"Ето мъж, Отрасъл е името му; и ще израсте от мястото си и ще съгради храма ГОСПОДЕН. Да, той ще съгради храма ГОСПОДЕН и той ще носи величие и ще седне на престола си, и ще владее, и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата."
Захария 6:12-13
Всеки от нас се е питал някога за началото, за произхода на всичко съществуващо - видимо и невидимо. Този въпрос е много важен, защото е свързан с нашата идентичност - кои наистина сме ние? Свещените Писания имат задачата да съхраняват това знание:
"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." (Йоан 1:1-3)
Тези стихове говорят за началото на всичко. Казват ни, че в началото са само Бог и Неговото Слово. Това Слово произхожда от самия Него и чрез Него Той създал всичко. Кое е това Слово, научаваме няколко стиха по-надолу в същия пасаж:
"И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина... Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви." (Йоан 1:14, 18)
От тук разбираме, че това Слово, което произлиза от Бога, е Неговият единороден Син. Историята на това начало е много вълнуваща. Книгата Притчи ни поканва да разучим кой стои в това начало:
Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името Му, и как е името на Сина Му? Кажи, ако го знаеш! Притчи 30:4
Самият Божи Син разкрива Своя небесен произход като казва:
"Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати." (Йоан 8:42)
Тук Христос говори за две събития – Неговото излизане от Бога и идването Му на този свят. Оригиналната гръцка дума в този текст преведена като „излязъл“ (ἐξέρχομαι) е същата, която е използвана, когато се казва, че Исус е бил в една къща и е излязъл от нея (Матей 13:1). Така Той недвусмислено показва, че някога е бил у Бога, но после е излязъл от Него, което означава, че Бог Го е родил. Исус не е метафоричен син на Бога а действителен такъв.
"Защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох. Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца. Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш. Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога." (Йоан 16:27-30)
Исус прекарва на земята три години и половина с учениците Си. В края на този период Той отправя молитва към Бога за тях, в която споменава, че учениците са разбрали нещо много важно за Него:
"Защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха и наистина познаха, че излязох от Теб, и повярваха, че Ти си Ме пратил." (Йоан 17:8)
Ако искаме да бъдем верни последователи на Христос, ние също трябва да познаваме идентичността Му като буквален Син на Бога, роден във вечността. По тази причина Той също е наречен Първороден:
"Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение;" (Колосяни 1:15)
За разлика от всички останали същества, Той не е сътворен, а роден от самото естество на Бога. По „благоволение“ на Неговия Баща в Него „обитава цялата пълнота“ на божеството (Колосяни 1:19 срв. 2:9). Така Той стои като глава над цялото творение. Всъщност, Писанията ни казват, че Бог е създал вселената и всичко живо в нея, чрез Своя Син:
"Защото чрез Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти…" (Колосяни 1:16)
Христос не само твори от името на Своя Баща, но и получава в наследство от Него всичко сътворено:
"… всичко беше създадено чрез Него и за Него;" (Колосяни 1:16)
Представен като Божията мъдрост (1 Коринтяни 1:24, 30; Колосяни 2:2, 3) Той разказва за насладата, която изпитвал при сътворението на вселената и нашия свят:
"ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела. От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята. Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих, докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената. Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната, когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята – тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове." (Притчи 8:22-31)
Виждаме, че по време на сътворението Бог се наслаждава на Своя единороден Син. Самият Исус се весели в присъствието на Своя Отец и насладата Му е с човешките синове. Красотата на тази картина се подчертава от покорното отношение на Сина към Неговия Баща. Всъщност изразът „майсторски работник“ в оригинал (אָמוֹן) означава също и „един който е отгледан или възпитан“ Именно по този начин той е преведен във Версията на крал Джеймс:
"Тогава бях до него, като една възпитана при него:…" (Притчи 8:30)
Божият Син не желае да живее независимо от Своя Отец. Той Му се покорява доброволно във всичко и това подчинение е подхранвано само и единствено от любов и благодарност към Бога:
"От Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря." (Йоан 8:28)
"Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът." (Йоан 5:19)
Това покорство на Сина е жизненоважно за цялата вселена. Христос е Божията мъдрост, защото чрез Него Отец предоставя пример за това как живите същества да останат винаги свързани с Бога. Преди да започне да твори Той положил „крайъгълния камък“ на делото Си в лицето на Своя Син. Понеже няма никого над Себе Си, Бог може да представя пример за покорство само чрез Сина Си. Така Той осигурил жив пример на любящо покорство и благодарност към Бога, Източникът на всичкия живот. Така чрез Синът, животът / Духът на Бога се предава на всички същества включващ в себе си така важните съставки на смирението и любящата покорност.
