"... А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама, се присмива; затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак..." Битие 21:9-10
Чрез създаването на човечеството, Бог и Неговият Син демонстрират истината за Техните отношения.
"И Бог каза [на Сина Си, Притчи 30:4]: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! … И Бог създаде човека по Своя образ,… мъжки и женски пол ги създаде." (Битие 1:26-27)
Човекът и жена му заедно са образ на Бог и Неговия Син. Водачеството на човека и покорството на жена му са обусловени от това.
"Искам пак да знаете, че… глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог." (1 Коринтяни 11:3)
Човекът е инструктиран подробно относно проблема с Луцифер и знае, че той ще се опита да измами човечеството.
"И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш." (Битие 2:15-17)
Обърнете внимание, че до този момент жената все още не е създадена и за всичко това тя ще научи от мъжа си.
"И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие… Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека." (Битие 2:18-22)
Жената не е направена от пръст както мъжа си, а е взета от самия него. Така тя е „родена“ от него, подобно както Христос е излязъл от Бога. Тя унаследява естеството на мъжа си, както Христос унаследява това на Бога. Затова равенството и на едните и другите се основава на отношенията им, а не на силата. Това разкрива ценностната система на Божието царство, в което стойността на личността се определя от благославящата роля на Бога и властовите фигури, които Той е поставил в живота ѝ. По този начин връзката на мъжа и жената като отражение на тази на Бог и Неговия Син са мощно разобличение на сатанинската философия за вродената стойност и личните постижения. И докъде се простира поуката от този урок:
"Защото мъжът не е от жената, а жената – от мъжа… Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите." (1 Коринтяни 11:8, 10)
Сега ангелският свят има жива картина на това, което Сатана и демоните се опитват да скрият. Любовта на мъжа и покорството на неговата съпруга отразяват връзката на Бог и Неговия Син.
"А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?" (Битие 3:1)
Жената се осмелява да стъпи сама на забранената почва докато разсъждава върху значението на божествената забрана. Тъй като коварният враг действа с посредничеството на змията, това хипнотизира жената, слисана от способността ѝ да говори. Думите ѝ отразяват мислите на жената относно дървото. При абсолютно невярното твърдение, че Бог не им давал да ядат от никое дърво в градината, жената скача в защита с преувеличени думи:
"От плода на дърветата в градината можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете." (Битие 3:2-3)
Бог не е казал, че не трябва да се докосват до плода, но внушението на змията, че Той е скъперник и егоист си е свършило работата. Сега тя може да продължи да трови жертвата си, защото показва на жената, че яде от плода и не само че не умира, но и се е „сдобила“ с дарбата на речта:
"А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото." (Битие 3:4-5)
Подтекста е: „Ако аз се сдобих с дарбата на речта, благодарение на плода, то колко ли ще бъдеш въздигната ти след неговото изяждане? И какъв е този Бог, който се представя за ваш благодетел, но крие такова добро нещо от вас?“ Резултатът от сеанса не закъснява:
"И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде,…" (Битие 3:6)
Възприятията на жената относно дървото и представите ѝ за характера на нейния Създател са напълно изменени. Тя вече вярва, че благодарение на плода е влязла в по-висша сфера на съществуване и е надраснала зависимостта си от Бога. Затова бързо отива при Адам да сподели „свободата“ си с него.
"…даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски." (Битие 3:6-7)
Адам не е измамен относно идентичността на змията (1 Тимотей 2:14), но смята, че щом жена му е жива, значи смъртта няма да дойде естествено, а директно от техния Създател. Така той се повлиява от духа на бунта и решава да сподели съдбата на жена си. Ако е потърсил помощ от Бога, той можел да спаси жена си и да предотврати надвисналото над целия свят зло. Грехопадението не идва от решението на жената, затова и загубата на светлинното им облекло не се случва преди фаталния избор на Адам. В него всички умираме, защото той е главата (Римляни 5:17; 1 Коринтяни 15:22).
Оттук нататък разказът е предаден така все едно реалността е това, което грешниците виждат. Казва се, че очите им са се отворили, но това е илюзия. Чувайки стъпките на Божия Син, те вярват, че Той идва да изпълни смъртната присъда:
"И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината." (Битие 3:8)
Причината да са живи не е в уверението на змията, както те си мислят, а понеже е задействан спасителния план на божественото Завещание:
"Аз [Христос] ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза:… Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание – земните краища." (Псалми 2:7-8)
"… на закланото Агне от основаването на света." (Откровение 13:8)
Бог и Неговият Син се борят да спечелят обратно откраднатото им наследство. Христос е разпъван в човека и жена му, защото животворната му сила, поддържа същества изпълнени с бунтовен дух.
