"И ангелите, които не опазиха първоначалното си наследство, но напуснаха собственото си обиталище…" ~ Юда 1:6 (Версия на крал Джеймс)
Първият, решил да живее независимо от Бога бил Луцифер - херувим, заемал най-високото положение в небето след Божия Син:
"Ти беше херувим помазан, за да закриляш; и Аз те поставих там; ти беше на Божия свят хълм, ходеше сред огнени камъни. Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато се намери беззаконието в теб… Сърцето ти се надигна заради красотата ти, ти поквари мъдростта си заради блясъка си и Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат." (Йезекил 28:14, 15, 17)
Този ангел с най-възвишена позиция бил в самото присъствие на Бог и Неговия Син. Той имал свещената роля да разпръсква светлината от познаването на Божия характер (слава) над всички останали ангели. Но красотата, способностите и славата му го довели до горделива самозабрава, защото той започнал да приписва на себе си заслугите за всичко, което Му било дадено от Бога. Следващата стъпка е, че той не искал да се покланя на едно същество, което е получило всичко от Бога:
"И когато [Бог] въвежда Първородния [Исус] във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“" (Евреи 1:6)
Сияещият херувим започнал да завижда на Божия Син и да се пита защо не може на него да се покланят всички. Той пожелал да бъде на мястото на Христос, т. е. Този който е подобен на Всевишния:
"Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората [Луцифер]!… А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!" (Исая 14:12-14)
„Планината на събранието“ е мястото, където Бог и Неговият Син провеждали Своите съвети за благополучието на всички във вселената. Изкривената представа на Луцифер го подвела да завижда на единородния Син на Бога - пълноправният участник в Неговите съвети и онзи чрез когото той бил сътворен. Отхвърляйки реда, постановен от Създателя, Луцифер отхвърлил самата Божия мъдрост, повеляваща благополучието на всемира.
Динамиката на тези драматични събития е илюстрирана в книгата Естир чрез историята на един юдейски пленник на име Мардохей, пребиваващ в дворовете на персийския цар Асуир (Ксеркс). Дясната ръка на царя бил амбициозен и горделив човек на име Аман. Той минавал по улиците и искал всички да му отдават почит на колене. Но Мардохей не желаел да се покланя на друг освен на небесния Бог. Това вбесило Аман и той замислил да издаде смъртен указ, за да унищожи Мардохей заедно с целия му народ.
По-късно, една нощ, когато царят не можел да заспи, той поръчал да му четат от архивите на царството. Там бил записан случаят на Мардохей, който разкрил заговора на двама души, които искали да убият царя. Асуир попитал слугите си каква награда е била дадена на Мардохей за доброто му дело и станало ясно, че той не е бил възнаграден. Царят повикал своя съветник Аман и оттук нататък ще цитирам продължението на историята:
"И Аман влезе и царят му каза: Какво да се направи на човека, когото царят благоволява да почете? Тогава Аман помисли в сърцето си: Кого другиго би благоволил царят да почете освен мен? И Аман каза на царя: За човека, когото царят благоволява да почете, нека донесат царска одежда, с която се облича царят, и кон, на който язди царят, на чиято глава се слага царска корона, и одеждата и конят да се дадат в ръката на един от най-видните царски началници. И нека облекат човека, когото царят благоволява да почете, и да го разведат възседнал на коня по градския площад и да викат пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете! Тогава царят каза на Аман: Бързо вземи одеждата и коня, както каза, и направи така на юдеина Мардохей, който седи в царската порта! Да не пропуснеш нищо от всичко, което каза!" (Естир 6:6-10)
Така този, който търсил поклонение, не го получил, а този, който не търсил поклонение бил въздигнат и възхвален. Убийствената омраза на Аман илюстрира какво се е зародило в сърцето на Луцифер срещу кроткия Божи Син. Затова за него е казано, че той е убиец още от началото (Йоан 8:44). Но той не искал да разкрие чувствата си директно, а започнал по един подмолен начин да очерня характера на Бога и на Неговия Син. Отначало не казвал нищо лошо за тях, но предлагал подобрение в управлението и законите на небето. Това също е илюстрирано в историята на един от синовете на цар Давид –Авесалом. Името му означава „баща на мир“. Но той се настроил срещу баща си и действал подривно на неговото управление:
"След това Авесалом си приготви колесници и коне, и петдесет мъже, които тичаха пред него. И Авесалом ставаше рано и заставаше отстрани на пътя за портата. И всеки, който имаше дело, за което идваше при царя за съд, Авесалом го извикваше и казваше: Ти от кой град си? А той казваше: Слугата ти е от едно от израилевите племена. Тогава Авесалом му казваше: Ето, делото ти е добро и право, но от страна на царя нямаш никого, който да те изслуша. И Авесалом казваше: О, да бях поставен аз за съдия на страната, да идва при мен всеки, който има дело или съд, и аз щях да му отдавам правото! И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръката си и го хващаше, и го целуваше. По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже." (2 Царе 15:1-6)
По подобен начин и Луцифер крадял сърцата на ангелите, представяйки им Бога като един, който не им мисли най-доброто. Постепенно той успял да всади една нова представа за справедливостта в умовете на ангелите:
"А ти [Луцифер] казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди [ангелите[1]] ще извися престола си…" (Исая 14:13)
Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона? (Псалми 94:20)
Тъй като според Луцифер ангелите нямали нужда от закон, то престъпването на Божият закон не води естествено до негативни последици. Теорията на Сатана за справедливостта води до заключението, че всеки грях трябва да бъде наказан и Бог не би могъл да анулира наказанието и същевременно да бъде справедлив:
"Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея. Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен." (Римляни 7:11-13)
Греховното мислене, което предлагал Луцифер, водело до заключението, че всеки грях трябва да получи своето наказание и Бог не може да прости греха и в същото време да остане справедлив.
