"А Готолия [злите земни царства, които воюват срещу Наследника],... стана и погуби целия царски род от Юдовия дом. Но Йосавеета, царската дъщеря, взе Йоас [Наследника по линията на цар Давид], Охозиевия син, и го открадна от царските синове, когато ги убиваха, и скри него… Йоас беше при тях, скрит в Божия дом, шест години [6000 години греховна човешка история]; а Готолия царуваше над земята. А в седмата година... изведоха царския син и положиха на него короната, и му връчиха божественото заявление, и го направиха цар.“
(2 Летописи 22:10-12; 23:1, 3, 11)
Сега ще размислим върху преживяването на Божия Син като наследник на Завещанието и как това е свързано с човечеството. Нека отново си припомним неговия текст:
"Но Аз [Бог] поставих Царя Си [Сина] на Сион, святия Мой хълм. Аз [Сина] ще изявя постановлението; ГОСПОД Ми каза:... Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание." (Псалм 2:6-8)
В предишната глава видяхме, че, за да може Христос да си върне откраднатото наследство, е необходимо да осинови чрез Духа Си всички, които Го приемат като Осиновител. Но как Той и Бог преживяват това през хилядите години грешна човешка история? От какво зависи забързването или забавянето на този осиновителен процес и къде се намираме днес в тази история? На тези въпроси ще отделим внимание в тази глава.
Поради греха на човечеството, историята му се повтаря в миналото, настоящето и в бъдещето:
"Каквото е станало [минало], това е, което ще стане [бъдеще]; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето." (Еклисиаст 1:9)
"Каквото съществува [настояще], е станало вече [минало]; и каквото и да стане [бъдеще], е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало." (Екл 3:15)
Това означава, че, ако проследим развитието на историята в една от трите части на времето - минало, настояще и бъдеще, ние ще знаем какви основни събития се повтарят и в останалите му две части.
Да си представим, че се намираме по времето на пленения пророк Даниил във Вавилон около VIти век преди Христа. Той спечелва уважението на царския двор с мъдростта си (Даниил 1 глава), а на следващата година Навуходоносор, владетелят на Вавилон сънува обезпокоителен сън (Даниил 2:1). Той осъзнава, че този сън е предзнаменование и вика мъдреците на царството, за да му го разтълкуват. За да е сигурен, че няма да го подведат, той иска от тях да му кажат какво е сънувал преди да обясняват значението на съня.
"Халдейците отговориха пред царя и казаха: Няма човек на света, който да може да изяви делото на царя – защото никой цар, и велик и могъщ, не е изисквал такова нещо от книжник или гадател, или халдеец. И това нещо, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го изяви пред царя освен боговете, чието жилище не е при смъртните. От това царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци. И излезе указът да се умъртвят мъдреците, и потърсиха и Даниил и другарите му, за да ги умъртвят." (Даниил 2:10-13)
Царските съветници са прави. Няма човек, който може да направи това, което изисква царят. Затова Даниил моли за отсрочка и отива при приятелите си, за да се молят на Бога да им покаже отговора. Той не закъснява и вечерта в нощно видение на Даниил е показано всичко, заедно със значението на съня. Даниил е въведен пред царя и започва да разказва подробно съдържанието на съня.
