I. 6. Първородният

"Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял. И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом. И Яков каза: Първо ми продай първородството си! А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство? И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков. Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството." 

(Битие 25:29-34)

В началото на тази книга видяхме, че Бог е дал на Своя Син цялата пълнота на естеството Си, както и вселената с всичко в нея. Така Той Го е поставил в позицията Първороден на цялото творение:

"Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение;  защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него;" (Колосяни 1:15-16)

Но Божият Син не е приел всичко, за да го задържа за Себе Си, а да благославя сътворените същества с живота, любовта, радостта и мира, които е получил от Бога. В този цикъл на благотворителността Отец е главата или изворът на всичко, Синът Му е Този чрез когото животът протича към всички останали, а тяхната благодарност се връща към Отец като вълна на Любов към Великия Дарител на всичко.

"За нас има само един Бог – Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ – Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него." (1 Коринтяни 8:6)

Това е законът на живота за цялата вселена. Но когато нашият свят бил изтръгнат от този кръговрат на благотворителността чрез измамата на греха, Бог и Неговият Син пристъпили към задействане на плана на Завещанието, според който Христос трябва отново да стане Първороден, но този път на човешкото семейство, за да възстанови загубената от Адам власт.

 "… но не я позна [Йосиф], докато тя [Мария] роди първородния си син; и Го нарече Иисус." (Матей 1:25)

"Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид." (Лука 1:32)

С въплъщението си Христос става Син на Бога в един нов смисъл. Той е изявен като пълноправен представител на падналото човечество. Идвайки при нас като човек, Той ни уверява, че винаги е бил запознат с нашите слабости и готов да ни осигури необходимото, за да живеем като Божии деца.

Но първородството на Исус на земята се свързва най-вече с възкресението Му:

"И от Иисус Христос, верния Свидетел, Първородния на мъртвите и Началника на земните царе. На Този, който ни люби и ни е освободил от нашите грехове чрез кръвта Си…" (Откровение 1:5)

Божият Син не е първият по време възкръснал от мъртвите, защото Моисей е възкресен преди Него (Юда 1:9). Защо тогава Той е наречен Първороден на мъртвите? Отговорът е, че смъртта, с която умират хората не е поради пълните последици от греха. Понасяйки нашия грях на кръста, Исус е първият, който е умрял със смърт, която е пълен резултат от греха (Римляни 6:23). Затова Той е първият и единственият, Който възкръсва от нея, защото не е извършил грях, а се е натоварил с чужд.

Бивайки в състояние на несъществуване за времето в гроба, Той е възкресен за един нов живот и, по силата на този факт, е обявен за Син на Бога за трети път:

"За Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ," (Римляни 1:3-4)

"И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите, че Бог го изпълни за нас, техните деца, като възкреси Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“" (Деяния 13:32-33)

Тук виждаме как вторият Псалм е приложен за възкресението, а не за раждането Му във вечността, както е случаят в Евреи 1:5. Това първородство на Христос е свързано с повторното Му овластяване над човешката раса[1] след отчуждаването ѝ от Божието царство. Затова Исус е вторият Адам, който е приспан (умира на кръста), за да бъде взета църквата (жената) от него и Той да бъде нейна Глава:

"И Той е главата на тялото, тоест на църквата; Той е Началото, Първородният от мъртвите, за да има първенство във всичко." (Колосяни 1:18)

След възкресението Си, Исус отново е въведен във Вселената, за да бъде признат за Първороден и над творението, което по-рано е било изгубено заради греха:

"И когато отново въвежда [Бог] Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“" (Евреи 1:6)

Исаак, който е предобраз на Исус е синът роден по обещание, но и този, който по един символичен начин на възкресение е върнат на Авраам, когато той смята, че Бог желае да му Го принесе в жертва:

"С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син; онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство“; като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно." (Евреи 11:17-19)

Веднъж Авраам е изпитан в това да очаква Исаак да се роди, а после отново го преживява в сърцето си като изгубен, за да го получи отново чрез вярата във възкресението. Така е представено преживяването на нашия небесен Баща, когато се разделя със Сина Си, веднъж при въплъщението Му, а след това преди възкресението Му.

По модела на първородството на Христос спрямо Бога е наредено първият син от всяко семейство на земята да наследи специалното духовно благословение от баща си и двоен дял от имота му:

"Ако някой има две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му родят синове – и любимата, и нелюбимата – и ако първородният син е на нелюбимата, тогава в деня, когато завещае имота си на синовете си, той не бива да направи първороден сина на любимата вместо сина на нелюбимата, който е първородният, а да признае първородния, сина на нелюбимата, като му даде двоен дял от целия си имот, защото той е началото на силата му; на него принадлежи правото на първородния." (Второзаконие 21:15-17)

"И той [Яков] се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД. Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!..." (Битие 27:27-29)

Виждаме как бащата благославя сина си подобно както Бог благославя Своя Син. Така небесното благословение се предава по канален ред към човечеството чрез семейството. И съвременните бащи могат да изговарят думи на благословение над своите деца и съпрузите към своите съпруги. А майките могат да поливат семената на това благословение, давайки пример на уважение към авторитета на бащата.