"А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох." (Битие 3:11-12)
Вместо да признае греха си, Адам изразява враждата на Сатана срещу Божия Син като прехвърля вината върху Него и жена си. Ако в сърцето на Адам не бъде насадена друга вражда, която е против Сатана и злото, той не би могъл дори да пожелае да се върне при Бога. Но Божият Син осигурява точно такава вражда:
"Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата." (Битие 3:15)
Потомъкът на жената е Христос. Небесната битка със змея се повтаря на земята (Откровение 12:1-5). Това обхваща както бъдещото въплъщение на Исус като човек, така и стремежа да убеди хората да Му позволят да се „въплъти“ в тях чрез Духа Си, за да ги осинови и да им върне откраднатото наследство. Нека сега направим връзката със стиха в началото на тази глава:
"... А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама, се присмива; затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина ѝ; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак..." (Битие 21:9-10)
Спомняме си, че истинският наследник на Авраам може да бъде само един, който е „излязъл от тялото“ му (Битие 15:4) и това тяло е неговата съпруга (Ефесяни 5:28, 29). Обещаният син, Исаак, който е роден от Сара, истинската съпруга на Авраам, единствено може да бъде наследникът, защото има Духа на Божия Син.[1]
Божият Син обявява какви ще бъдат естествените последици от греха. А Писанието разкрива потенциалните ползи от тях:
1. „Господството“ на мъжа над жената говори за прогонването на синовния покорен Дух от сърцето ѝ, но и за благословението от борбата за повторното му приемане (Битие 3:16 срв. 1 Петрово 3:4-6).
2. „Раждането със скръб“ е свързано със спасението на жената и децата (Битие 3:16; 1 Тимотей 2:15).
3. Уморителният труд по изкореняване на „тръни и бодили“ от земята отразява очистването на сърдечната градина от сатанинските насаждения (Битие 3:17-19; 1 Коринтяни 9:27; Матей 13:27, 28).
4. Добавянето на полска трева към диетата на човека развенчава мита за по-висшето състояние, тъй като тази храна първоначално е била замислена само за животните (Битие 1:29, 30; срв. 3:18).
"Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски." (Битие 3:7)
Освен, че са нетрайни, листата от смокиня символизират осквернената от греха човешка правда.
"Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър." (Исая 64:6)
Адам и жена му смятат, че благодарение на змията, сега виждат, но тъжната истина е, че те никога не са били по-слепи.
"Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол; то съветвам те да си купиш от Мен… бели дрехи, за да се облечеш и да не стане явен срамът на твоята голота; очен мехлем да помажеш очите си, за да виждаш." (Откровение 3:17-18)
За да прогледнат и да бъдат облечени е въведена жертвена система. Когато Адам заколва първото животно, той започва да осъзнава какво причинява грехът му на Божия Син.
"И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече." (Битие 3:21)
Кожите, които символизират Христовата правда, са единственото средство, което може да покрие трайно срамните грехове на човека. Но жертвената система е толкова брутална и тя не отразява Божието желание или изискване (Псалм 40:6). Въпреки това тя е неизбежна, защото човекът не би могъл да осъзнае колко зло нещо е грехът му. Освен това, приемайки фалшивата система за справедливост на Сатана, според която всеки грях трябва да бъде наказан и затова без проливането на кръв няма прощение (Евреи 9:22), човекът е този, който се нуждае от тези жертви, за да се увери, че отново е приет от своя Изкупител.
Това прави неотменимо събитието на Голгота, защото човекът „знае“, че кръвта на козли и телци не може да заличи греховете (Евреи 9:11). Нужна е най-високата цена – смъртта на Божия единороден Син (Йоан 3:16).
До пълното унищожаване на враждата в човека, Бог ще му говори според негово греховно мислене, за да позволи то да се разкрие напълно и човекът да пожелае да потърси Божията благодат.
"И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно! Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет." (Битие 3:22, 23)
Бог и Неговия Син говорят за случилото се така сякаш приемат за вярна лъжата на Сатана. Но Те никога не са познавали злото така както го познава сега Адам. Бог отразява мисленето, което човекът е възприел от Сатана относно Неговия характер. Покварената от греха природа на Адам го прави несъвместим с живота в Едем, но Бог говори за извеждането му от там като за изгонване. Сякаш Бог наистина скъпернически пази Своите неща за Себе Си. Точно по този начин дяволът е описал Божия характер на човека.