"Ти, царю, си видял, и ето, един огромен образ. Този образ е бил велик и блясъкът му е бил превъзходен. Стоял е пред теб и видът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му – от сребро, коремът му и бедрата му – от бронз, подбедрениците му от – желязо, краката му – отчасти от желязо, а отчасти от глина. Ти си гледал, докато се е откъснал камък, но не от ръце, който е ударил образа в краката му от желязо и глина и ги е разбил. Тогава едновременно желязото, глината, бронзът, среброто и златото са се разбили и са станали като прах от летните хармани; и вятърът ги е отнесъл и никакво място не се е намерило за тях. А камъкът, който е ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил цялата земя. Това е сънят, и ще кажем пред царя тълкуванието му." (Даниил 2:31-36)
Низходящите по стойност метали показват деградацията на човечеството. След това Даниил казва на царя:
"Ти си гледал, докато се е откъснал камък, но не от ръце, който е ударил образа в краката му от желязо и глина и ги е разбил… И в дните на тези царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и управлението му няма да бъде оставено на друг народ; а то ще разбие и довърши всички тези царства и самото то ще пребъде до века, понеже си видял, че от планината се е откъснал камък, но не с ръце, и е разбил желязото, бронза, глината, среброто и златото. Великият Бог е известил на царя какво ще стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му – достоверно." (Даниил 2:34, 44-45)
Божието царство е представено с откъсването на камък от планина. Това е раждането на Божия Син от вечността. Тук Той е представен като наследник по божествено право, защото има същото естество като планината (Бог) от която е взет. В контраст със земните силови царства, представени чрез излетите метални части на образа, Божието царство е основано на принципите на семейните отношения. Това царство ще се установи окончателно някъде в периода на съвременна Европа.
По времето, когато Исус дошъл на земята за първи път, Той разказал много притчи за Божието царство, една от които частично отразява символиката на царския сън:
"Чуйте друга притча. Имаше един стопанин [Бог], който насади лозе [Израил], огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари [водачите на народа], отиде в чужбина. А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си [пророците] при лозарите, за да приберат плодовете му. И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му! И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха. И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари? Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им. Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях. Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк." (Матей 21:33-46)
Падането на камъка отговаря на събитието представено в съня на вавилонския владетел (Второто пришествие). Но какво означават думите „който падне върху този камък ще се разбие“? Основният принцип на Божието царство е себеотричането в полза на другите. Той е напълно противоположен на принципите на земните царства. Това означава да се приеме самият Дух на Христос, който обича всички и се наслаждава да служи за тяхното благополучие. Писанието представя „смазването“ на човека, когато „пада върху камъка“ по следния начин:
"Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен." (Галатяни 2:20)
"И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва." (Марко 8:34)
Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам. (1 Коринтяни 15:31)
Както можем лесно да се досетим, лъвът представлява Вавилон, мечката - Мидо-Персия, завладяла три царства по пътя си (трите ребра са Вавилон, Египет и Лидия), леопардът – Гърция с четирите ѝ глави (генералите на Александър Македонски, които си поделили властта след смъртта му: Лизимах, Касандър, Селевкий, Птолемей) и страшният звяр – Рим. Десетте рога на звяра съответстват на десетте пръста на краката в съня на царя от Даниил 2-ра глава и те представляват варварските племена, които разгромяват Римската империя, за да се стигне до разделена Европа. Малкият рог, който излиза на мястото на три от десетте рога е Римската църква.
Трите народа, които са „изкоренени“, когато тя идва на власт (538 г. сл. Хр.), са херулите, вандалите и остготите. Характерно за тях е, че те не приемат нейното учение за Божеството, чийто финални заключения са, че Христос не е еднократно роден реален Син на Бога от вечността, а самосъществуваща личност като Отец, и следователно титлите Отец и Син са само за целите на спасителния план, но не и техни сърцевинни характеристики. Към това се добавя и идеята, че Божият Дух е отделна самосъществуваща личност като Отец и Сина. Така това учение ограбва семейната същност на Божието царство и съответства на основаните на силата идеали на земните царства.
В това видение, за разлика от съня на царя в Даниил 2 глава, Христос е представен като Човешки Син. Това е другата съществена предпоставка, за да може Той да върне загубеното си човешко наследство. Така Той е представител на Бога (Божи Син) и представител на човека (Човешки Син). А как това касае нас в Завещанието? Ето как:
"А царството и владичеството… ще се дадат на народа на светиите на Всевишния…" (Даниил 7:27)
"Аз [Божия Син] за тях [вярващите в Него] се моля;… за тези, които си [Бог] Ми дал…. желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези…" (Йоан 17:9, 24)
