И моавката Рут, вдовицата на Маалон, придобих [Вооз] за своя жена, за да издигна името на умрелия над наследството му, за да не се изличи името на умрелия измежду братята му… И целият народ… казаха: Свидетели сме! ГОСПОД да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и Лия, двете, които съградиха израилевия дом;
(Рут 4:10-11)
Символиката на съединяването на отчужденото от греха човечество с Бога (Исая 62:5) е представена от няколко различни страни:
1. Според закона на Левирата, името на умрелия „в престъпления и грехове“ Адам трябвало да бъде издигнато, за да не се изгуби завинаги наследството му (Ефесяни 2:1 срв. Второзаконие 25:5, 6). Христос облякъл падналата човешка природа, и станал вторият Адам, за да може да възстанови името или характера на умрелия.
2. Но „както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената“ (1 Коринтяни 11:11-12) и затова Христос дошъл на този свят чрез Мария. Той също е представен като раждан от църквата заради хилядолетните очаквания на вярващите да дойде Месията, които били мъчителни като родилни болки (Откровение 12:1-5). Тези родилни страдания продължават и при разочарованието на учениците Му, когато Той е заведен на кръста, а радостта им е сравнена с тази на жена, която е родила детето си и е забравила страданието си (Йоан 16:20-22).
3. От друга страна самата църква също е представена като идваща от Христос. Както Адам заспива, за да бъде взета Ева от него, така и Христос е „приспан“ в смърт на Голгота, за да може да се роди Църквата от тази изява на Неговата любов (Битие 2:21-23 срв. Ефесяни 5:25-33).
4. И както потомството на мъжа идва чрез жената, така и вярващите в Христос идват чрез Църквата (Откровение 12:17).
В контекста на Завещанието Отец е дал на Сина Си народите още в началото (Псалм 2:7, 8). Но, поради измамната и отчуждаваща сила на греха, Христос трябва да подпечата Завещанието с кръвта Си, защото такава е първоначалната вяра на онези, които са били отчуждени (Евреи 9:15-22) и такъв е откупът изискван от похитителя (Сатана) след като е заблудил наследниците да вярват в това. Но дори и тогава Отец е Този, Който привлича вярващите да дойдат при Сина (Йоан 6:44) и Той е Този, Който Му ги дава, защото е Негов Баща (Йоан 17:6, 9, 11, 24). Така Бащата е Този, Който довежда Невестата при Сина Си.
Според закона на Левирата, заедно със съпругата на починалия брат Христос взема и неговото материално наследство. Затова в Завещанието на Бог към Неговия Син, освен народите, на Христос са обещани също и „земните краища“ (Псалм 2:8). Земята ще стане наследство на сънаследниците на Христос, които се отличават с това, че са кротки и смирени (Псалм 37:9). Към това материално наследство спада и „градът на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:9, 10).
Тогава дойде един от седемте ангела,… и ми говори, като каза: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето [Исус]. И ме отведе в Духа на една голяма и висока планина и ми показа светия град, Ерусалим, слизащ от небето от Бога, и имаше славата [характерът] на Бога, като блестеше, както блести някой много скъпоценен камък,… Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите – дванадесет ангела, и върху портите – написани имена, които са имената на дванадесетте племена на израилевите синове:… И градската стена имаше дванадесет основни камъка и на тях – имената на дванадесетте апостоли на Агнето… Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка,… (Откровение 21:1-26)
Елементите на този град ни говорят за основните представители на Христовата църква. Стената, която е 144 лакти (човешка мярка) е резултат от умножаването на 12 x 12. Това са водачите на Божия народ в старозаветни и новозаветни времена. Но това число (144) преумножено по 1000 дава стойността на онези, които са изобразили напълно характера на Бога в самия край на времето.
Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух броя на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилевите синове [духовният Израил]: (Откровение 7:3-4)
И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име [характер] и Името на Неговия Отец написано на челата им… Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето…. (Откровение 14:1-5)
По този начин, макар всички спасени от цялата човешка история да са сънаследници с Христос на даденото Му от Бога наследство, според божествения модел на източник и канал, 144 000 са представители на всички спасени. Те са невястата на Христос, която ще пребивава в двореца Му, а останалите са гости на сватбата.
Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се даде да се облече в блестящ и чист висон, защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Напиши: Блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето… (Откровение 19:7-9)
Обещанието към тези, които могат да станат част от тази Невяста е дадено по време на филаделфийския период на християнството, когато е отворена вратата към Най-святото място на небесното светилище (Откровение 3:7), защото има народ, който може да последва Христос там чрез вяра. Само в това помещение се вижда напълно характерът на Отец както е изявен от Сина Му на земята и затова само хората преживели тази опитност могат да станат част от Невестата на Христос:
Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог и той няма вече да излезе вън; и ще напиша на него Името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново Име. (Откровение 3:12)
Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни – като крайъгълни колони, издялани като за дворец! (Псалми 144:12)
Тук е изразена съкровената мечта за достигането на онази зрялост, която отразява съвършенството на Отца (Матей 5:43-48). Този растеж е резултат от разкриването и прилагането на принципите на истините, които са започнали да се разкриват при отварянето на вратата към Най-святото място на небесното светилище. Кулминацията на този процес е така нареченият вик на третия ангел, който е свързан с увеличеното количество на синовния Дух на Христос в определените времена и разкриването на милостивия и ненасилствен характер на Отец чрез живота на Сина Му на земята (Откровение 14:9 срв. 18:1).
Този висок вик означава, че 144 000 са обособени и запечатани в съдбата си като Невеста на Божия Син и са готови да заживеят в Новия Ерусалим, който става тяхно постоянно обиталище. В апокрифът за последното време този момент е представен по следния начин:
При тия ми към нея думи лицето ѝ и погледът ѝ неочаквано светнаха, и ето, видът ѝ стана бляскав [приемане на Божия характер], тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо. И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля. И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, 3 Ездра 10:25-27
Божието Слово ни учи, че от самосебе си не можем да родим правда, защото всички сме „като човек нечист“ (Римляни 3:10-19). Това от което се нуждаем е Христовата правда, но в края на времето ще настъпи един заключителен етап, при който тази правда ще бъде изявена в народа Му в една невиждана дотогава пълнота заради увеличеното познание на Божия характер (Исая 11:9 срв. Авакуум 2:14). Наблюдавайки красотата на своя Цар, Невестата ще се преобрази според това, което вижда (2 Коринтяни 3:18). Исус говори за периода на финалната подготовка в една от притчите Си, в която Божието царство е сравнено със сватба:
Небесното царство прилича на един цар [Бог], който направи сватба на сина си [Христос]. Той разпрати слугите си [пророците] да повикат поканените на сватбата [еврейският народ], но те не искаха да дойдат… Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба [поканени са хора от всички народи в християнската епоха]. И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри [не всички изповядващи християнството са истински] – и сватбата се напълни с гости. А царят, като влезе да прегледа гостите [съд], видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха [няма Христовата правда]. И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете [това прави грехът с човека – Притчи 5:22] и го хвърлете във външната тъмнина [извън Божието присъствие];... (Матей 22:2-14)
Това е съдът, за който се говори в Данаил 7-ма глава, когато на Човешкия Син се дава царството... (Даниил 7:9-13). Този съд не е по времето на Второто пришествие, а известно време преди това. Човешкият Син не е представен като идващ на земята, а е доведен при Бога, за да получи царството. И това е в следствие на проведения съд, защото чрез него се разбира, кои са (1) фалшиви вярващи [човекът без сватбарска дреха], кои (2) ще останат на сватбата като гости и кои (3) ще съставляват самата Му Невяста през вечността. Затова, когато говори на учениците Си как трябва да бъдат будни и готови за Второто Му идване, Той казва:
Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви – запалени; и самите вие да приличате на хора, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. (Лука 12:35-37)
Забележете, че при Второто Си идване Исус се завръща от сватба. Това означава, че дотогава всичко относно поданиците на царството трябва вече да е решено. Исус представя още една притча със сватбарски сюжет, за да обърне внимание на други аспекти от подготовката:
Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици [вярващи във Второто идване], които взеха светилниците [Божието Слово] си и излязоха да посрещнат младоженеца [Христос]. А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло [Светия Дух] със себе си. Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си…. А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете! Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни! А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам. И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде). (Матей 25:1-13)
