"Моля те за моето дете Онисим, когото родих в оковите си, който едно време беше безполезен за теб, а сега полезен и на теб, и на мен, когото ти изпратих обратно – него, самото ми сърце."
(Филимон 1:10-12)
За да могат хората да бъдат осиновени и да станат отново част от наследството на Божия Син, те трябва да се родят отново или отгоре:
"Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Него през нощта и Му каза: Равви, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. Иисус в отговор му каза: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство." (Йоан 3:1-3)
Никодим започва да говори с Исус за неща, които не биха имали голяма полза за него и затова Христос преминава към съществения въпрос за всеки човек: Как може отново да станем част от Божието царство, наследството на Сина.
"Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?" (Йоан 3:4)
Юдейският началник приема думите на Христос в техния буквален или физически смисъл. Това е така, защото „естественият човек [потомците на падналия Адам] не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно“ (1 Коринтяни 2:14). Спасителят обаче продължава Своето обучение, защото знае, че семената, които сега сее в сърцето на Никодим, след време ще бъдат осъзнати (Йоан 7:50, 51; 19:39-40) и ще порастат, за да дадат плод:
"Иисус отговори: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново. Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е всеки, който се е родил от Духа." (Йоан 3:4-8)
Сега обяснението на Исус е доста по-подробно. Той свързва новото или небесното раждане с водата и Духа. Един невидим процес на Божието водителство и преобразяване в живота на човека. Това напомня на сътворението, когато „Божият Дух се носеше над водите“ (Битие 1:2) и на зародишното състояние на човека, обгърнат от водите в утробата на майка си. Напомня и на кръщението с вода за покаяние от греховете, което е било осъществявано от Йоан Кръстител като подготовка да бъде приет Месията:
"Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, който идва след мен, е по- силен от мен, и на Него не съм достоен да поднеса сандалите. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън." (Матей 3:11)
Идеята е, че поради своето отчуждено състояние, човекът има нужда да бъде сътворен отново чрез Божия Дух. Но това трябва да бъде Духът, така както е изявен чрез Божия Син и затова след следващото недоумение на Никодим (Йоан 3:9), Исус му казва:
Иисус му отговори и каза: Ти си израилев учител и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам: Ние [Бог и Неговия Син] говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но вие не приемате Нашето свидетелство. Ако ви казах земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните? И никой не е възлязъл на небето, освен Този, който е слязъл от небето, Човешкият Син, (който е на небето). (Йоан 3:10-13)
Единственият небесен представител стъпвал на нашата земя е Човешкият Син. Така Исус говори за Себе Си като такъв, който в процеса на нашето осиновяване е взел на Себе Си нашето паднало естество:
"Понеже и Онзи, който освещава [Исус], и онези, които се освещават [вярващите в Него], всички са от Един [Бог]; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя, като казва: „Ще възвестявам Името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието.“ И пак: „Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“ И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща…" (Евреи 2:11-14)
Това е един удивителен процес! Исус взема нашето паднало естество, за да можем ние да споделяме Неговия синовен Дух и по този начин да бъдем осиновени обратно за Бога.
"Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!" (Римляни 8:14-15)
"Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!" (Галатяни 4:4-6)
Слава и почест да бъде на Отец и Неговия скъпоценен Син за това удивително дело на осиновяването, което Те са планирали още преди основаването на света:
"Благодат да бъде на вас и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос! Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места; както ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да бъдем осиновени за Него чрез Иисус Христос по благоволението на Своята воля, за похвала на славата на Своята благодат, с която ни е дарил във Възлюбения Си." (Ефесяни 1:2-6)
Разбира се, че осиновението е възможно само чрез даването на Духа на Сина. Осиновението е духовен процес, а не просто писменото подпечатване на осиновителните актове. Да, Христос е позволил и това да стане чрез проливането на кръвта Му на Голгота; но тази кръв има силата да очиства и възстановява именно чрез това, което тя представлява – самият живот или Дух на Божия Син:
"Защото животът на плътта е в кръвта и Аз ви я дадох на олтара, за да правите умилостивение за душите си; защото кръвта е, която прави умилостивение заради живота." (Левит 17:11)
Началният текст на тази глава се отнася за един избягал роб на име Онисим, когото апостол Павел казва, че го е „родил в оковите си“ (Филимон 1:10). Това е така, защото Павел се намира в затвора заради вярата си и там той проповядва благовестието на Онисим, който повярва и става християнин. След това Павел пише писмото до неговия господар Филимон, който също е християнин, заръчвайки му да приеме Онисим вече не като слуга, а като брат в Господа. Това е история за истинското духовно осиновяване, което се осъществява чрез Духа на Божия Син.