"И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!" (Галатяни 4:6)
Първото нещо, което разкрива влагащата стойност божествена любов е фактът, че Бог дал всичко на Сина Си безрезервно. Цялото знание и способности на Христос са Му предадени от Неговия Отец. Тази истина обаче е достъпна само за онези, които са родени от Божия Дух:
"В онова време Иисус заговори, като каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Моя Отец;…" (Матей 11:25-27а)
Бивайки роден от Бога във вечността, Христос унаследил естеството на Своя Баща, пълнотата на Неговата божественост, Неговото име и Неговия характер:
"Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина Си, когото постави Наследник на всичко… и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?" (Евреи 1:1, 2, 5)
Божественото наследство на Христос Му предоставя възможност да познава Бога, така както никой друг:
"Освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие." (Матей 11:27б)
С това Исус ни казва, че богопознанието не зависи толкова от интелектуалните способности и образованието на човека, колкото от неговите искрени намерения да открие и следва пътя на истината и доброто.
И така, по наследствено право, като един излязъл от Бога, Божият Син получил пълнотата на божеството и цялата вселена. Тази истина е илюстрирана в заветите сключени с Авраам и Давид:
"А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник." (Битие 15:2-4)
"И сега, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва ГОСПОД на Силите: Аз те взех от кошарата, от след стадото, за да бъдеш княз над Моя народ Израил… Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му." (2 Царе 7:8, 12)
Точно такъв вид наследник е Божият Син – един който е „излязъл от тялото“ на Бога. Чрез Него, Отец поддържал мира, щастието и радостта на всички създадени светове:
"и Той [Христос] е преди всичко и всичко чрез Него се крепи." (Колосяни 1:17)
Мъдрият Създател не само сплотява физическите елементи на Универса чрез Сина Си, но Го е направил и Гарант на наследството в случай, че някога се появи проблем.
"Той [Божият Син] наистина е бил предузнат преди създанието на света, но се яви в тези последни времена за вас,…" (1 Петрово 1:20)
"Според вечното намерение, което Той [Бог] изпълни в Христос Иисус, нашия Господ," (Ефесяни 3:11)
Проблемът, който би могъл да възникне няма да се дължи на някакъв недостатък в Създателя или Неговото творение, защото Той прави всичко съвършено. Но Бог дава дотолкова пълно право на избор, че съществата могат да изберат да се отделят от Източника на живота:
"И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото…" (Битие 2:9)
Такова дърво било поставено на територията на всеки един от създадените светове. То било като избирателна кутия, чрез която всички същества могат да упражнят свободната си воля дори и в противоречие с естествените принципи за благополучието на вселената – божественият закон.
"Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; и грехът е беззаконие." (1 Йоаново 3:4)
Това ни връща към стиха в началото на главата, който говори за съвета на мир между Бог и Неговия Син (Отрасълът), според Който вторият е не само цар, но и свещеник на престола Си, защото трябва да бъде готов да освети онези, който биха се „осквернили“:
"Ето мъж, Отрасъл [Божият единороден Син] е името му; и ще израсте от мястото си и ще съгради храма ГОСПОДЕН. Да, той ще съгради храма ГОСПОДЕН и той ще носи величие и ще седне на престола си, и ще владее, и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата [Бог и Неговият Син]." (Захария 6:12-13)
Но кой би пожелал да напусне царството на светлината, живота и щастието, за да избере на негово място тъмнината и смъртта?
