II. 7. Календарът

"И ГОСПОД говори на Мойсей и каза: Говори на израилевите синове и им кажи: 

ГОСПОДНИТЕ празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са тези:…" 

(Левит 23:1-2)

Сега, когато разполагаме с възстановените времеви единици, можем да проследим оригиналния календар и да размислим върху неговото значение.

"В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха на ГОСПОДА. И на петнадесетия ден от същия месец е ГОСПОДНИЯТ празник на безквасните хлябове; седем дни да ядете безквасни хлябове." (Левит 23:5-6)

След като е потвърдено, че ечемикът в Ерусалим се намира в зрялото състояние Авив, библейската година може да започне. В края на 14-тия ден, „между двете вечери“ между обяд и залез, агнето е заколвано. По същото време в 31 г. сл. Хр. Исус навлиза в „сърцето на земята“, за да остане там „три дни и три нощи“ (Матей 12:40). Това е времето от четвъртък следобяд до неделя рано сутринта. Но Агнето Христос е заклано от „основаването на света“ (Откровение 13:8).

Христос е разпъван постоянно, за да осигурява живота Си на същества, чийто дух е във вражда с Неговия, за да им даде шанс да се примирят отново с Отец. Това е представено във всяка от нарастващия брой жертви по време на празниците. Нарастват, защото приближаването на Бог до човечеството чрез увеличаващата се светлина от познаването на Неговия характер, разкрива все повече нашата греховност и това умножава страданията на Христос, когато се стреми да ни осигури Своя живот.

Решението взето между Бог и Неговия Син (Захария 6:13), че ако някога човечеството се поддаде на сатанинските заблуди, Христос ще слезе на земята, за да изкупи човека от неговия враг, е взето в същия този ден на Пасхата. Това е и денят, в който Авраам и Бог сключват завет:

"А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?... Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник... После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя. А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя? ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече." (Битие 15:2-10)

Авраам се нуждае от проливането на кръвта, за да получи уверението за прощение на греховете, а оттук и правото да бъде наследник на Божиите великодушни обещания. Бог проявява снизхождение и влиза в такъв договор със Своя служител, който отразява обичаите на езическите народи. Той казва на Авраам да вземе животните, но не го инструктира какво да направи с тях. Авраам развива естественото продължение на враждата срещу Бога, която пребивава в нашата природа като смята, че Бог изисква от него да пролее кръвта на тези животни (Римляни 5:10). Така цялото човечество смята, че Бог изисква смъртта на Своя Син, за да може да бъде задоволена Неговата справедливост и тогава да ни даде обещаните Си благословения (Исая 53:4).

Точно 430 години след сключването на този завет, на същия този ден Израил излиза от египетското робство, отново с цената на проляната кръв:

"Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон в египетската земя и каза: Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината…. На десетия ден от месеца всеки да си вземе по едно агне за бащиния си дом, по едно агне за един дом… И да го пазите до четиринадесетия ден на същия месец; тогава цялото събрание на израилевото общество да го заколи привечер. После да вземат от кръвта и да сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат…. И в края на четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден, всичките ГОСПОДНИ войнства излязоха от египетската земя." (Изход 12:1-7, 41)

Това е същият ден, в който Авраам получава уверението за потомъка и наследството. Отново заколването на агнето по време на Пасхата е само външен израз на невидимата реалност, че Христос е разпнат в Египет за изкуплението на народа Си:

"И труповете им ще лежат на улицата на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където беше разпънат и техният Господ." (Откровение 11:8)

Вечерта, когато започва 15-я ден до 21-я ден са седемте дни на безквасните хлябове (Изход 12:15-20), които представят свободата от греха (кваса), която идва в резултат на оценяване пролятата кръв на Христос, затрогваща сърцата ни, за да се отворим за очистващото действие на Неговия Дух:

"Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас). Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина." (1 Коринтяни 5:6-8)

 Христос, нашата Пасха, позволява жертвата Му да бъде изявена на Голгота, за да повярваме, че справедливостта е била задоволена и затова можем да получим прощение. Но всъщност, по-рано видяхме, че в онази година (31 сл. Хр.) истинската пасха е в деня преди разпъването Му, когато Той сключва Новия завет с учениците Си (четвъртък).

Първият сноп от узрелия ечемик се принася в деня след първата седмична събота по време на безквасните хлябове.

"Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата ѝ, да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си. И той да подвижи снопа пред ГОСПОДА, за да ви бъде за благоволение; свещеникът да го подвижи на другия ден след съботата." (Левит 23:10-11)

Тук става въпрос за деня след седмичната събота. Ето защо в неделя Първосвещеникът Христос „подвижва“ първия сноп от възкръсналите праведници пред Своя Отец в небето:

"А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух. И ето,…  гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение…" (Матей 27:50-53)

"Иисус ѝ каза [на Мария]: Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог." (Йоан 20:17)

"Затова казва: „Като се изкачи на високо, плени плен...“" (Ефесяни 4:8)

Представители на този първи сноп от ечемичната жетва са ни разкрити в Откровението, където в Святото място на небесното светилище има 24 старейшини (Откровение 4:4). Те са залог за възкръсването на всички праведници при Пришествието на Исус и затова броят им отразява сбора на родоначалниците на Израил и апостолите на Христос – целокупният Божи народ.

"Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие." (1 Коринтяни 15:23)

От тази неделя нататък се отброяват 7 седмични съботи, за да се стигне до 50-я ден, когато е Петдесетница:

"От другия ден след съботата, от деня в който сте принесли снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици (в ориг. съботи); до следващия ден след седмата събота да изброите петдесет дни, и тогава да принесете нов хлебен принос на ГОСПОДА." (Левит 23:15-16)

Този своеобразен юбилей от дни е наистина едно време на освобождение и прощение за Христовите ученици. От деня, когато възкръсва до Петдесетница, апостолите успяват да последват с вяра Божия Син в Святото място на небесното светилище и да получат скъпоценния ранен дъжд на Неговия Дух (1 Йоаново 2:1; Деяния 2-ра глава). Така седемте седмици до Петдесетница довеждат до умножена пшенична жетва от 120 души (12 x 10) пребиваващи в  стая намираща се на по-горно ниво, които след получаването на богатата мярка от Христовия Дух обръщат хиляди към вярата (Деяния 1:14-15; 2:41, 47). Това всъщност е свидетелството на самия Исус чрез тях, защото Божието слово ни казва, че Христос в тях е потвърждавал Новия завет в продължение на 3 ½ години и това е всъщност Светият Дух (Даниил 9:27 срв. Деяния 3:19, 20).  

Есенните празници започват в седмия месец.

"Говори на израилевите синове и кажи: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде почивка, спомен със свирене с тръби, свято събрание." (Левит 23:24)

Тези тръби трябвало да подготвят хората за влизане в Най-святото място чрез вяра и шест от тях започнали да звучат от есента на 31 г. сл. Хр. и завършили на 11^ти август 1840 г., когато Османската империя се подчинила на властта на Великите сили в Европа (Откровение 8:2-9:21)[1]. За съжаление тръбите продължили твърде дълго, защото през целия този период не бил подготвен народ, който да последва Исус в Най-святото място на небесното светилище за едно по-добро познаване на Божия характер. При подготовката за прозвучаването на седмата тръба се явил народът, на който било дадено да разбере вестта за очистването на небесното светилище, въпреки че това станало с цената на голямо разочарование (Откровение 10-та глава). При прозвучаването на седмата тръба веднага след 22-ри октомври 1844 г. Исус влязъл в Най-святото място и малко след това една група вярващи най-накрая Го последвала за участието им във финалния Ден на Умилостивението за усвояване на Божието наследство от Неговия Син и Неговите братя и сестри (Даниил 7:9, 13, 14, 27 срв. Откровение 11:15-19).

"Десетият ден на този седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън на ГОСПОДА." (Левит 23:27)

Този символичен Ден на умилостивение продължава и до днес докато един народ от 144 000 напълно отрази истинския характер на Отец, който е бил представян погрешно през цялата история. Едва тогава ще дойде празникът на Шатрите (колибите) и финалната жетва:

"От петнадесетия ден на този седми месец да пазите за седем дни ГОСПОДНИЯ празник на колибите…., когато ще сте прибрали произведенията на земята,… първият ден да бъде почивка и осмият ден – почивка." (Левит 23:34, 39) 

Денят на умилостивението бележи края на земеделската година, когато последното зърно, символ на усъвършенстваните праведници 144 000 на брой, и гроздовите плодове, символ на взелите своето окончателно решение нечестиви, са събрани (Откровение 14:14-20 срв. Откровение 22:11).

Денят на Умилостивението приключва, праведните са запечатани с късния дъжд на Христовия Дух в началото на Шатрите. Те са отразили характера на Отец с разбирането, че Той никога не е изисквал кръвта на Сина Си, за да ни прости и така небесното светилище е окончателно очистено.

Нечестивите са отказали последната вест на милост и остават в ръцете на Сатана, който ги поразява с язвите, убеждавайки ги, че те са причинени от Бога (Откровение 16:9). Нечестивите се настройват срещу праведните и хвърлят вината за язвите върху тях. Така е издаден неделния смъртоносен закон.