Когато в старо време се връчвало първородството, идеалният случай бил, благословен да бъде този син, който пръв е роден в  семейството. Но тъй като водещата цел е духовна, много пъти биологическите кандидати се оказвали негодни и заменяни с тези, които приемали да бъдат водени от Духа на Божия Син. Така първородният син на Яков, Рувим, загубил правата си, защото спал с наложницата на баща си:

"Синовете на Рувим, първородния на Израил [Яков] – защото той беше първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, първородството му се даде на синовете на Йосиф, сина на Израил, и той не се записва в родословието според първородството." (1 Летописи 5:1)

Обикновено при избор на цар за Израил бил поставян първородният, както е в случая с цар Йорам (2 Летописи 21:3), но при семейството на Есей, божественият избор се спира на Давид вместо биологическия първороден Елиав, от което е изненадан дори самият божествен пратеник:

"И имената на тримата му [на Есей] сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама." (1 Царе 17:13)

"И когато дойдоха, той (пророк Самуил) видя Елиав и си каза: Положително пред ГОСПОДА е Неговият помазаник. Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето… И ГОСПОД каза: Стани, помажи го [Давид], защото е този." (1 Царе 16:6-12)

При друг подобен случай, Бог показал на благословителя, че този, който ще използва привилегиите на първородството по желания начин не е по-големият син.

"И Йосиф каза на баща си [Яков]: Не така, татко мой, защото този [Манасия] е първородният – възложи дясната си ръка на неговата глава! Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат [Ефрем] ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи." (Битие 48:18-19)

"С плач ще дойдат (отстъпилите от Бога евреи) и като се молят, ще ги водя; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е първородният Ми." (Йеремия 31:9)

Текстът в началото на тази глава се отнася за Яков, който присвоил с измама първородството на гладния си брат. Разбира се не е възможно първородството да бъде придобито с измама, защото духовните благословения идват по силата на праведния живот на Божия Син. И все пак било позволено нещата да се развият по този начин, защото Бог знаел, че в бъдеще Яков действително ще даде възможност на духа на небесния Първороден да го владее. Преди да стигне до такова осъзнаване, обаче, Яков излъгал още веднъж, като се представил пред слепия си баща за по-големия си брат, за да получи благословението. И го получил J, но разяреният Исав, биологичният първороден, решил да го убие и се наложило Яков да избяга в дома на вуйчо си, където сега той бил лъганият.

Седем години работил за едната му дъщеря, но вуйчо му му дал другата и го накарал да работи още седем за желаната от него. Накрая, когато тръгнал да се прибира към дома си, разбрал, че брат му идва срещу него с 400 войника. Това бил критичният час, когато той се уединил да се моли, за да се предаде напълно на Бога. Тогава Божият Син влязъл в борба с него, тъй като Яков го помислил за неприятел. Борбата продължила до изгрев и вярата му не отслабнала докато най-накрая не получил жадуваното благословение заедно с новото име Израил. Към същото сме поканени и ние, за да бъдем негови духовни наследници:

"Това е поколението на онези, които Го търсят, които търсят лицето Ти, те са Яков. (Затишие за размисъл)" (Псалми 24:6)

 Така е демонстрирано раждането на народа Израил – тези, които Бог избира като първородни между семейството от народи, за да благослови чрез тях цялата земя:

"А ти кажи на фараона: Така говори ГОСПОД: Израил Ми е син, първородният Ми;" (Изход 4:22)

В продължение на повече от 1400 години, еврейският народ бил този чрез, който Бог се стремял да даде светлина и благословение на останалите народи, но като цяло те се утвърждавали в греховете си и сами се дисквалифицирали от високото си призвание. Накрая, след като отхвърлили и предали на смърт самия  Първороден на Бога, Той бил принуден да избере други на тяхно място.

Призивът за първородството има за окончателна цел Христос да стане първороден вътре в нас чрез Духа Си:

"Защото, които предузна [Бог], тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;" (Римляни 8:29)

Поканени сме да отговорим на този призив, за да участваме в последната фаза от свещената мисия на Небето за този свят:

"Пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог,… при събранието на първородните, които са записани на небесата…" (Евреи 12:22-23)