От друга страна, внушавайки на ангелите своята нова философия, според която съществата имали своята стойност и живот независимо от Бога, той намекнал, че те нямат нужда от закон, защото, като висши същества, можели сами да определят кое е правилно и кое не.
"Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия;…" (Йезекил 28:18)
Търговията на Луцифер била възможна заради лъжата му, че той и останалите сътворени същества, притежават всичките си дарби от самосебе си. Щом притежаваш нещо, значи можеш да търгуваш с него. В небето настъпило голямо объркване и сътресение. Част от ангелите отишли да съобщят на Бога за тревожната ситуация. Те Го намерили да се съвещава със Своя Син в непристъпната светлина на Неговата слава (1 Тимотей 6:15, 16). Ангелите били предупредени за гибелните последици на избрания от Луцифер път и водени от загриженост те отишли да се опитат да разубедят своите приятели. Божият Син също се опитал да разубеди с нежност и неизразима любов Луцифер, показвайки Му справедливостта и мъдростта на Божиите решения.
Макар че в началото Луцифер не разбирал напълно накъде води пътя му, Божиите предупредителни мерки разкрили напълно пред него опасността, в която се намирал. Въпреки това, след известно колебание, той все пак избрал да следва своя независим и бунтовен курс. Той избрал това в светлината на пълното откровение за истинския добър, милостив и любящ характер на Бога. Затова оттук нататък за него не можело да се направи нищо повече. Чуваме ехото от мъката на Бога за неговия отстъпил син в думите на Давид, когато разбрал за смъртта на сина си:
"И царят се развълнува много и се качи в стаята над портата, и плака. И докато вървеше, говореше така: О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!" (2 Царе 18:33)
Луцифер впрегнал всичките сили на могъщия си интелект, провеждайки тази небесна война на идеите, за да завлече колкото се може повече последователи за своята империя. Така той посегнал към самото наследство на Христос, което Писанието представя символично като Негова невяста, която същевременно е и в родилни болки заради Него.
"И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката ѝ, и на главата ѝ – корона от дванадесет звезди. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И друго знамение се яви на небето: и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му – седем корони. И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето ѝ, щом роди." (Откровение 12:1-4)
Бившият носител на светлина сега използвал коварните си лъжи за Божия характер, символизирани тук чрез опашката на змея (Исая 9:15б), успявайки да завлече една трета от ангелите. Така той лишил и себе си и тях от вечното им наследство:
"И ангелите, които не опазиха първоначалното си наследство, но напуснаха собственото си обиталище…" Юда 1:6 (Версия на крал Джеймс)
Тези ангели били повече от една трета, но Сатана, каквото е новото му име, не успял да заблуди всички, че ако се върнат при Бог и Неговия Син, Те няма да им простят и да ги приемат. По тази причина част от последователите му се върнали при своя Създател, който, подобно на бащата на блудния син им простил, и ги приветствал с радост (Лука 15:11-32).
Бог можел да възпре бунта на Луцифер като използва сила срещу него, но това би било в пълно противоречие с Неговия ненасилствен характер. Освен това за доброто на цялата вселена било решено, че на Луцифер ще се позволи да развие докрай идеите си, за да може всички да се убедят колко горчив е техния „плод“.
В книгата Данаил има още една илюстрация на кризата в небето, въпреки че първичното значение на символите в нея се отнасят за земни сили, които използвал Сатана. Овенът символизира царството на Христос и Неговия Баща, където първият е представен чрез по-големия рог, който е израснал по-късно, а последният е представен чрез по-малкия рог, чиято слава (характер) е била възвеличена от Неговия Син (Данаил 8:3; Филипяни 2:9-11).
Козелът представлява царството на Сатана и неговият цар е обозначен с големия му рог (Данаил 8:5). Тъй като Сатана се „надигнал поради красотата си“ и по този начин поставил началото на ценностната система основана на постижения, за разлика от тази, основана на наследството, той нямало повече да се покланя на Христос, който бил получил всичко от Своя Отец. Така козелът успял да „счупи двата рога“ на овена и да опорочи Божествения модел на връзката им в умовете на ангелите.
Но Луцифер бил „сломен“, когато Отец събрал цялото небесно множество и ясно разкрил връзката, която поддържа със Сина Си (Данаил 8:8).
След това поражение Луцифер се възстановил и разпространил 4 други лъжи/рога, които му дали власт сред „четирите небесни ветрове“ (Данаил 8:8 б). Това са основните лъжи чрез които той властва над земните жители. Но лъжата, чрез която Сатана успява да помете една трета от ангелите (звездите) в небето, била тази за характера на Отец (Данаил 8:10).
Сатана завиждал на Христос за участието Му в плановете за предстоящото сътворение на земята и нейните обитатели. Само колко доволен щял да бъде, ако успее да привлече това ново творение на своя страна.
"И беше хвърлен големият змей, древната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него." (Откровение 12:8-9)
