрещнат като Цар въпреки че знаел, че с този акт ще задвижи окончателно убийствените действия на народните водачи (Йоан 10:17, 18; 12:15). Йоан казва, че това е било в деня след като Исус е гостувал на Симон, където Мария Го е помазала, т. е. 5 дни преди Пасхата (Йоан 12:1-3, 12-15). Но Исус отделил Себе Си 4 дни преди пасхата, а не 5.
Йоан е записал хронологията на последната седмица според представите на юдеите. И това е типично за неговата книга, защото той единствен постоянно нарича празниците „юдейски“ (Йоан 5:1; 6:4; 7:2), използва римското отброяване на часовете (Матей 27:46-50, Лука 12:38; Матей 14:25 срв. Йоан 19:13-16) и предава суеверието, че ангел размътва водите в къпалнята Витесда, за да може най-бързите да бъдат излекувани, така сякаш е истина (Йоан 5:1-4). С други думи Йоан предава събитията според фалшивата система за справедливост на естествения човек.
Така става ясно, че истинската пасха е била в четвъртък и това има много важно значение, защото потвърждава факта, че Отец не е изисквал смъртта на Сина Си в Своето време на пасхата. Според Неговия календар Синът Му бил завършил делото Си, изявявайки истинския Му характер в деня преди Неговото разпятие. С това са съгласни думите на Исус от молитвата Му в същия онзи ден след вечерята:
Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша. (Йоан 17:4)
Божият Син е завършил даденото Му от Бога дело преди кръста, защото Отец никога не е изисквал смъртта на Своя Син, за да може да опрости греховете ни (Псалм 40:6, 7). Но кръстът е бил неизбежен заради фалшивата ни система за справедливост, според която всеки грях трябва да бъде наказан и „без проливането на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22). Ние сме тези, които сме отразили изискването за смърт върху закона като сме изисквали смъртта на Завещателя, за да повярваме, че можем да получим наследството:
Защото, където има завещание, трябва да настъпи и смъртта на завещателя. Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив. Затова и първият завет не беше утвърден без кръв. (Евреи 9:16-18)
Това се отнася за нас и нашите представи, но, когато Бог завещал на Сина Си всичко – Своето естество и притежания – не се е налагало Отец да умира, за да влезе в сила Завещанието. Не Бог е Този, Който е определил смъртта на Сина Си в петък. Той само ни Го е дал – цялото Си съкровище, за да решим какво ще направим с Него. Исус се съгласил да поеме върху Себе си греха на света, бивайки заради това отделен от своя Отец за свят, който не разбира характера на Неговия Баща. След принасянето на агнетата в онзи четвъртък следобед, над душата на Исус вече била надвиснала смазващата тежест на греховете ни (Матей 26:38; Лука 22:42-44) и Той вече пребивавал в „сърцето на земята“ или в „часа на тъмнината“ (Лука 22:53).
Можем ли да си представим на какво са се съгласили Отец и Сина, за да ни достигнат в нашето мислене и да ни отворят врата за да ги познаем и така да бъдем спасени?!