Бог искал по този начин да осинови за Себе Си цял един народ и това са евреите. Въпреки че планът не бил успешен по отношение на етническия Израил, Бог и до днес по силата на Завещанието осиновява един духовен Израил. Ето как обяснява това вениаминецът Савел, който бил яростен гонител на християните, докато живота му не се обърнал на 180 градуса, когато се срещнал със самия Месия:
"Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът; които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията; чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин. Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“" (Римляни 9:3-9)
За да се приведе в действие осиновителният процес, е необходимо Божиите обещания да се приемат с вяра. Неверието било основният проблем на евреите, заради който в крайна сметка те не приели дори самия Месия, който се родил в техния народ. Това, което прави историята за Авраам, Сара и Исаак толкова специална е, че Бог избрал това семейство, за да онагледи чрез него принципите на Божието царство. Това се случва в една епоха, когато над земята владее основателя на древния Вавилон, Нимрод, който изгражда своята стойност и идентичност на основата на силата и постиженията си:
"И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята. Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА. И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар." (Битие 10:8-10)
Светът по времето на Нимрод почти напълно се е отделил от Божието семейно царство, където стойността и идентичността се определят от бащите:
"Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи." (Притчи 17:6)
В лицето на Авраам, когото Бог призовава да излезе от Вавилон, ще бъде възстановен образеца за Божието царство. Успеха на този проект е изцяло зависим от вярата на Авраам в обещанията на Бога:
"Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство! И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда." (Битие 15:5-6)
Въпреки че Авраам има своите спадове на вярата, той все пак устоява на изпитанията и по-късно името му е променено, така че да означава „баща на множество“ (Битие 17:4-8). От Авраам по-късно по плът ще се роди Христос. Така този човек става символ на Бог Отец, който осиновява хора за Своето царство чрез Духа на Своя Син:
"Както Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда. Тогава знайте, че тези, които са от вяра, те са Авраамови синове. И Писанието, като предвидя, че Бог щеше да оправдае езичниците чрез вяра, предварително изяви благовестието на Авраам, казвайки: „В теб ще се благославят всичките народи.“ Така че тези, които са от вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам…. така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Иисус на езичниците, за да приемем обещанието на Духа чрез вяра… А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на твоя потомък“, който е Христос…. Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос, понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Иисус. И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание." (Галатяни 3:6-9, 14, 16, 26-29)
Когато минава време и обещаният потомък не се ражда, Авраам проявява неверие в Божието обещание и се опитва да постигне обещаното със свои сили. По съвет на съпругата си, той преспива със слугинята ѝ, египтянката Агар и от нея се ражда сина Му Исаак. В продължение на 13 години Авраам смята, че той е потомъкът, докато един ден, когато Авраам е на 99 години, Бог отново му се явява и му казва, че Исмаил не е обещаният потомък, а този, който ще се роди от жена му Сара на следващата година. За Авраам и Сара това първоначално изглежда толкова невероятно, че те и двамата се смеят (Битие 17:17; 18:12; 21:1-3). Но когато Сара зачева и ражда син, той е кръстен Исаак, което по обясними причини означава „смях“ J.
"И без да отслабне във вяра [Авраам], като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни. Затова му се счете за правда. Но това, че му се счете, не беше написано само за него, а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас…" (Римляни 4:19-24)
"С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието. Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи." (Евреи 11:11-12)
